Присъда № 4 от 31.03.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 656/2025
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Мая Андонова Миленкова
Цитирани разпоредби
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 343б ал. 5 пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал.1 · Наказателен кодекс
Районна прокуратура–Кюстендил е внесла, на 24.06.2025 г., за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил обвинителен акт против Н. М. Х., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил, за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал.2 от НК Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия, като пледира за постановяване на осъдителна присъда. По отношение размера на наказанието прокурорът пледира за определянето му при условията на чл. 55 от НК , а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. В хода на съдебното следствие отрича да е управлявал МПС след употреба на алкохол. Моли за снизхождение , сочейки като аргумент факта, че трябва да полага грижи за болните си родители и за дъщеря си.
КРС, след като се запозна с всички събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства, приема следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Н. М. Х. е роден на ****************. Жител е на гр. Кюстендил. Правоспособен водач на МПС е и притежава свидетелство за управление на МПС №*************, издадено от ОДМВР Кюстендил.
На 03.05.2025 подсъдимият употребил голямо количество алкохол и на следващия ден – 04.05.2025г. около обяд се качил и привел в движение товарен автомобил „Ивеко 35-10“ с ДК №***********, собственост на „Весел Дом“ ЕООД - гр. София.
Движел се в гр. Кюстендил, по ул. Бузлуджа, с посока на движение от кв. „Изток“ към ул. „Гоце Делчев“.
На същата улица, пред бившия завод „Велбъжд“, по това време бил позициониран АП на Пътна полиция , в състав – свидетелите С. А. и К. Д..
Подсъдимият бил спрян за проверка от контролните органи на Пътна полиция. След установяване на самоличността му била извършена проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № A R D M 0266. Скалата на 1 техническото средство отчела 0,97 промила наличие на алкохол в издишания въздух на водача.
Подсъдимият се съгласил с показанията на техническото средство и отказал да даде кръв за лабораторен анализ. Последното обстоятелство било отразено по надлежния ред в Талона за медицинско изследване и потвърдено с подписа на самия водач. На мястото на проверката св. А. съставил АУАН с. GA№3962613, в който описал установеното в хода на проверката нарушение , като дал правна квалификация на същото – чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
След съставяне на АУАН и извършване на проверка от страна на административнонакзавщия орган, било установено, че Н. Х. е осъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК , с Присъда / споразумение №34/22.02.2023 г. по НОХД№1312/2022 г. на Районен съд – гр. Дупница. В тази връзка материалите от административнонаказателната преписка били изпратени в РП – Кюстендил за образуване на ДП за извършено престъпление по чл.
343б, ал.2 от НК.
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства.
На първо място това са показанията на двамата свидетели – служители на сектор Пътна полиция – А. и Д., които лично са възприели, че подсъдимият е управлявал описаното МПС / тъй като са го спрели за извършване на проверка/, лично са възприели и показателите на техническото средство и са оформили всички надлежни документи , обективиращи твърдения факт, че лицето е управлявало МПС, след употреба на алкохол.
При постановяване на присъдата си, съдът кредитира показанията на посочените свидетели. Показанията на разпитаните свидетели съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето производство.
Същите не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са последователни, логични, взаимно допълващи се, и подкрепящи се и от останалите писмени доказателства по делото.
В обясненията си, в хода на съдебното следствие, подсъдимият съвсем лаконично отрича вината си , твърдейки, че не е шофирал след употреба на алкохол. Това негово обяснение, съдът приема за 2 защитна позиция, която обаче не е подкрепена с никакви доказателства, оборващи събраните от държавното обвинение такива.
Отделно от това тези негови обяснения противоречат и на събраните по делото писмени доказателствени средства, в частност АУАН, подписан лично от него – без възражение и Талон за медицинско изследване, в който собственоръчно подсъдимият е записал, че е съгласен с показателите на дрегера и не желае да дава кръв за изследване.
От изготвената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза е установено, че стойността на товарен автомобил марка „Ивеко 35-10“ с ДК ************, към момента на деянието е 4 000 лева.
Приложената справка за съдимост на Н. Х. установява наличие на две предходни осъждания , като едното от тях е определящо и за правната квалификация на настоящото престъпление.
С Присъда/споразумение № 34/22.02.2023 г. по
НОХД№1312/2022 г. на Районен съд – гр. Дупница, за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, на Х. е наложено наказание „ лишаване от свобода“, за срок от 4 (четири) месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3(три)години.
