Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 01.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 432/2025
Вид
Решение № 132
Подписан
01.06.2026
В сила
01.06.2026
Състав
Галина Димитрова Жечева, Анна Великова, Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. гр. Добрич, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500432 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод въззивна жалба с вх.№ 1716/02.04.2025г., подадена от „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД с ЕИК 201608395, гр. София, район Красно село, бул. “Христо Ботев“ № 49, ет. 4, ап. 10, чрез законния представител В. М. Ч. и въззивна жалба с вх.№ 1840/10.04.2025г., подадена от „Червен камък“ ЕАД с ЕИК130556826, гр.София, район Възраждане, бул. “М. Луиза“ № 9-11, ет. 2, офис 3б, чрез законния представител А. Г. Ч., двете срещу решение № 34/14.02.2025г. по гр.д.№ 434/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, поправено с решение № 147/11.09.2025г., с което е обявявен за недействителен, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, по отношение на Държавата договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт на нотариус О., вписан под № *** на НК, с район на действие РС-Балчик, под № ***, с който „ЛГР Джи енд ЕМ“ прехвърля на „Червен камък“ ЕАД, в изпълнение на свое задължение в размер на 15 000 лева, за погасяване на задължения по Споразумение от 16.06.2018г., следния недвижим имот: апартамент *** с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., комплекс „Л. Г. Р.“ № ***, с площ по кадастрална схема 44,49 кв.м. и обща площ 51,83 кв.м., от които застроена площ от 44,49кв.м. състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, заедно с 2,28%ид.части от общите части на вход В, заедно с мазе 50 с площ 1,68 кв.м., заедно със съответните ид.части от правото на строеж върху прилежащия терен.

Жалбоподателите намират решението за неправилно, постановено в 1 противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано от събраните доказателства. Излагат, че в хода на процеса е настъпила погасителна давност по ДОПК за част или за всички публични задължения на „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД към Държавата и сочат, че този факт подлежи на съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК вр. чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК. Поддържат наведените и в първата инстанция свои възражения срещу исковете за обявяване за недействителна по отношение на Държавата на договора: на основанието по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липса на намерение за увреждане на публичните взискатели; на основанието по чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК – връщането на имота в патримониума на първия ответник не би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника; на основанието по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК – даденото по договора е с оценка почти три пъти по-ниска от полученото; на основанието по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК - двамата ответници не са „свързани лица“ по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „д“ и б. „м“ от ДР на ДОПК към релевантния за тази преценка момент на сключване на сделката на 03.07.2018г., както и въз основа относимите обстоятелства само по отношение на двете юридически лица. Излага се още, че в полза на „Червен камък“ ЕАД била изтекла 5-годишна придобивна давност и дружеството било собственик на имота, освен на основание оспорената сделка, и на оригинерно основание. Навежда се довод, че сделката не е увредила Държавата, тъй като органът по приходите можел да наложи предварителни, а после и окончателни обезпечителни мерки, което обаче било сторено едва през 2000г. и 2022г., при заповеди за ревизия от 2014г. и 2015г., съответно издадени ревизионни актове от 2015г., като възлагането на бездействието на органа по приходите в тежест на добросъвестния приобретател и собственик на имота било в противоречие на принципите на правната сигурност.

Въззивна жалба с вх.№ 1716/02.04.2025г. е подадена от „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД, чрез законния представител В. М. Ч., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК с начало 19.03.2025г. – изпратена е по пощата на 01.04.2025г. Въззивна жалба с вх.№ 1840/10.04.2025г. е подадена от „Червен камък“ ЕАД, чрез законния представител А. Г. Ч. също в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, броим от 27.03.2025г. Жалбите са подадени от страни в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неизгодния за тях съдебен акт и са допустими.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба на „Червен камък“ ЕАД, в който въззиваемата страна излага доводи за нейната неоснователност и съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Обжалваното решение е постановено в производството по гр.д.№ 434/2023г. по описа на Районен съд – Балчик, образувано по искова молба с вх.

№ 3092/12.07.2023г., изпратена по куриер на 26.06.2023г., уточнена с молба с вх.№ 1447/19.02.2026г. и с вх.№ 1637/26.02.2026г. с идентично съдържание, с 2 която публичен изпълнител при ТД на НАП гр. София, като процесуален субституент на Държавата (чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК) е предявил срещу „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД и „Червен камък“ ЕАД субективно и обективно при условията на евентуалност искове да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на задължение, обективиран в нотариален акт № ***г. на нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие РС-Балчик, с който „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД, в изпълнение на свое задължение в размер на 15 000 лева, за погасяване на задължения по Споразумение от 16.06.2018г., прехвърля на „Червен камък“ ЕАД следния недвижим имот: апартамент *** с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., комплекс „Л. Г. Р.“ № ***, с площ по кадастрална схема 44,49 кв.м. и обща площ 51,83 кв.м., от които застроена площ от 44,49кв.м. състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, заедно с 2,28%ид.части от общите части на вход В, заедно с мазе 50 с площ 1,68 кв.м., заедно със съответните ид.части от правото на строеж върху прилежащия терен.

Недействителността, след уточненията с молба с вх.№ 1447/19.02.2026г.

(с молбата ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба в частта на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като е заявил, че не поддържа този иск), се претендира на основанията по чл. 216, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК в условията на евентуалност въз основа на следните обстоятелства:

Договорът от 03.07.2018г. бил сключен между „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД (придобил имота по договор за замяна от 25.05.2018г.), представляван от изпълнителния директор В. М. Ч. и „Червен камък“ ЕАД, представляван от В.

