Решение № 640 от 14.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Б., 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20212120203485 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на Г. Й. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника – адв. В. Ч. – БАК, с посочен съдебен адрес в гр. Б., ..., против Наказателно постановление № 11/01.03.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Развиват се подробни мотиви, като се застъпва, че към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл тримесечният давностен срок по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението и неговия автор са станали известни на органите на КЕВР най-късно на 16.06.2020 г. Твърди се, че в АУАН и НП липсват реквизити от императивен характер, като от писанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно за какво в крайна сметка е санкциониран жалбоподателят. Счита се, че неправилно е била приложена санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ, както и че деянието не е извършено виновно, а отделно от това проверката на контролните органи е извършена в нарушение на Методиката за това. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Т.К.-П.-БАК и адв.И. Ц.-БАК, които поддържат жалбата по изложените в нея доводи.

1

Депозират писмено допълнение към жалбата, в което развиват съображения за материална некомпетентност на административнонаказващия орган, както и за незадължителен характер на Указанията на КЕВР за „ВиК“ ЕАД – Б.. Допълват, че правната квалификация на нарушението също е неточна. Пледират за отмяна на НП и присъждане на разноски.

В допълнително представени писмени бележи подробните доводи още веднъж се преповтарят и доразвиват, като се акцентира върху доводите, развити в писмените бележки на процесуалния представител на АНО.

За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Н., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които първо излага фактическата обстановка, възприета и в НП, а след това оборва всички възражения на жалбоподателя, навеждайки доводи за законосъобразност и правилност на санкционния акт.

Пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП- то е било връчено на жалбоподателя на 15.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.06.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Със Заповед № З-В-5/22.05.2020г., изменена и допълнена със Заповед № З-В— 10/03.07.2020 г. на Председателя на КЕВР било възложено на назначена комисия извършването на извънредна проверка за прилагане от „ВиК“ ЕАД – Б. на цени на услугата „пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. В проверката участвал и св. И. С. – на длъжност гл. експерт в отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“ към КЕВР. В изпълнение на възложеното, с т. 2 на писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „ВиК“ ЕАД – Б. да представи копия на всички издадени фактури, отнасящи се за потребените „ВиК“ услуги за м. 10. 2019 г., м. 01.2020 г. и м. 04. 2020 г.; сключени договори по Наредба № 7 от 14.11.2000г. и протоколи от извършени пробонабирания за конкретно изброени потребители, сред които и обект кафе „Л.“ на ул.“А.“ №35 в гр.С. стопанисвано от „Е. 96“ ООД - С..

В отговор на запитването на 05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-1412/05.06.2020 г., с което операторът предоставил копия от издадените фактури, но не предоставил сключени договори по Наредба № 7 и протоколи от пробонабирания.

С ново писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020 г. на КЕВР било констатирано, че липсват договори и протоколи, поради което и било поискано в тридневен срок „ВиК“ ЕАД2 гр. Б. да уточни дали има сключени договори по Наредбата и протоколи от пробонабирания.

Указано било, че в случай, че такива документи са налични – трябва да се предоставят копия от тях.

В отговор на второто запитване на 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на „ВиК“ЕАД – Б.), с което операторът заявявил, че не разполага с индивидуални договори, нито с протоколи от пробонабирания, посочвайки, че е фактурирал цената по степен на замърсеност 1, само на база обстойно ежемесечно обследване на отпадъчни води от големи групи потребители, което е показало средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Посочил също така, че физически е невъзможно да се извърши пробонабиране предвид характеристиките на канализационната мрежа и др.

На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на място или да изисква други документи, комисията по проверката на 27.07.2020 г. излязла с Констативен протокол, в който посочила, че „ВиК“ ЕАД в нарушение на Указанията за образуване на цените на водоснабдителните и канализационните услуги е издало редица фактури, сред които и процесната, с които е таксувало абонатите с цена за стопански потребители със степен на замърсеност 1, без да е доказало принадлежността на тези потребители към тази категория.

С писмо от 30.07.2020 г. „ВиК“ЕАД – Б. дало писмени обяснения по Констативния протокол.

На база тези факти свидетелят Стаменов преценил, че неправилно „ВиК“ ЕАД – Б. е фактурирало в процесната фактура услугата „пречистване на отпадъчни води“ по тарифата за степен на замърсеност 1, без да е доказало, че потребителят реално попада в тази категория, съгласно реда, разписан в Указанията (сключен договор по Наредба № 7, извършени контролни пробонабирания и др.). Свидетелят преценил още, че като изпълнителен директор на дружеството жалбоподателят Т. е бил длъжен да осигури прилагането на цените, утвърдени за ВиК оператора, но въпреки това е допуснал дружеството да предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от утвърденото (следвало е да бъде приложена цена от 0,619 лв/куб.м., а реално е била приложена цена от 0,805 лв/куб.м.), с което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ.

С оглед горното свидетелят изпратил до жалбоподателя покана за явяване в КЕВР и съставяне на АУАН. Понеже Т. не се явил на 01.10.2020 г. св. Стаменов съставил по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН срещу него АУАН с № ВК-23/01.10.2020 г. , описвайки горните факти и давайки им квалификация като нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ.

Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. без той да направи възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, с който Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност 3 на извършеното.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и на 01.02.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ и на основание чл.

36, ал. 2 ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя. Той не оспорва, че действително потребителят е бил фактуриран за услуга „пречистване на отпадъчни води“ по тарифата за степен на замърсеност 1, без да са били изпълнени предписанията на Указанията (сключен договор по Наредба № 7, извършени контролни пробонабирания и др.), но навежда доводи за порочност на производството и несъставомерност на извършеното.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 2 от същия закон. Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно.

Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното 4 би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.

Видно от константната съдебна щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”.