Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 21.06.2021, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 71/2021
Вид
Решение № 91
Подписан
21.06.2021
В сила
28.06.2023
Състав
Рая Петкова Йончева, Атанас Дечков Христов, Валентина Петрова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 100 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, предл.I · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.232 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55,ал.1, предл.I · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 3 · Закон за счетоводството
  • чл.6 и сл. · Закон за счетоводството
  • чл. 21, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Разград , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20213300500071 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл.

ГПК.

С Решение № 260051/15.ХІ.2020г по гр. д. № 156 по описа му за 2019г., приемайки, че е сезиран от Г.

Н. Н., ЕОН********** с иск срещу СВ. СТ. Д., ЕГН********** за дължимо на осн. чл.232 ЗЗД във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД плащане на възнаграждение в общ размер на 4 662,78лв. по сключени за стопански години-2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018г. наемни договори, ИРС е отхвърлил същия като неоснователен и недоказан. С така постановеното решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани, и насрещно предявените в условия на евентуално обективно съединяване искове на СВ. СТ. Д., ЕГН********** срещу Г. Н. Н., ЕОН**********, за дължими се в обезщетение по чл.55,ал.1, предл.I ЗЗД, а в условия на евенуалност – по чл.59 ЗЗД общо 6 693,00лв., претендирани като равностойност на предадени му на нищожно основание и в натура ренти за стопански години -2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018.

Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалва същото като необосновано и незаконосъобразно, релевирайки твърдение за постановяването му по непредявен иск и извън предмет на спора, очертан с иска и доклада по чл.146 ГПК като такъв по чл.59 ЗЗД. В срок за отговор оспорва основателност на насрещно подадената въззивна жалба.

В с.з., чрез процесуално представляващия го по пълномощие адв.Ч., въззивникът Н. заявява, че поддържа жалбата си.

Счита, че с решението си първоинстанционният се е произнесъл по същество на непредявен от него иск. Твърди, че процесната сума е претендирана като дължима на извъндоговорно основание, визирайки института на неоснователното обогатяване, в какъвто смисъл с доклада се по чл.146 ГПК съдът е квалифицирал и очертал предмета на спора. Пледира за отмяна на решението в обжалваната от него част при дължимо от въззивната инстанция произнасяне с уважаване на предявения от него иск като доказан на предявеното му основание и в пълен размер и за решаване на спора по същество на действително предявеното му основание, и за потвърждаване на решението в частта, с която съдът е отхвърлил насрещно предявените искове като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано сторени за двете инстанции разноски.

1

В предоставеният й за това срок С.Д., като насрещната по тази жалба страна, се е възползвала от правото си на отговор и е оспорила същата като неоснователна. Депозирала е насрещна жалба срещу Решение № 51/ 15. ХІ.2020г. по гр.д.№5156/2019г. на ИРС, в частта, с която съдът е отхвърлил насрещно предявения от нея основен иск за дължимо се от Г.Н. на осн. чл..55, ал.1, предл.I ЗЗД обезщетение в общ размер на 6 693,00в., както и предявеният в условия на евентуалност иск за връщане на посочената сума на осн.59ЗЗД В с.з., чрез представляващият я по пълномощие адв. М. вззиваемата пледира за потвърждаване на решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният срещу нея иск като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт и за отмяна на решението в частта чу, с която са отхвърлени насрещно предявените от нея искове при дължимо от въззивната инстанция произнасяне по същество с уважаването им на предявеното им основание и в пълен размер.

Като подадени в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването страни, жалбите са допустими.

Съответно на служебно вменените му по см. на чл.269 ГПК правомощия, въззивният съд констатира, че обжалваното м цялост решение на ИРС не страда от порок, водещ до неговата нищожност. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, подписано е и ясно и разбираемо е мотивирано.

Въз основа на допустимо събраните в производството доказателства, ИРС е установил фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция, но при дължими в допълнение мотиви относно установени от доказателствата и релевантни за изхода на делото факти.

При самостоятелно проведения анализ на допустимо събраните по делото доказателства, в този си състав съдът установи следното:

Разгледана по същество жалбата на въззивника Г.ев е основателна по съображения, навеждащи в съвкупност на извод за недопустимост на решението в обжалваната от него част. На този извод сочи поддържаното от него оплакване, че в тази си част решението е постановено от районния съд извън предмета и обема на търсената защита. В отговор на същото и изводимо от съдържанието на исковата молба, съдът намира, че с обжалваното решение ИРС се е произнесъл по същество на осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение, а не по заявената с иска защита и на съответно дадената й в доклада му по чл.146 ГПК правна квалификация по чл.59 ЗЗД. Поради което, съответно на служебно вмененото му по см. на чл.269 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК и на предвиденото в т.6 от ТР№1/2013 на ОСГК на ВКС, въззивният съд дължи обезсилването му в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане на предявения от Г.ев иск от друг състав на първоинстанционния съд.

Грд №156 е било образувано на производство пред ИРС по описа му за 2019 г. по иск на въззвника Г.ев, легитимиращ се като собственик на подробно индивидуализираните в молбата земеделски имоти, предявен срещу въззивницата С.Д., с твърдение, че за стопанските 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години същата осъществявала ползването на имотите му без негово знание, като въз основа на неистински договори за наем е декларирала същите пред съответната ОСЗ и ДФ“Земеделие“ в основание за получаване на субсидии като зем. производител. Въз основа на така заявените в обстоятелствена част факти, в петитум на молбата е заявил претенция за осъждането на ответницата със сумата от 4 662,78лв., претендирана и изчислена в размер на дължимите за ползването на имотите му арендни плащания.