М. Ч. като пълномощник на изпълнителния директор К. Ц. К., при наличието на непогасени публични задължения на „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД, установени с ревизионен акт /РА/ № ***/18.03.2015г., връчен на 18.03.2015г., РА № ***/29.10.2015г., връчен на 30.10.2015г. и определени от задълженото лице по реда на чл. 105 от ДОПК със справки-декларации по ЗДДС за периоди:

07.2013г.-08.2014г.; 02.2015г.-03.2015г.; 06.2015г.; 09.2015г.; 03.2016г.;

05.2016г.; 11.2016г.; 05.2017г.; 05.2018г., предмет на принудително събиране по изпълнително дело, по което с постановление изх.№ ***/07.08.2020г. и постановление изх.№ ***/28.06.2022г. е наложен обезпечителен запор върху банковите сметки на длъжника в Уникредит Булбанк АД. Към 22.06.2023г. общите задължения на дружеството възлизали на 525 395,02 лв., в т.ч. главница 252 756,93 лв. и лихва 272 638,09 лв.

Сделката била недействителна по отношение на държавата, защото била сключена след връчването на заповедите за възлагане на ревизия (втората връчена на 27.04.2015г.), както и след връчване на ревизионните актове, във вреда на публичния взискател и с намерение за увреждането му (чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК). Намерението да се увреди публичния взискател се доказвало от самия факт на увреждането, който се изразявал в

3 обстоятелството, че прехвърляйки имота си на свързано лице по смисъла на § 1, т. 3., б. „д“ и б. „м“ от ДР на ДОПК, дружеството намалявало имуществото, срещу което държавата, в лицето на НАП, може да насочи принудително изпълнение или да послужи като обезпечение за погасяване на вече установените публични задължения.

Със сключване на договора целта на прехвърлителя била не да придобие друг имот или друг равностоен актив, нито да получи парична престация срещу прехвърлянето, а извършващият транслативната сделка искал да удовлетвори друг кредитор, който би бил хирографарен такъв спрямо държавата, в частност спрямо НАП. По този начин длъжникът и този кредитор се опитали да заобиколят закона. Касаело се за доброволно изпълнение на еквивалентен дълг, извършен след като длъжникът е бил наясно, че спрямо него скоро може да се предприемат принудителни действия по реда на ДОПК. Ако длъжникът не погаси предходния си дълг, това би могло да доведе до образуване на изпълнително дело пред ЧСИ по инициатива на неговия кредитор, а въпросите за конкуренцията между изпълнение по ДОПК и ГПК били регулирани от чл. 191 и следващи от ДОПК и чл. 458 от ГПК. Държавата се конкурирала с останалите кредитори за удовлетворяване от цялото имущество на длъжника, което съгласно чл. 133 от ЗЗД служело за общо обезпечение, като била и привилигирован кредитор по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, респ. при разпределение на осребреното имущество би се удовлетворила преди другите хирографарни кредитори. Така доброволното погасяване на предходен дълг чрез прехвърляне на право на собственост в периода след установяване на публичните вземания осуетявало тази конкуренция и имало преферентен характер спрямо този кредитор. Чрез извършената сделка длъжникът целенасочено предпочел удовлетворяването на едно или няколко от задълженията си, макар и доброволно, за сметка на публичния взискател. При тези обстоятелства договорът бил относително недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

Двете дружества били свързани лица по смисъла на § 1, т. 3., б. „д“ и б.

„м“ от ДР на ДОПК, относимо към основанието по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, поради следното: едноличен собственик на капитала на „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД било дружеството „Голф Пропърти Мениджмънт“ ЕАД със законен представител Е. Д. Ч. – бивша съпруга на Г. А. Ч. и майка на А. Г. Ч. – изпълнителен член на Съвета на директорите на „Червен камък“ ЕАД; член на Съвета на дирекротите на „Червен камък“ ЕАД е и Г. А. Ч.; справка в ТР от 25.05.2011г. показвала, че „Л. Г. Р.“ АД, представлявано от Г. А. Ч., внася като непарична вноска в капитала на „ЛГР Джи енд Ем“ ЕАД недвижими имоти.

Ответниците са оспорили исковете. Не са оспорили проведените ревизионни производства, започнали с описаните в исковата молба заповеди за възлагане на ревизия и завършили с посочените ревизионни актове. „ЛГР Джи енд ЕМ“ ЕАД е възразил за настъпила в хода на производството погасителна давност по ДОПК за част или всички от публичните му задължения към държавата, която следвало да се съобрази на основание чл.

4

235, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК и да се приеме, че тези задължения са погасени по давност. Оспорили са твърденията на ищеца, че двамата ответници са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3, б.

„д“ и б. „м“ от ДР на ДОПК към датата на оспорената сделка - 03.07.2018г. Не била налице хипотезата на § 1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК, тъй като в управителните органи на ответниците не участвало едно и също юридическо или физическо лице, нито участвало едно и също физическото лице като представител на друго лице. Не била налице и хипотезата на § 1, т. 3, б. „м“ от ДР на ДОПК, тъй като двете дружества - ответници в настоящото производство не участвали пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях не можели да се уговарят условия, различни от обичайните. Липсвало намерение да се увредят публичните взискатели, като част от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като двамата ответници не били свързани лица към датата на оспорената сделка, и у никой от тях нямало намерение да увреди публичните взискатели, а подобно намерение не се презюмирало в настоящия случай.