Решение № 78 от 17.12.2021, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Б., 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20211810200414 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на П. С. Б., ЕГН ********** против Наказателно постановление № * от 12.08.2021г., издадено от А. З. И. Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № */14.05.2018г. на МВР, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

Наказаното лице П.Б. в подадена жалба, чрез адв. А. от САК оспорва като неправилно и незаконосъобразно процесното наказателно постановление. Моли съдът да вземе предвид смегчаващи вината обстоятелства посочени в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, се явява лично и чрез проц. представител адв. А. с пълномощно по делото. Последният поддържа жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт.

Въззиваемата страна – РУ Б., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.04.2021г. в 00.05ч. свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ. и ПР. ИВ. ИВ. – полицейски служители в РУ Б. при ОДМВР – С. били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в гр. Б..

1

Тогава те спрели движещия се в посока към бул. „Т. м.“ лек автомобил – Ф. п. с ДКН *, собственост на М. А. В., управляван от жалбоподателя П.Б.. При извършената проверка, чрез справка в информационната система на МВР, полицейските служители установили, че лекият автомобилът е регистриран в Република България, но е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП. За извършеното нарушение полицейският служител И.И. му съставил АУАН №* от 16.04.2021г., за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление * от 12.08.2021г. А. З. И.- Началник група към ОДМВР С., РУ Б..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства /АУАН, НП, Заповед на МВР, справка-отговор на ОДМВР- С. област/, като информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на разпитаните свидетели ИЛ. ИВ. ИВ. и ПР. ИВ. ИВ.. Съдът кредитира показанията им по отношение на това, че те са актосъставител и свидетел по АУАН /обстоятелство установено и от приложения по делото АУАН/, както и че са спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал лек автомобил Ф. п., *, собственост на М. А. В., управляван от П.Б. и че при извършената от полицейските служители проверка, чрез справка в информационната система на МВР установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от НП).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.

Актосъставителят е компетентен орган /видно от приложената по 2 делото Заповед №*/14.05.2018г. на МВР/, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

В 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, противно на твърденията на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

II. По приложението на материалния закон: Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи като нарушено от АНО, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 186, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при служебно прекратяване на регистрацията на ПС се уведомява посочения в регистъра собственик. Не се установява в хода на АНП, жалбоподателя да е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила по реда на чл.

143 ал. 15 от ЗДвП.

Към момента на извършената проверка, този автомобил е бил с регистрационни табели като видно от справката-отговор от ОДМВР- С. област собственик на същия се явява М. А. В., от която с договор за покупкопродажба от 26.01.2021г. е закупен процесния автомобил. Същият е с предстоящ собственик М.М. Г., за която се грижи жалбоподателя, което се разбира от изложените в хода по същество доводи.

От показанията на свидетеля И., става ясно, че жалбоподателят знае, че не е осъществил регистрация на процесния автомобил след закупуването му, с ясното съзнание е, че такава следва да бъде направена по закон и, че разполага със срок да я осъществи, но не го е направил. Видно от отговорасправка от ОДМВР-С. област договорът за покупко-продажба е сключен на 26.01.2021г., автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 30.03.2021г., а на жалбоподателят е съставен АУАН за нарушение на дата 16.04.2021г. Съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство служебно когато собственик, който в двумесечен срок от придобиването на автомобила не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От данните по делото става ясно, че жалбоподателят като ползвател на автомобила през целия горепосочен период, е разполагал с достатъчно време да регистрира автомобила, не го е направил, въпреки, че е съзнавал, че движението на този автомобил е 3 противозаконно.

Съгласно Решение №2127 от 10.03.2003г. на ВАС „ Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливостта предполага наличието на съзнание за това.“ В този смисъл може да се изведе еднозначен извод, че същия е извършил деянието виновно със съзнание за извършеното по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗАНН, като същото се подкрепя от показанията на актосъставителя И..

Ето защо би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява административно нарушение.

Относно санкцията:

Съобразно гореизложеното нарушението е доказано от обективна и субективна страна, същото се явява съставомерно и поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено и изменено в санкционната си част, съгласно постигане целите на наказанието отразени в чл. 12 от ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № * от 12.08.2021г., издадено от А. З. И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № */14.05.2018г. на МВР, с което на П. С. Б., ЕГН ********** на основание чл.

175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба„ от 300 на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С. област по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 4