Решение № 5030 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5030 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20251100507434 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 80503/01.07.2025 г. по вх. рег. на СГС на Ц. Н. П. срещу начислените от ЧСИ И.М.-К. по изп.д.

№20248390400612 разноски в частта на определения на взискателя адвокатски хонорар в размер на сумата от 200.00 лв., определената такса по т.26 по Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят оспорва размера на определеното юрисконсултско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК . Навежда доводи, че по отношение на горепосоченото изп.дело не е налице правна и фактическа сложност, поради което определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100.00 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено, както и че таксата по т. 26 в размер на сумата от 24.00 лв. е определена в противоречие с Тарифата към ЗЧСИ.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ И.М.К., с които се изразява становище за законосъобразност и правилност на определените по делото такси, други разноски и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди 1 събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело №20248390400612 по описа на ЧСИ И.М.-К. е на 18.12.2024 г. по молба взискателя Столична община въз основа на изпълнителен лист № 8443/02.12.2024 г., СРС, 79 състав, издаден въз основа на решение по гр.дело № б246/2023г. по описа на СРС срещу длъжника Ц. Н.

П., с предмет заплашане на парична сума в размер на 100.00 лева юрисконсулскто възнаграждение по гр.дело.

На 18.12.2024 г. съдебният изпълнител е извършил имуществени справки за наличие на банкови сметка на длъжника и наличие на трудово правоотношение, и е изготвил покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 20.12.2024 г., с която длъжникът е уведомен за приетите разноски по изпълнителното дело, а именно: 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по изп.дело, 189.85 лева - обикновени такси и разноски по изп.дело в полза на ЧСИ, както и 24.00 лева с ДДС пропорционална такса в полза на ЧСИ за събиране на задължението.

Едновременно с изпращането на поканата съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в УниКредит Булбанк и запор върху трудовото възнаграждени на длъжника, изплащано от „Агар Строй“ ЕООД-село Казичене.

На 02.01.2025г. по делото е постъпило възражение от длъжника с искано до съдебния изпълнител да намали начислените такси и разноски по изп.дело молба и приетото юрк.възнаграждение по изп.дело. С обжалваното постановление за разноски с изх. № 421/13.01.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да намали юрисконсултското възнаграждение по изп.дело и начислените изпълнителни такси и разноски.

На първо място, искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса по жалбата на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е основателно. От представената молба от 15.05.2025 г. и декларация за материално и гражданско състояние се установява, че жалбоподателят получава месечен доход от пенсия в размер на 300.00 лева, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, МПС и парични влогове, и страда от заболяване, което налага разходи в размер на 360.00 лева месечно. С оглед така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят 2 не разполага с необходимите средства да внесе дължимата държавна такса по жалбата и следва да бъде освободен от внасянето й.

Относно депозираната жалба, съдът намира следното.

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са неоснователни.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в разпоредбата случай: когато делото се прекрати на основание чл. 433 от ГПК, освен ако плащането е направено след образуването на принудителното изпълнение; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Трайно в съдебната практика е прието, че нормата на чл. 79 от ГПК регламентира специални правила на материалноправна отговорност за разноските в изпълнителното производството и изключва общия режим, приложим за исковото производство. Ето защо, доколкото в случая нито се твърди, нито се доказва да е налице някоя от хипотезите на чл. 79 от ГПК, на общо основание длъжникът отговаря за разноските по изпълнението.

Следователно, на общо основание взискателят има право на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав взема предвид, че към датата на отразяване на дължимата сума за юрисконсултско възнаграждение в ПДИ се касае действия, ограничени до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Ето защо същото правилно е определено по реда на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 100.00 лв.

За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, 3 определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

По тези съображения жалбата в горепосочената част е неоснователна.

По отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът намира, че същата следва да се определи въз основа на сбора от дължимите суми, посочени в изпълнителния лист без да включва определеното от съдебния изпълнител юрисконсултско възнаграждение. Така при вземане в общ размер 100.00 лв. на основание т. 26, б. „а“ ТТРЗЧСИ дължима е общо такса в размер на 12.00 лв.

Воден от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателя Ц. Н.

П. от внасяне на държавна такса по делото.

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 80503/01.07.2025 г. по вх. рег. на СГС на Ц.

Н. П. постановлението от 13.01.2025 г. по изп. дело №20248390400612 по описа на ЧСИ И.М.-К., с което е оставено без уважение възражение вх. № 2/02.01.2025 г. на Ц. Н. П., в частта, с която е определена като дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 12.00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 12.00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4