Решение № 22924 от 15.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22924 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110105180 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

15.12.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Николета Божкова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 5180/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от К. К. У. срещу „к.б. ЕООД Е. Ко.“ КД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на Трудов договор от 14.09.2016 г. за длъжността „Ръководител направление/Директор направление“. Поддържа, че трудовото правоотношение е било изменяно няколкократно с допълнителни споразумения, включително и с оглед трудовото възнаграждение. Навежда доводи, че със Заповед № . г. било прекратено трудовото правоотношение, като на 05.01.2024 г. между страните било сключено споразумение за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г., а за периода от 31.12.2024 г. служителят да бъде освободен от изпълнение на служебните му задължения, като работодателят се бил задължил да й заплаща дължимите месечни възнаграждения.

1

Излага съображения, че периода до 31.12.2024 г. бил разрешено от работодателя отсъствие, поради което се ползвала със закрила. Твърди, че е издадена Заповед № . г., с която трудовото правоотношение се прекратявало на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.01.2025 г.

Твърди, че в началото на м.11.2024 г. била разбрала за семинар/конференция Brand talks, която представлявала интерес за ищцата, поради което решила да участва, вкл. с оглед факта, че лектори били изявени колеги на ищцата работещи при ответника. Поддържа, че е участвала в конференцията, след което на 11.11.2024 г. по куриер била получила покана за даването на обяснения за нарушаването на трудовата дисциплина. Инвокира доводи, че поканата е отправена само от един от управителите на ответника, поради което сочи, че не била спазена процедурата по чл. 193 КТ. Сочи, че е предоставила подробни обяснения, което обосновава. Твърди, че с процесната уволнителна заповед работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради злоупотреба с доверието на работодателя и нарушаването на задълженията за лоялност към последния. Поддържа, че след проверка в НАП на 20.12.2024 г. била разбрала, че трудовото й правоотношение е било прекратено, въпреки подписаното споразумение. Навежда доводи, че между страните е имало имейл кореспонденция, но не е подписвала споразумения или декларации за връчването на заповеди по електронен път, поради което намира, че заповедта й е нередовно връчена. Развива съображения, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не била спазена процедурата по налагането на дисциплинарно наказание. Сочи, че в поканата за обяснения са й поискани такива за неосъществили се обстоятелства. Отделно от това аргументира, че вменените й нарушения били в противоречие с основни права на гражданите, които били гарантирани от КРБ. Твърди, че не е нарушавала споразумението от 05.01.2024 г., поради което същото било валидно и действащо към настоящият момент, като не била влизала в преговори или договорни отношения с конкурентни предприятия, поради което с оглед договореното трудовото правоотношение се прекратявало на 01.01.2025 г., а отделно от това не била извършвала и никаква възмездна или безвъзмездна дейност, която да попречи на интересите или дейността на ответника. Навежда доводи, че уволнителната заповед не е издадена от легитимен представител на работодателя, което обосновава подробно, а освен това в уволнителната заповед не било налице надлежно посочване на длъжността, която била заемала, както и липсвала индивидуализация на трудовия договор, които се прекратявал. Излага подробно съображения, че фактическата обстановка изложената в уволнителната заповед не отговаряла на обективната действителност. Твърди, че действията й не обосновавали хипотеза на нарушаване на трудовата дисциплина, което да доведе до налагането на процесното дисциплинарно наказание, което аргументира подробно. Поддържа, че от изложените от работодателя съображения не можело да се направи извод нито защо смята, че е налице хипотезата на злоупотреба с доверие, нито че такава действително е налице.

Инвокира доводи, че сочените клаузи на трудовия договор, която да не е в противоречие с интересите на работодателя не може да обясни налагането на дисциплинарно наказание и наличието на дисциплинарно нарушение за присъствието на публична лекция, като на мястото били присъствали и други служители на ответника. Излага съображения, че поведението и съображенията на работодателя практически водели до дискриминация по смисъла на чл. 8, ал. 3 КТ. Освен това трябвало да се вземе предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 228а КТ, работодателят имал задължение да осигурява условия за поддържане и повишаване на квалификацията на работниците и служителите, като в случая не само ответника не бил изпълнил задължението си, а напротив бил санкционирал ищцата с най-тежкото дисциплинарно наказание. Поддържа, че трябвало да се вземе предвид, че по силата на споразумението, работодателят бил освободил ищцата от изпълнението на служебните й задължения, поради което същата можела свободно да присъства на различна места и събития. Навежда подробни доводи, че работодателят не бил спазил правилото на чл. 189 КТ, като в случая нито е било изследвано имало ли е някакви неблагоприятни 2 последици за ответника, нито значимостта на неизпълнението на трудовото задължение, нито е взет предвид факта, че ищцата нямала предходни нарушения на трудовата дисциплина. Развива съображения, че уволнителната заповед е немотивирана, като единствено била посочена правната квалификация, без мотиви за твърдените нарушения.

