Решение № 62 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601532 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА и с участието на ПРОКУРОРА С. П. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г.а ВНОХД № 1532 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 22 от 16.09.2025 г. по НОХД № 156/2025 г. ОКРЪЖЕН СЪД КЮСТЕНДИЛ е признал ПОДСЪДИМИЯ Г. В. Г. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на 14.05.2021 г. в гр. Дупница като управител, представител и едноличен собственик на капитала на „ГеА КОРЕКТ“ ЕООД, посредством счетоводителя А. Х. (от гр. ***), „с цел избягване плащането“ на данъчни задължения в особено големи размери е: потвърдил неистина в подадена декларация (справка-декларация по ЗДДС, подадена на 14.05.2021 г. в офис –Кюстендил на НАП); използвал пред орган по приходите (НАП) документ с невярно съдържание (дневник за покупките за месец април 2021 г., в който отразил четири „неистински“ фактури на „Шайн 8888“ ЕООД); „неправомерно ползван данъчен кредит от 232 206.60 лв., при действително установен ДДС за внасяне“ в същия размер - поради което 1 и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК и съобразно чл. 54 от НК подсъдимият е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за три години – с условно отложено по реда на чл. 66 от НК изпълнение за изпитателен срок от пет години, и на конфискация (на лек автомобил и на жилищна сграда в Дупница).

С присъдата подсъдимият е признат за НЕВИНЕН в това да е „целял избягване на установяването на данъчни задължения“, поради което е ОПРАВДАН за „частта на обвинението“ по чл. 255, ал. 1 от НК.

С присъдата съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати разноските по делото – 1 460 лв. на ОСлО при ОП-Кюстендил и 100 лв. на ОС-Кюстендил.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитник, с няколко искания. Защитникът адв. В.

И. намира за недоказано по реда и със средствата на НПК, че подсъдимият е потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС, че е използвал документ с невярно съдържание или че е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство (за последното няма обвинение и няма диспозитив на присъдата; защитникът коментира квалификация на престъплението, различна от тази по обвинителния акт, видно и от съдебните прения – НОХД, л. 145). Защитникът твърди още, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на подсъдимия (без да посочва в какво се състоят и как са ограничили правата на подсъдимия). Защитникът иска присъдата да бъде отменена и: или подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или наказанието да бъде определено по реда на чл. 55 от НК като лишаване от свобода за една година с условно отлагане на изпълнението за 3-годишен изпитателен срок.

Преди даване ход на въззивното съдебно заседание защитникът представи допълнение към въззивната жалба, в което твърди, че: документите (договори и фактури) не са приобщени към делото – защото били ползвани както са събрани в хода на ревизионното производство; че обосновалият присъдата ревизионен акт (РА) не е влязъл в сила, тъй като е обжалван пред АССГ, а обясненията на подсъдимия, че е искал разширяване на проверявания период и корекции, са подкрепени от показанията на свидетел; че пред ОС са представени доказателства за сторниране на инкриминираните фактури от „Строй билдинг 55“ (преди - „ГеА КОРЕКТ“) – което елиминира именно инкриминираните данъчни задължения на подсъдимия като управител и реално липсва каквато и да е вреда за фиска; че недостоверно съдът е приел неистинност на инкриминираните фактури.

Във въззивните съдебни прения защитникът и подсъдимият поддържаха твърденията в допълнението към въззивната жалба, а прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена цялостно.

След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери, че са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При него делото следва да се върне на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт (ОА) – ако запази позицията си, че доказателствата по делото обосновават изготвяне и внасяне в съда на ОА. При всички случаи обаче прокурорът следва да прецени – ако е нужно и след събиране на нови доказателства, налице ли са данни за внасяне на ОА предвид твърденията на защитника и пред ОС, и пред въззивния съд за липса на състав на престъпление поради сторниране на инкриминираните фактури и липсата на вреда за фиска.

При запазване на позицията на прокуратурата, че обвинителен акт следва да се внесе, то в него следва да се отстранят неяснотите, налични в сегашния му вид. Сегашните недостатъци на ОА, нарушаващи изискванията за ясно и точно описание на инкриминирана фактическа деятелност спрямо законовия текст на престъпление и спрямо фактическите данни по делото, са пренесени и в осъдителната присъда. Те са следните:

Изпълнителните деяния за състав на престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК са изброени в точките на тази алинея. С ОА са инкриминирани точки 2-ра, 6-та и 7-ма.

Обвинението относно мястото на първото вменено изпълнително деяние е неясно.

2

Инкриминираната справка-декларация по ЗДДС е подадена на 14.05.2021 г. в офис Кюстендил на НАП (ДП, т. 1, л. 22). В заключителната част на ОА (възпроизведено и в диспозитива на присъдата) се твърди, че подсъдимият е извършил престъпната си деятелност в гр. Дупница (веднага след посочването на датата 14.05.2021 г. в самото начало на описанието на инкриминираните факти), а след това – че справката-декларация е подадена в ТД на НАП - София, офис - Кюстендил. Прокуратурата следва да заяви недвусмислено къде смята, че е извършено изпълнителното деяние по т. 2-ра на чл. 255, ал. 1 от НК, отнасящо се до „подадена декларация“.

