Решение № 251 от 13.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Русе, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно наказателно дело № 20254520200742 по описа за 2025 година Образувано е по повод постъпила жалба от З П „Ю.И.П.” гр.Русе, ЕИК: 180344975, представлявано от Ю.И.П., чрез адв. Г. В. – РАК, против НП № 18-2400355/17.03.2025г. на Директора на Дирекция „ИТ“ гр.Русе, с което на жалбоподателя на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено наказание Глоба в размер на 1500.00 лв., за нарушение на 301, ал.1 от КТ.

В съдебно заседание, жалбоподателя и адв. В. се явяват, и изразяват становище, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който пледира за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

РРП редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.08.2024г., по подаден сигнал от св. М. била извършена съвместна проверка с представителите на НАП Варна и представители на Д“ИТ“ гр. Русе з на ЗП Ю.И.П. в обект на контрол – тараба в гр. Русе, Стоково тържище „Плодекс“, място № 7. свидетелите Р. Р. и Г. С. – служители на 1

Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, приел, че М.Ю.И. на 14 години, полага труд като „продавач“ в обекта без разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе. По време на проверката М.Ю.И. помагала в подреждането на произведената стока. В тази връзка на И. била предоставена декларация по чл.

402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последната попълнил, че няма сключен трудов или граждански договор, че не желае да сключи трудов договор и че не получава трудово възнаграждение. И. отбелязала, че на 30.08.2024г. не е работила. На Гърба на декларацията И. е записала, че на 31.08.2024г. е помагала на баща си при подредбата на произведената от тях стока. При проверката служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, поискали съдействие от органите на МВР за установяване самоличността на М.Ю.И. и издали Акт за отстраняването и от стоковото тържище. Също така връчили призовка на ЗП „Ю.И.П.” гр.Русе, ЕИК: 180344975, представлявано от Ю.И.П. да се яви на 09.09.2024г. в 13:00 часа Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, при което да представи искани от тях документи.

На 19.09.2024г. Ю.И.П. е дал обяснения, в които е подробно е изложил становището си по случая, а именно, че неговите деца Иван, М. и Е. били на стоковото тържище и му помагали, при разтоварване и подреждане на стоката.

На 31.10.2024г. бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2434272, в който било констатирано допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на ЗП Ю.И.П. - чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

Съобразявайки отбелязаните под т. 1 констатации, свидетелите Р. Р. и Г. С. С., приели, че с тези си действия жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса за труда, като в тази връзка съставил АУАН № 18- 2400355/31.10.2024 г., който бил подписан от земеделския производител без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на жалбоподателят на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 301, ал. 1 от КТ.

2

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно-наказателната преписка.

По делото като свидетели са разпитани служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе - Р. Р. и Г. С., които показания съдът кредитира частично, а именно относно кои лица са били на обекта, но не кредитира показанията им, в частта, в която твърдят, че лицето М.Ю.И. е обслужвало клиенти, тези техни твърдения се излагат едва в съдебно заседание и не се подкрепят от съставените от тях писмени документи, а именно Протокол за извършена проверка № ПР2434272/31.10.2024 г. и АУАН, в които изрично е записано, че М.Ю.И. по време на проверката помага в подредбата на произведената стока и никъде не се споменава, че обслужва клиенти и продава въпросната стока.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките М.Ю.И. и Е.

Юлиянова И., като отчита евентуалната им заинтересованост с оглед обстоятелството, че те са дъщери на жалбоподателя. Свидетелките изнася данни, че баща им не е в добро здравословно състояние, имал проблем с очите и не трябвало да вдига тежко. С оглед на това, заявяват, че в процесния ден помагали на родителите си при разтоварване и подреждане на стоката, а понякога помагали на баща си и чукали на касовия апарат, тъй като той не виждал добре цифрите. Твърдят, че не очаквали и не са получавали възнаграждение за помощта си. На 31.08.2024 г. не били работели, а е помогнали на родителите си. Освен това заявяват, че са ученички и помагали на родителите си предимно лятото и почивните дни.Свидетелката Е. И. е заявила, че помагат на родителите си и при отглеждане на зеленчуците, като отговаряла за поливането им.

