Решение № 3322 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3322 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20231110211184 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Б. В. /предишно фамилно име ***/ срещу Наказателно постановление (НП) № СОА20-РД11-3372/08.12.2020 г. издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл.

178д от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

В подадената жалба са изложени съображения за отмяна на НП, поради липсата на хоризонтална пътна маркировка в син цвят, означаваща мястото за паркиране на хора с трайни увреждания. Освен това жалбоподателката навежда доводи за неправилно поставяне и на знака Д21. Допълва че е имала платен годишен абонамент за паркиране в „зелена зона“ в района, но това не е взето предвид при репатрирането на автомобила й. Претендира и приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателката ***, редовно призована, се явява лично и заявява, че поддържа жалбата. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които заявява, че не е паркирала автомобила на инвалидно място, тъй като няма правото да паркира на такова. Допълва, че на мястото не е била положена синя маркировка, а такава е положена едва през 2023 г.

В пледоарията си намира, че НП следва да бъде отменено, тъй като е издадено през й е връчено едва през 2023 г. Счита, че давността за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН е изтекла. Отделно от това оспорва да е паркирала на инвалидно място, което да е било обозначено със синя маркировка, а алтернативно претендира за маловажност на нарушението.

Административнонаказващият орган – заместник-кмет на Столична община, редовно призован, се представлява от юрисконсулт ***, която оспорва жалбата. Изтъква, че в подкрепа на НП са събрани достатъчно доказателствени средства, като от представения снимков материал се установява, че автомобилът е спрян на място, предназначено за хора с 1 трайни увреждания. Относно връчването на НП изтъква, че са правени няколко опита за връчването му, като жалбоподателката е узнала за НП и е депозирала жалбата срещу него.

Моли за потвърждаване на НП и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2020 г. преди 11:40 часа в гр. София, на ул. *** срещу № 19, с посока на движение към ул. „***“, жалбоподателката А. *** паркирала лек автомобил марка „***” модел „***“ с рег. № *******, нейна собственост, на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено със знак Д21. Знакът бил поставен в посоката на движение на жалбоподателката, като тя паркирала в началото на означената зона, като задната броня на автомобила й била непосредствено до поставения знак Д21. На мястото, където паркирала жалбоподателката бил поставен пътен знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”, с указателна табела, че то се отнася за едно паркомясто, както и предупредителен знак, че нарушителите се отстраняват принудително.

Автомобилът на жалбоподателката не бил означен като МПС, обслужващ хора с увреждания, нито имал такъв статут. Мястото не било означено с хоризонтална пътна маркировка в син цвят, а единствено с описаните пътни знаци.

Малко по-късно, старши полицай от сектор „Общинска полиция” към СДВР, св. Т. С. при обход на района установил, че автомобилът на жалбоподателката попада в зоната на знак Д 21 и като се убедил, че на предното му стъкло няма поставен стикер, указващ, че автомобила обслужва човек с увреждания, съставил докладна записка за случая, като разпоредил и репатрирането на автомобила. От служителите на ЦГМ били изготвени и снимки на нарушението. След откарването на автомобила *** на наказателен паркинг, жалбоподателката се явила там, предоставила на св. В. Х., на длъжност „старши полицай“ в „Общинска полиция“ своята лична карта и заявила, че тя е управлявала и паркирала автомобила.

С оглед така установеното, и като се запознал с докладната записка и снимките на нарушението, св. В. Х. съставил срещу жалбоподателката АУАН № 495648/09.11.2020 г., в присъствието на двама свидетели на установяване на нарушението, както и на жалбоподателката, които също подписали акта. В акта за допуснато нарушение по чл. 98, ал.

2, т. 4 ЗДвП било отбелязано, че на същата дата около 11:40 часа жалбоподателката е паркирала автомобила *** на място, обозначено за хора с трайни увреждания със знак Д21.

Актът бил връчен на жалбоподателката, която изложила възражения срещу акта, като написала, че инвалидното място не е обозначено с маркировка и знака е поставен така, че да заема 2 места и освен това не е обезопасен. Тя допълнила, че има платен абонамент за 1 година. От жалбоподателката са подадени и подробни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, които са развити и в жалбата, като към тях са приложени и изготвени от нея фотоснимки на мястото с отбелязвания върху тях.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 08.12.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от заместник-кмета на СО. По делото е приложена докладна записка за опити за връчването му и за проведен телефонен разговор с жалбоподателката през 2022 г. Приложено е известие за доставяне на НП, видно от което то е връчено на жалбоподателката на 27.07.2023 г.. Жалбата срещу НП е изпратена по електронен път до Столична община на 07.08.2023 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

С. и Х. и отчасти от дадените от жалбоподателката обяснения, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.