Обвинението относно мястото на второто вменено изпълнително деяние страда от същата неяснота – посочен е първо гр. Дупница, а после опосредено (чрез позоваване на мястото на подаване на справката-декларация) е посочен офисът на НАП в Кюстендил. При това изпълнително деяние има и друга неяснота: Твърди се, че представеният пред орган по приходите (офис – Кюстендил на НАП) използван документ с невярно съдържание е дневникът за покупки за месец април 2021 г. на управляваното от подсъдимия търговско дружество, както и че тази невярност се дължи на вписването в дневника на четири броя фактури, за които обвинението твърди, че са неистински. Изрично е записано в заключителната част на ОА, че на тези фактури е придаден вид, че са издадени от управителя на фирма „Шайн 8888“ ЕООД – свидетеля А. Г.. В обстоятелствената част на ОА обаче се твърди, че инкриминираните четири фактури са издадени именно от „Шайн 8888“ (НОХД, л. 3); че свидетелят Г. е заявявал, че е „фактурирал“ – т.е. издавал е фактури (поне тази с № 91 от 21.04.2021 г.), както и че заключението на експертизата е в смисъл, че доставките по четирите инкриминирани фактури не са реални. В показанията си свидетелят Г. заявява, че е издавал – поне част, от инкриминираните фактури. На ДП не е разпитан достатъчно ясно колко са „фактурите“, за които твърди, че е издал във връзка с дружеството на подсъдимия, но е посочил достатъчно ясно поне две от тях – една за сумата от 90 000 лв.

(което е стойността без ДДС по фактурата № 69 от 05.04.2021 г.) и една за сумата от 60 000 лв. (което е стойността без ДДС на фактурата № 74 от 08.04.2021 г.). За останалите две инкриминирани фактури досъдебният разпит на Г. не е ясен. В съдебно заседание пък на свидетеля Г. са предявени само две от инкриминираните четири фактури – тези, за които не е ясно разпитан на ДП (фактура № 91 от 21.04.2021 г. и фактура № 104 от 26.04.2021 г.). Така или иначе, данните от свидетелските показания и експертизата сочат на твърдения на държавното обвинение, че фактурите са неверни (поради твърдението, че вписаните в тях доставки не са реално извършени), а не че са неистински (тъй като вписаният като техен издател свидетел Г. заявява, че именно той е авторът им, т.е. потвърждава истинността им).

Определянето на фактурите е от значение, доколкото на тяхното съдържание (което следва да е правилно квалифицирано) е производна твърдяната невярност на представения пред орган по приходите (офис на НАП) използван документ – дневник за покупки през месец април 2021 г. Поради това има противоречие – съществено, между обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт, което следва да бъде отстранено, от прокурор.

Във връзка с вменената на подсъдимия точка 7 от чл. 255, ал. 1 от НК обвинителният акт е съвършено неясен: без достатъчно ясна връзка с предходната част на обвинението, е записано „неправомерно ползван данъчен кредит …, действително установен ДДС за внасяне в размер на …“. Изпълнителното деяние по т. 7 на чл. 255, ал. 1 от НК е деецът да приспадне неследващ се данъчен кредит. Тази част от обвинението подлежи цялостно на изясняване – и в обстоятелствената, и в заключителната част на ОА.

Не съответства на законовата формулировка на състава на престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК и описанието в ОА на престъпния резултат. За такова престъпление той е или избягване установяването на данъчни задължения в определени размери, или избягване на плащането им; двата резултата за един и същи данък (за една и съща сума на същото основание) не са съвместими. В случая в ОА се твърди, че подсъдимият е извършил определени изпълнителни деяния „с цел избягване на…“ – което смислово насочва (но не еднозначно) към опит. В ОА следва да се изясни какво приема прокуратурата: че е избегнато плащането на определени данъци, че има опит да се избегне плащането на определени 3 данъци, че е избегнато установяването на определени данъци или че има опит да се избегне установяването на определени данъци - при отчитане на несъвместимостта едновременно на двата престъпни резултата за един и същи данък.

Посочените недостатъци на обвинителния акт според въззивния съд съществено ограничават правото на подсъдимия на ясно обвинение. Те освен това са нарушение на задължението на прокурора по чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК да посочи – точно спрямо законовия текст и спрямо фактическите данни, какво е извършеното от подсъдимия престъпление, включително – мястото и начинът на извършването му. Това се възпроизвежда и в присъдата, с което е нарушено и задължението на съда по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК за точно описание на деянието – и спрямо законовия текст за състав на престъпление, и спрямо установените факти. Тези недостатъци са отстраними само на досъдебно производство – което пък може да се укаже само от първоинстанционен съд, включително в хода на разпоредително съдебно заседание.

В заключение: Обжалваната присъда следва да се отмени поради съществени нарушения на процесуални правила, ограничили правото на подсъдимия на ясно обвинение и представляващи неизпълнение на задължения на прокурора и на съда относно описание на престъпление; делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане – при което той следва да го върне на прокурора, който да изготви ясен и съответстващ на изискванията на чл. 246 от НПК обвинителен акт, ако прецени за необосновани твърденията на защитника за липса на престъпление.

Предвид изложеното и съобразно чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 вр.: ал. 3, т. 1; чл. 246 (ал. 1 – ал. 3); чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД