Определение № 916 от 15.04.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500345 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение от адвокат Н.Д. в качеството му на пълномощник на Н. Н. Н., ЕГН: ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.01.2013г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 188/2013г.

Н. твърди, че на 10.02.2022г. е узнал от ЧСИ Таня Маджарова, че против него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.01.2013г. по ч. гр. д. № 188/2013г. През цялата 2013г. той не е имал обичайно местопребиваване в Република България, а е живял във Великобритания – основание по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК за приемане на възражението. Н. анализира разпоредбата на чл.48, ал.7 от КМЧП, която дефинира понятието „обичайно местопребиваване“ и прави искане да се приеме възражението му против заповедта.

Подадена е частна жалба от адвокат Н.Д. в качеството му на пълномощник на Н. Н.

Н., ЕГН: ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.01.2013г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 188/2013г. в частта за разноските. Частният жалбоподател иска от съда да отмени заповедта в частта, в която длъжникът е осъден за разноски в размер на 158,14 лева.

Като взе предвид твърденията на възразяващия и частен жалбоподател и представените по делото доказателства, съдът приема следното:

ФАКТИ:

На 11.01.2013г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпорежда на длъжника Н. Н. Н., ЕГН: ********** от гр. Бургас, кв. „НХК 19“, бл.2, вх. Б, ет.1, ап.1 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606 със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Луик Льо Пишу следните суми:

1 806,90 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки ли услуги № PLUS – 01551078/04.02.2011г.;

1

860,78 лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора;

239,46 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.08.2011г. до 20.12.2012г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането и

158,14 лева – съдебно деловодни разноски.

На 10.02.2022г. длъжникът е уведомен за издадената заповед.

На 24.02.2022г. Н. подава възражение против заповедта за изпълнение и частна жалба против заповедта в частта за разноските.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Възражението е подадено в законоустановения срок от лице, което е легитимирано да търси защита. Поради това, възражението е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Възражението по чл.423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл.414 от ГПК, а с неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. В конкретния случай н аведените от Н. фактически твърдения се основават на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Това възражение е основателно.

Понятието обичайно местопребиваване е дефинирано в чл.48, ал.7 от КМЧП като място, в което лицето се е установило да живее без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. В конкретния случай, от представените по делото удостоверения за национален осигурителен номер и за подадена данъчна декларация, е видно, че в периода 2012г. – 2013г. длъжникът, срещу когото е заповедта, е пребивавал във Великобритания. Този факт се потвърждава и от приложените по делото извлечения от банковата сметка на Н. в Barclays Bank за периода от месец октомври 2012г. до месец юли 2013г. Според едно от тези извлечения, на 14.01.2013г. Н. е внесъл в банковия клон на банката, находящ в Bromley, London North Sutton 33 сумата от 150 паунда в брой. Подобни плащания са извършвани периодично през 2013г. (на 26 февруари 2013г., на 15 април 2013г. и др.) Представените документи удостоверяват също теглене на суми от посочената сметка, което е осъществено от банкомати във Великобритания (Barclays Croydon 8 – на 17 май 2013г. , Barclays Wembley 3 – на 20 май 2013г. и др.) Изложените факти дават основание да се приеме, че през 2013г. Н. не е имал обичайно местопребиваване в Република България, поради което възражението му е основателно и трябва да се приеме.

Частната жалба на Н. против заповедта за изпълнение в частта за разноските, е подадена заедно с възражението, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От съдържанието на представената заповед се установява, че присъдените разноски 2 са в размер на 158,14 лева. Общият размер на задълженията по заповедта е 2 907,14 лева, поради което дължимата държавната такса възлиза на 58,14 лева. Остатъкът от 100 лева се явява възнаграждение за процесуално представителство, което е в минимален размер и не е прекомерно. Поради това, същото не следва да се редуцира.

По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на Н. Н. Н., ЕГН: ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.01.2013г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 188/2013г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Н. Н., ЕГН: ********** против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.01.2013г. от Районен съд– Бургас по ч. гр. д. № 188/2013г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3