283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира 2 показанията на свидетеля Х., който макар да не е бил на мястото на извършване на нарушението, е установил същото по представените му кадри от нарушението. Св. Х. потвърждава и авторството на деянието, като заявява, че е попитал жалбоподателката дали тя е паркирала автомобила и е получил положителен отговор. Съдът се довери и на показанията на св. С., който макар да не е съхранил ясен спомен за случилото се, потвърджава, че е съставил докладната записка и е разпоредила репатрирането на автомобила. И двамата свидетели са установили липсата на специалното обозначение на автомобила на жалбоподателката, както и че същият е паркиран в зоната на действие на знак Д21. Фактическите обстоятелства по делото са безспорно доказани и от приложените към преписката 2 броя снимки, изготвени при репатрирането на автомобила, които обективно и достоверно установяват точното място, на което е бил паркиран автомобила и разположението на забраняващите това пътни знаци. В своите обяснения жалбоподателката не оспорва, че автомобилът й е бил паркиран на това място, като възраженията й са свързани с характера на самото място и начина на означаването му. Съдът взе предвид, че към възражението й са представени снимки именно на същото пяркомясто, на които ясно се вижда поставения знак Д21, както и липсата на синя хоризонтална маркировка. В случая съдът намери, че по делото са налични достатъчно доказателства за конкретното място, където автомобилът е бил паркиран и съответно, че мястото е попадало в зоната на обхват на знак Д21.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

В чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП изрично е предвидено, че службите за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места спазването на правилата за паркиране, което е съобразено с чл. 169, чл. 170 от същия закон. Съгласно т.1 от Заповед № СОА19-РД09-11 от 04.01.2019 г. на кмета на СО, служителите на „Общинска полиция“ са определени да осъществяват контролните функции по чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, включително и с правомощията по чл. 168 от ЗДвП. По делото са представени и удостоверения за заеманата от свидетелите длъжност. Следователно, в случая лицето, съставило АУАН е надлежно оправомощено за това.

А съгласно представената Заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г., издадена въз основа на делегацията по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 22, ал. 5 и 6 от ЗМСМА наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, могат да бъдат издавани от зам.-кмета на Столична община с направление „Транспорт и градска мобилност“. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Във връзка с довода за отмяна на НП поради изтекла погасителна давност по чл. 82, ал.

1 ЗАНН, развит в съдебните прения, следва да се има предвид, че ЗАНН не предвижда давност или изобщо срок за връчване на НП, като този срок се ограничава единствено от 3 общата погасителна давност. Съдът намира, че в случая не е изтекла давността за административно наказване на жалбоподателката, която в случая е 4 години и половина, доколкото нарушението е извършено на 09.11.2020 г. А в случая не би могло да се обсъжда изтичането на давността за изпълнение на наказанието /т.е. събиране на глобата/ по чл. 82, ал. 1 ЗАНН, доколкото НП не е влязло в сила и не подлежи на изпълнение. Поради изложеното, доводите на жалбоподателката са изцяло неоснователни.

Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания от жалбоподателката автомобил. Описано е и конкретното изпълнително деяние, а именно паркиране на автомобила на място, предназначено за хора с трайни увреждания. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация, която съвпада изцяло със словесното му описание.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. Според разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП за такова нарушение е предвидена „глоба” в абсолютно установен размер от 200 лева.

Безспорно по делото се явява обстоятелството, че жалбоподателката не е имала разрешението да паркира на такова място, тъй като не е с трайни увреждания и не обслужва хора с трайни увреждания, като и автомобилът й не е бил означен със специален знак. С оглед приетата от съда фактическа обстановка се налага извода, че жалбоподателката *** е паркирала процесния лек автомобил в зоната на действие на поставения знак Д 21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания”. Съдът прие, че видно от свидетелските показания и преди всичко снимковия материал, автомобилът е бил паркиран в непосредствена близост до знака Д21, като специалното паркомясто е започвало от знака и е обхващало и мястото, където е бил паркиран автомобила. Следователно вмененото на А. В. /***/ административно нарушение на правилото на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е осъществено. В случая от снимковия материал се установява, че автомобилът е заемал почти цялата специална зона.