В предоставеният за това срок за отговор, ответницата Д. е оспорила допустимост и основателност на така предявения срещу нея иск, въвела е възражение за нищожност на процесните наемни договори в хипотеза на чл.26, ал.2 ЗЗД - като сключени без основание, при липса на съгласие и липса на уговорка за вида и размера на дължимото за ползването на земите наемно плащане. В срока за отговор е депозирала и насрещна искова молба, в обстоятелствена част на която е заявила признание за ползване на процесните зем. имоти за посочените стопански години и твърдение за извършени към ищеца по първоначалния иск плащания на ренти в купони за хлебна пшеница и в зем. продукция в натура –царевица, слънчоглед, фуражна пшеница на обща стойност.

Обосновано от така заявените в обстоятелствена част факти и „с оглед на обстоятелството, че насрещната страна е заявила в първоначалната искова молба, че не е подписвала договорите за наем, в петитум същата е предявила срещу Г.ев иск за връщане на сумата от 6 693,00лв., изчислена като равностойност на получените от него без 2 основание – в купони и натура ренти за процесните стопански години. Като претендираната в обезщетение сума е формирана като сбор от изнесените в петитум вземания по години, както следва:

1/ за стопанската 2015/2016г. рента на обща стойност 805.00 лева, от които в купони на стойност 700.00 лева за 2000 кг хлебна пшеница, получена на 30.07.2016г. и 300 кг хлебна пшеница в натура на стойност

105.00 лева, получена на 15.07.2016г.;

2/ за стопанската 2016/2017г. рента на обща стойност 2 626,00лв., от които в купони на стойност 700.00 лева за 2000 кг хлебна пшеница, получена на 1.VIII.2017г., 5 700кг царевица на зърно на стойност 1 596,00лв., получени в натура на 7.Х.2017г., 300кг слънчоглед на стойност 225,00лв., получени на 25. VIII.2017 и 300кг хлебна пшеница на стойност 105.00 лева, получена на 20.07.2017г.;

3/за стопанската 2017/2018г., рента на обща стойност 3 262.00 лева, от които в купони на стойност 700.00 лева за 2000 кг хлебна пшеница, получена на 31.VII.2018г., 400кг царевица на зърно на стойност 112,00лв., получени в натура на 8.Х.2018г. и 7000кг хлебна пшеница на стойност 2 450.00 лева, получена на 21.07.2018г.;

В условия на евентуалност, в случай че съдът отхвърли иска й за връщане на сумата от 6 693,00лв. на осн.чл.55,ал.1,предл.I ЗЗД, Д. е претендирала същата като дължима на осн.чл.59 ЗЗД.

Приемайки исковете за разглеждане, с изготвен в производство по реда на чл.140 ГПК проект за доклад, първоинстанционният съд е квалифицирал първоначалният иск като предявен на договорно основание – дължимо в изпълнение на договор за наем и на осн.чл.226 във вр. с чл.79 ЗЗД плащане на наемни/арендни вноски . Приел е, че е своевременно сезиран от ответната страна с възражение за нищожност на процесните наемни договори в хипотеза на чл.26, ал.2 ЗЗД и с насрещни искове-основен за връщане на дадено без основание по чл.55, ал.1, предл.IЗЗД и евентуален-за връщане на сумата, до размера на която на осн.чл.59 ЗЗД ответникът по наср. иск се е обогатил без основание за сметка на ищцата по този иск.

В първото, редовно провело се по делото заседание, чрез повереникът си ищецът по първоначалния иск е възразил срещу приетата с проекто - доклада правна квалификация на въведения с иска му спор като изрично е посочил, че не претендира вземането си като дължимо в изпълнение на договорно установени с ответницата облигационни отношения, а като обезщетение, следващо му се в размер на пазарното арендно плащане за периода, през който земите са ползвани от същата без основание.

При така депозираното от страната уточнение, с доклада си по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е приел и квалифицирал заявената с първоначалния иск защита като такава по чл.59 ЗЗД- за осъждане на ответницата с процесната сума до размера на която се е обогатила за сметка на ищеца , ползвайки се от собствените му земи без основание. В тази връзка и съответно на изискванията на чл.146, ал.3 и ал.2 във вр. с ал.1, т.5 ГПК с доклада си е указал на страните подлежащите на доказване и съставомерни по см. на чл.59 ЗЗД предпоставки, разпределяйки им съответно доказателствената тежест .

Като произтичащ от общ, стоящ извън конкретно правоотношение между страните факт, така обоснованият иск кореспондира на субсидиарния - с правно основание по чл. 59 ЗЗД. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице в случаите, когато лице, несобственик или ползвател, стопанисва земеделски земи, без правно основание, като се обогатява от ползването им и препятства собственика, респективно наемателя, да ги ползва съобразно тяхното функционално предназначение в обема на правата, които има, и се обеднява от това (в този смисъл решение № 246/22.02.2017 г. ВКС, т. о.). За да бъде удовлетворена претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че притежава право на ползване върху процесните имоти, че същите се ползват без правно основание от ответника, както и размера на вредата. Съгласно т. 5 на ППВС № 1/1979 г., при този иск обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не са в причинна връзка помежду си, респ. не са следствие едно от друго, а последици от реализирането на общ за всяко от тях правопораждащ факт или група от факти. Тази причинност в случая е налице, съобразно обстоятелствената част на исковата молба: ответникът стопанисва земеделски земи, без основание, като се обогатява от същото, а легитимиращият се като техен собственик ищец е лишен от ползването им, въпреки наличието на правно основание за това и се обеднява от това.

Първостепенният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, тъй като се е основавал на твърденията на ищеца, че ползите от имотите, които му се следват като собственик, са били придобити от 3 ответника, който е ползвал същите без правно основание. По този начин ищецът е бил лишен от възможността да увеличи имуществото си чрез основателно придобиване на нова имуществена облага /гражданските плодове от имота/, която облага е останала в патримониума на ответника.