Събрани са по делото и множество писмени доказателства- АУАН, протокол за тестване, талон за изследване, справка за съдимост, справка нарушител/водач, всичките събрани по реда на НПК.
Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При анализа на доказателствената съвкупност съдът констатира, че от писмените и гласни доказателства, събрани по делото по категоричен начин се установява, че на 04.05.2025г. в гр. Кюстендил, на ул.“Бузлуджа“, пред бившия завод „Велбъжд“, с посока на движение от кв.“Изток“, към ул.“Гоце Делчев“ е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко 35-10“ с ДК №************, собственост на „Весел Дом“ ЕООД - гр. София, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 0,97 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0266.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, от които се установява, че с присъда/споразумение на РС – Дупница , постановена по НОХД № 1312/202 г., влязла в сила на 22.02.2023 г., Н.
Х. е осъден за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, за което 3 му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 4/четири/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
От показанията на горепосочените свидетелите и от подкрепящите ги писмени доказателства, по категоричен начин се установява авторството на деянието от страна на подсъдимия, както и предмета на инкриминираната престъпна деятелност. От доказателствената съвкупност се установява времето, мястото и начина на осъществяването на деянието.
Съдът кредитира и останалите, необсъдени доказателства, които намира, че са в унисон с кредитираната доказателствена съвкупност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Н. Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съображенията на съда за този извод са следните:
От обективна страна, подсъдимият Х., като правоспособен водач на МПС, на 04.05.2026 г. в гр. Кюстендил, на ул.“Бузлуджа“, пред бившия завод „Велбъжд“, с посока на движение от кв.“Изток“, към ул.“Гоце Делчев“ е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко 35-10“ с ДК №***********, собственост на „Весел Дом“ ЕООД - гр. София, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 0,97 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0266.
Посочената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по съответния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, съгласно която концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания.
Установява се и това, че подсъдимият е извършил деянието след като с присъда/споразумение на ДРС, постановена по НОХД № 1312/2022 г., влязла в сила на 22.02.2023 г., е осъден за извършено 4 престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, за което му е наложено наказание наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
При това от обективна страна Н. Х. е извършил престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 НК.
От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, тъй като е знаел, че управлява МПС, след като е употребил алкохол. Предвиждал е, че е възможно концентрацията му в кръвта му да надвиши границата, предвидена в закона, с което той ще представлява опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението. Съзнавал е настъпването на общественоопасните последици, но се е съгласявал с тяхното настъпване, целейки да управлява МПС след употреба на алкохол. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици (чл. 11, ал. 2 НК). За извода си съдът прие, че подсъдимият е имал представа, че управлява МПС след употреба на алкохол и след като е осъден за такова деяние. Съзнавал е също, че с поведенито си нарушава обществените отношения, свързани с безопасността за движение по пътищата. Освен интелектуалния момент на вината е реализиран и волеви момент, тъй като подсъдимият е искал, пряко се стремял към настъпването на общественоопасните последици.
Въз основа на изложените до момента съображения, настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 НК както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Деецът вече е бил осъждан за същото такова управление на МПС след употреба на алкохол и напълно е бил наясно, че това деяние съставлява престъпление.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 НК, към момента на извършване на деянието, законодателят е предвиждал наказание Лишаване от свобода за срок от една до три
5 години и глоба от двеста до хиляда лева. При определяне размера на наказанието на подсъдимия Х. съдебният състав съобрази степента на обществена опасност на разглежданото престъпление и тази на извършителя.
Съдът прие, че обществената опасност на разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на извършването му от страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на обществените порядки, а също така бе отчетена нарастващата динамика на този вид престъпления в цялата страна.
При преценка на обществената опасност на подсъдимия съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, фактът, че това е второ по ред идентично деяние, след като веднъж е бил осъждан за същото такова, както и сравнително лошите му характеристични данни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени – прецизното му процесуално поведение, както в хода на ДП , така и в хода на съденото следствие, фактът, че се грижи сам за болните си родители. Съдът прие, че в случая може да приеме, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства и че на подсъдимия следва да се определи наказание под предвидения от законодателя минимален размер. Ето защо, съобразно правилата на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, отчитайки, че за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 3 години, съдът възприе, че наказанието Лишаване от свобода за срок от 6 шест/ месеца е най-справедливо и съответстващо на установената по делото фактология - на формата на вина на подсъдимия, на характера и тежестта на извършеното от него и на другите специфики по случая, характеризиращи деянието и дееца.