Определение № 1438 от 21.10.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. П., 21.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20214400100465 по описа за 2021 година

Производство по чл.140 от ГПК.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „***“АД-гр.

С., с която срещу В.П. П. от гр.П. е предявен иск по чл.422 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване на вземането на ищеца, а именно : за признаване за установено, че В.П. П. дължи на „***“АД - гр.С., представлявано от изп.директори Д.Ш. и прокуриста М.В. сумите: 38 107,42лв. - главница по договор за потребителски кредит № *** от 30.11.2018г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.417 ГПК; 2 100лв. – възнаградителна лихва за периода 19.07.2019г. – 16.03.2020г.; 1447.13лв.мораторна лихва за периода от 19.07.2019г. до 12.08.2020г.; 126лв.-такси за периода 22.07.2019г.-12.08.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 2204 от 19.08.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. 4052/2020г. на ПлРС.

Претендират се и разноските в заповедното производство, както и направените по настоящото дело такива.

В исковата молба се твърди, че на 30.11.2018г. между „***“АД, ЕИК *** и ВЛ. П. П. е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 40 000лева, със срок на погасяване 19.11.2028г., която сума, заедно с дължимите лихви П. се е задължил да върне, при условията на договора.Сумата е усвоена по разплащателна сметка на кредитополучателя на 30.11.2018г., съгласно приложено към исковата молба бордеро № 1

***.Приложено е и извлечение от разплащателната сметка за установяване движението по нея през процесния период. Ищецът се позовава на чл. 3 от договора относно дължимата променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити, който към датата на сключване на договора е бил 1,15%, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,80% или сключване на договора възнаградителната лихва е била в размер на 4, 95% годишно.Твърди се, че тези лихвени условия са преференциални и че ако кредитополучателят престане да изпълнява изискванията на банката, тя има право до промени лихвените условия по реда на чл.20 от договора. Към исковата молба е приложен и лихвен лист, отразяващ прилаганата лихва по кредита.Представена е справка „Транзакции“ за начисляваните от банката липви и такси.

Ищецът се позовава на чл.2, ал.2 и чл.5 от договора за кредит, като уточнява, че претендираната сума от 126лв.-такси за периода 22.07.2019г.-12.08.2020г. представлява сбор от 6 бр. такси за поддържане на разпл.сметка, дължими съгл. чл.5, т.2 от договора и 9бр. такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, начислени съгл. раздел XIV, б.“В“, т.10 от Тарифа за таксите и комисионните на банката, във вр. с чл.2, ал.2 от договора. Твърди се, че съгл. чл.7 от договора за кредит, погасяването му е следвало да се извършва на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, неразделна част от договора за кредит.При просрочие на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят се е задължил да заплати обезщетение за времето на забава-мораторна лихва върху неплатените суми в размер на законната лихва за забава.

Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил договорните си задължения по чл.4, чл.7, чл.8 и чл.9, вр. чл.2, чл.3 и чл.5 от договора, като не е заплатил дължимите съгласно погасителния план анюитетни вноски, дължимата за времето на забавата мораторна лихва, както и дължимите по договора такси. Поради това и на основание чл.14 от договора, кредитът е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора, а ответника – уведомен за това на 26.03.2020г., като съобщението е било връчено на адреса посочен в договора, чрез неговия баща П.Х., от която 2 дата ищецът счита, че е настъпила предсрочната изискуемост.Ищецът твърди, че правният му интерес от водене на делото е постъпилото от страна на длъжника възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 4052/2020г. по описа на ПлРС, заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и дадените му от заповедния съд указания по чл.415, ал.1, т.1 да предяви иск за установяване на вземането. Ищецът твърди, че до предявяване на исковата молба кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Моли съда да установи съществуването на посоченото вземане във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати разноските в исковото и в заповедното производства. Към исковата молба са приложени : Договор за потребителски кредит между страните от 30.11.2018г. и Погасителен план към него;

Методология за изчисляване на ПРАЙМ по потребителски кредити; Банково бордеро за усвояване на кредита № ***.; Извлечение от разпл.сметка, обслужваща кредита; Лихвен лист за прилаганата възнаградителна лихва по периоди; Справка“Транзакции“; Писмо за обявяване на предсрочна изискуемост и отговор от „***“ЕАД за доставянето му; 3бр. нот.заверени пълномощни.

Ищецът моли, само в случай че ответника оспори по размер предявените искове, да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с доказателствата по делото и тези намиращи се в счетоводството на ищеца, да даде заключение по следните въпроси :

Преведена ли е сумата 40 000лв. по посочената разпл.сметка на ответника;

Правил ли е последния погасителни вноски по кредита и какъв е техния размер, както и какъв е размера на неизплатеното задължение по договора за потребителски кредит – главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва за времето на забавата и съответните такси по договора. Ищецът моли да бъде приложено заповедното производство по ч.гр.д. № 4052/2020г. на ПРС. В случай че в първото по делото заседание не се яви представител ищеца, моли делото да се разгледа в негово отсъствие, а ако ответната страна не депозира в срок отговор и не се яви в първото по делото заседание – да се постанови неприсъствено решение по чл.238, ал.1 ГПК.В случай че ответната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение и те са реално заплатени, прави възражение за прекомерност, като моли за намаляване до законоустановения минимум. В условията на евентуалност, в случай че иска бъде уважен частично, моли за присъждане на разноските по компенсация.

