Решение № 7 от 08.01.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Сливен, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230201406 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от А. М. К. с ЕГН ********** против наказателно постановление №23-0804-001820/07.04.2023 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, сектор „Пътна Полиция“ гр.Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му са отнети общо 12 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Постъпило е писмено становище от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно изменено по отношение на наложеното наказание.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен старши юрисконсулт , че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.03.2023 г. полицейски служители мл.автоконтрольор Ж. З. и мл.автоконтрольор М. В. били на смяна, като изпълнявали служебните си задължения за контрол на правилата за движение по пътищата в гр.Сливен.

Около 09:36 часа видели движещия се по бул. „Цар Симеон“ в посока 1 центъра на града лек автомобил марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ СТ****ВН и в района на завод „Победа“ го спрели за проверка.

Контролните органи установили, че водач е А. М. К. и същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с фабр.№ ARDM 0203 /проба № 04614 в 09:36:32 часа/. Уредът отчел 0,78 промила алкохол в издишания от водача въздух като му бил издаден талон за изследване №098130. Водачът бил придружен до болницата от полицейските служители, където дал кръвна проба за анализ.

За извършеното нарушение на А. М. К. бил съставен АУАН № GA890433/19.03.2023 г.,в който било посочено,че е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролния талон на МПС с № 7295289 и СУМПС №284456261 както и два броя регистрационни табели с № СТ****ВН. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 19.03.2023 г., като същият посочил, че няма възражения. Не представил възражения и в законоустановения срок.

Въз основа на издадения АУАН, на нарушителя била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804000136/19.03.2023 г. от Началника Сектор към ОДМВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция“ за извършено от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и му била наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1 Б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано 09:36 часа на 19.03.2023 г., а именно за 365 дни“.

На 20.03.2023 г. било изготвено и заключението на сектор НТЛ при ОД на МВР гр. Сливен, според което в кръвната проба на жалбоподателя А. К., се доказва наличие на етилов алкохол в концентрация 0,83 ‰.. За посоченото заключение бил съставен протокол № 48/20.03.23г. на ОД на МВР гр. Сливен.

Междувременно водачът на МПС–во поискал на осн. чл.27, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. да бъде извършена повторна химическа експертиза като от извършения повторен анализ на контролна проба обективизиран в Протокол №55/12.10.2023 г. на Специализирана химическа лаборатория при Медицински факултет на Тракийски университет гр.- Ст.

Загора се доказало наличие на етилов алкохол в кръвта му с концентрация 0, 80 ‰.

Въз основа на АУАН № GA890433/19.03.2023 г. на жалбоподателя било издадено НП №23-0804-001820/07.04.2023 год. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му било наложено наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и му са отнети общо 12 к.т. на осн.

Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично на 27.09.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от 2 събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Ж. З. и М. В., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Дава вяра на изготвените по делото Протокол №55/12.10.2023 г. на Специализирана химическа лаборатория при Медицински факултет на Тракийски университет гр.- Ст. Загора и протокол № 48/20.03.23г. на ОД на МВР гр. Сливен.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че действително жалбоподателят на посочената дата и час е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с рег.№ СТ****ВН в гр.Сливен с концентрация на алкохол в кръвта си.

Съдът обаче счита,че в конкретния казус е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП.Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В конкретния случай в АУАН, е посочено че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда.

Въз основа на АУАН и при така посочената фактология, АНО е издал процесното НП, с което обаче жалбоподателя е наказан на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като му е наложена „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Така посочената разпоредба, обаче урежда случаите, при който установената 3 концентрация е над 0.8 на хиляда, а видно от обстоятелствената част на НП наказващия орган е приел,че се касае за конценнтрация под 0.8 на хиляда промила. Въпреки,че към момента на издаване на НП е бил изготвен Протокол №48/20.03.2023 г. от който е било видно ,че установеното количество алкохол в кръвната проба на жалбоподателя А. К. е било 0,83 ‰.

Това безспорно е довело до противоречие между приетото като установено и посочената санкционна норма, въз основа на която е наложено процесното наказание.

Ето защо съдът намира, че по отношение нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и съответно наложеното за него наказание е налице противоречие между описанието на нарушението и дадената квалификация на същото както в АУАН, така и в НП. Това е довело до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган и е нарушило правото на защита на жалбоподателя като го е поставило в невъзможност да узнае основанието на което е наложеното наказанието му и да организира защитата си .

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

В процесния случай, съдът е в невъзможност и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление,въпреки наличието на такава възможност визирана в процесуалната норма на чл. 63, ат. 7 от ЗАНН.Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 2, вр., ал. 2. т. 4 от ЗАНН касае случаите когато за същото нарушение, съдът приеме, че са налице основания за намаляване на размера на наложеното административно наказание или замяната му с по –леко по вид от предвидените за същото нарушение.

В конкретния казус, съдът е в невъзможност да приложи и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като приложи закон за същото,еднакво или по–леко наказуемо нарушение,без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, доколкото санкционна норма под която следва да се подведе деянието предвижда по –тежко наказание от определеното в процесното НП и изменението му в тази насока би довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да осъди ОД МВР гр. Сливен да заплати направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с направено възражение от страна на процесуалния представител на 4 административнонаказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че следва да намали размера му от 800 лв. на 400 лв. на осн. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23-0804-001820/07.04.2023 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, сектор „Пътна Полиция“ гр.Сливен, с което на А. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Стара Загора, кв.„Самара“, №11, ет.7, ап.21, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 12 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Сливен да заплати на А. М. К., с ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5