Показанията на св. А. М., съдът кредитира относно подаваните от него сигнали НАП-Русе, Д‘ИТ“-Русе и РП-Русе, също така и относно видяното от него при извършваната проверка инициирана по негови сигнали Съдът отчита факта, че свидетеля и жалбоподателя били във влошени отношения, чието обостряне съвпада с подаваните от него сигнали, както и че същите са конкуренти при извършваната от тях търговска дейност. Поради това същите цени критично и в съответствие с останалите доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от 3 легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в развилото се съдебно производство.

ОТ събраните доказателства по делото не доказва наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и М.Ю.И., ЕГН: ********** към 31.08.2024 г. Трудовото правоотношение се характеризира с нееднократното и системно престиране на работна сила от работник или служител на определена длъжност, с определено работно място и работно време, под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на работата и срещу уговорено трудово възнаграждение, изплащано периодично. В настоящия случай се установи, че М.И., дъщеря на жалбоподателя не престира системно работна сила, няма определена длъжност и не е получавала възнаграждения, нито на 31.08.2024г., нито и други дни, в които също е помагала на родителите си.

По делото по несъмнен начин се установи, че децата на жалбоподателя, през свободното си време, когато не са на училище, помагат на родителите си както при отглеждането на зеленчуците, така при тяхната реализация. Установи се по категоричен начин, че тези деца уважават родителите си, загрижени са за здравето им и им помагат в работата, за 4 благосъстоянието на цялото им семейство.

Представената по делото декларация по чл. 402 от КТ е попълнена от М. И.. Посочената декларация представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила обвързваща съда. Декларацията, представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Дори и да е налице воля за добросъвестно попълване на декларацията от лица, които желаят да сътрудничат на проверяващите, това би имало за закономерен резултат попълване на всички графи в декларацията, вкл. тези, които носят белезите на трудовото правоотношение - работно място, име на длъжност, работно време, между седмични почивки и почивки в рамките на работния ден, трудово възнаграждение.

Настоящият случай не е такъв. Св. И. не е посочила трудово възнаграждение, не са посочени почивки през работното време, изрично е заявила, че не желае да сключи трудов договор.

Във връзка с декларацията по чл. 402 от КТ следва да се подчертае, че след предявяването и в съдебно заседание, свидетелят изрично заявява, че определен реквизит от нея е попълнен под диктовката на служителите на ИТ.

Свидетелката конкретизира, че става дума именно за изписването от нея на текста „продавач“ след реквизит „длъжност“. Същото еднозначно показва каква е била волята на лицето в момента на попълване на декларацията, което в съчетание с ниската й възраст – 14 г. и неопитност, свидетелстват за верността на изложеното от него в показанията й в тази част.

От всичко изложено не може да бъде направен извод на първо място, че страните имат качествата „работник“ и „работодател“, както и за съществуване на индивидуално трудово правоотношение с характеризиращите го предмет и трудови задължения. На второ място отношенията между жалбоподателя и М. И. са роднински – баща и дъщеря, без характерната за трудовото правоотношение субординация при упражняване на дисциплинарната власт. Същото обстоятелство, наред с факта, че М. И. е ученик потвърждава житейски обяснение на тя е помагал на баща си и не е извършвал трудова дейност по смисъла на КТ.

Настоящият съдебен състав счита, че при анализ на събраните в доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че жалбоподателят е 5 осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед по-горе изложено по-горе , съдът прецени, че обжалваното наказателно постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Същите са дължими, предвид нормата на чл. 63д от ЗАНН и следва да се присъдят изцяло, с оглед изхода от делото.

Възражението за прекомерност на хонорара не е основателно. В настоящия случай въззивният съд не намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение е в съществено отклонение съобразно обичайните такива, договаряни за аналогични случаи.Въпреки, че делото не се отличава с липсваща или ниска фактическа и правна сложност, защитникът е изготвил обстоятелствена жалба и въпреки, че не е взел лично участие в единственото проведено съдебно заседание, в което делото е било обявено за решаване и е представил молба с подробни мотиви. При това положение и като съобрази установените обичайни размери на адвокатските възнаграждения по подобни дела, съдът намира възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за упълномощения от жалбоподателя процесуален представител за неоснователно, поради което следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в пълния претендиран и заплатен размер от 600.00 лв.

С оглед изложеното, Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе“ следва да бъде осъдена да заплати на ЗП „Ю.И.П.” гр.Русе, ЕИК: 180344975, представлявано от Ю.И.П. сума в размер на 600 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.