3

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ВЛ. П. П., чрез пълномощника му адв.Б.Л. от АК-С.. В отговора е взето становище, че исковата претенция е неоснователна, тъй като задължението по договора е погасено чрез плащане. Ответникът признава сключването на договора, с условията които са договорили и че главницата от 40 000лв. е била усвоена на посочената в исковата молба дата.Възразява, че не му е било съобщено изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост.Възразява също, че договора за потребителски кредит е недействителен, като се позовава на неспазени изисквания по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, както и на ал.2, а също и на чл.12, т.7-9ЗПК.Прави всички възражения за недействителност по чл.22 ЗПК.Ответникът счита, че методиката за изчисляване на референтния лихвен процент не е ясна, не е изготвена на разбираем език и не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК.Счита че не е ясно посочено как се формира ГПР, а единствено е посочена крайната му стойност-6.90%, без потребителя да разбира какви са всички разходи, които трябва да направи и които са пряко свързани с договора.Ответника възразява, че в договора е посочен единствено размера на лихвения процент по кредита, но никъде не е отбелязано какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението и с главницата по кредита.Счита също така, че уговорката за фингирано връчване е нищожна, поради което и не е обявена по надлежен ред предсрочна изискуемост.В отговора подробно са изложени аргументите относно направените възражения.Ответникът моли да бъде отхвърлен иска, като му се присъдят направените деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в справедлив размер с вкл. ДДС за извършеното безплатно процесуално представителство.Към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно, декларация по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, удостоверение за регистрация на АД“***“ по ДДС, списък и удостоверение за актуално състояние на АД.

Като извърши проверка по чл. 129 ал. 1 ГПК, съдът намира, че исковата молба е редовна и предявения с нея иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, така както са заявени обстоятелствата в исковата молба, е допустим.От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба може да се очертае предмета на спора, тъй като в нея са посочени фактите и 4 обстоятелствата, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право и то може да се индивидуализира-касае се за специален установителен иск за установяване на оспорени в заповедното производство вземания на ищеца, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен на 30.11.2018г.

В тежест на ищеца е да докаже валидното възникване и съществуването на претендираните вземания по договора за потребителски кредит в размер на цената на иска 41781.17лв., изискуемостта на задължението на ответника за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът намира, че следва да изготви и връчи на страните проекто – доклад по реда на чл. 140 ал. 3 ГПК и се произнесе по направените доказателствени искания. Следва да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства като относими и неоспорени/като документи/ от ответника. Предвид направеното оспорване на дължимостта на исковата сума, следва да се назначи поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, със задача описана подробно в исковата молба. Експертизата следва да се възложи на ВЛ Т.И., при депозит в размер на 450лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок.

Следва да бъде насрочено делото в открито съдебно заседание, като на основание чл.140 ал.3 ГПК, на страните се връчи препис от настоящото определение, на ищеца - и препис от отговора на ответника.

Следва съдът да напътят страните към уреждане на спора им чрез спогодба или медиация.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ и връчва на ищеца „***“АД, представлявано от изп.директор Д.Ш. и прокуриста М.В., чрез пълномощника адвокат Х.Х. И. от САК и на ответника ВЛ. П. П., чрез особения пълномощника му адв.Б.Л. от САК, проект за доклад по гр.д.№ 465/2021г. по описа на П.ски ОС, както следва:

5

Съдът е сезиран с установителен иск от „***“АД,гр.С. против ответника ВЛ. П. П. от гр.П., за признаване за установено, на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК на вземането на ищеца в размер общо на 41781.17лв., произтичащо от Договор за потребителски кредит №* * * от 30.11.2018г., както следва : 38 107,42лв. - главница по договор за потребителски кредит № *** от 30.11.2018г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.417 ГПК; 2 100лв. – възнаградителна лихва за периода 19.07.2019г. – 16.03.2020г.; 1447.13лв.- мораторна лихва за периода от 19.07.2019г. до 12.08.2020г.; 126лв.-такси за периода 22.07.2019г.12.08.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 2204 от 19.08.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. 4052/2020г. на ПлРС.

УКАЗВА на страните, че ищецът носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуването на претендираните вземания по договора за потребителски кредит в размер на 41 781.17лева, изискуемостта на задължението на ответниците за връщане на главницата и другите дължими по договора суми.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, описани в приложенията ѝ.

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО СЧЕТОВДНА ЕКСПЕРТИЗА със задача: след запознаване с доказателствата по делото и тези намиращи се в счетоводството на ищеца, ВЛ да даде заключение по въпросите формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 450лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, като експертизата се възлага на ВЛ Т.И..