Сочи, че с оглед изложеното претенцията за признаване за уволнението за незаконно и неговата отмяна била основателна, което обуславяло и основателност на иска за възстановяване на длъжността заемана преди незаконното уволнение. Поддържа, че в следствие на незаконното уволнение е останала без работа. Твърди, че размерът на последното брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението било в размер на 14691,07 лева, поради което за периода 13.12.2024 г. до 13.06.2025 г. се дължало обезщетение, евентуално за периода от 13.12.2024 г. до 31.12.2024 г. Излага съображения, че работодателят неправомерно е задържал трудовата книжка, поради което същата била претърпяла вреди в размер на брутното трудово възнаграждение за сумата от 14691,07 лева на месец от 13.12.2024 г. до реалното предаване на трудовата книжка, като вредите се изразявали в това, че без трудова книжка не можела да започне работа при друг работодател. Поддържа, че на 11.01.2024 г. е била предоставила трудовата си книжка на работодателя с оглед оформянето й, но и понастоящем последната се намира у работодателя. Развива съображения за наличието на твърдените вреди и причинно-следствена връзка, като сочи, че с поведението си ответника я бил лишил от възможността да получава трудово възнаграждение от друг работодател. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на длъжността заемана преди незаконното уволнение, както и да бъде осъден ответника да заплати претЕ.ираните обезщетения.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че предявените искове са процесуално допустими. Твърди, че основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се обуславяла от това кое от двете изявления е направено и прието първо – това за прекратяването на трудовото правоотношение по съгласие между страните или това за дисциплинарно уволнение. Поддържа, че при евентуална отмяна на дисциплинарното уволнение, изявлението за прекратяването на трудовото правоотношение по общо съгласие на страните по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ запазвало действието си, поради което ищцата не разполага с възможност да бъде възстановена на позицията, която е заемала преди незаконното уволнение, нито с правото на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение, което аргументира подробно, като сочи аналогично тълкувателна практика на ВКС. Оспорва претенцията за заплащането на обезщетение досежно задържане на трудовата книжка. Сочи, че не спори, че страните са се намирали в трудово правоотношение за длъжността „Ръководител направление/Директор направление Маркетинг“, като трудовото правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно уволнение. Действително на 05.01.2024 г. страните били подписали споразумение, с което ищцата била освободена от изпълнение на служебните си задължения за явяване на работа, за което време е признат трудов и осигурителен стаж, както и че ще получава трудовото си възнаграждение, а до 30.06.2024 г. ще ползва и служебен автомобил. Сочи, че е уговорено, че за периода до 31.12.2024 г. ще се счита за разрешено от работодателя отсъствие, като ищцата ще се ползва от закрила по КТ, а трудовото правоотношение ще се счита прекратено от 01.01.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, за което е издадена и Заповед № . г.

Инвокира доводи, че съобразно клаузата на чл. 4 от споразумението за прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата не можела да влиза в договорни отношения с конкурентни предприятия, като не се допуска възмездна или безвъзмездна дейност за такива, която би нарушила интересите на работодателя, което било уговорено и според клаузи в трудовия договор. Твърди, че с поведението си на 07.11.2024 г. – участие на маркетингово събитие Brand Talks с участие на конкуренция, ищцата била нарушила общото си задължение по чл. 126, т. 9 КТ за лоялност, като на 08.11.2024 г. ищцата чрез приложение 3 била поискала от управителя да бъде прекратено трудовото й правоотношение. Поддържа, че служителите, които са участвали в събитието са подали докладни досежно поведението на ищцата, като от същата са изискани обяснения, а ищцата била представила такива.

Инвокира доводи за кореспонденция между страните, като сочи, че ищцата не желаела да отговаря на въпроси, поради което и било изпратено на личният й адрес уведомление за прекратяване на трудовия договор. Поддържа, че е поискано предварително разрешение от Инспекция по труда за уволнение на ищцата, но след като бил получен отказ, било преминато към налагането на дисциплинарно наказание. Излага съображения, че уволнението е извършено законосъобразно, което аргументира подробно. Твърди, че след като ищцата е била освободена от изпълнение на трудовите си задължения, то появата й с представители на конкуренти на събитие за маркетинг пораждало редица въпроси, като поведението й било в противоречие с чл. 126, т. 9 КТ. Обосновава, че подобно поведение изпълвало хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Навежда доводи, че с оглед поведението на ищцата след искането на обяснения, заповедта за уволнение й била връчена надлежно електронно. Прави възражение, че на ищцата й е осигурена възможност в срока по чл. 194 КТ да се защити. Твърди, че тежестта на нарушение съответства на тежестта на наказанието, като уволнителната заповед била аргументирана. Поддържа, че претенцията за задържане на трудовата книжка е неоснователна, тъй като била извършена проверка от Инспекция по труда и не били открити нарушения. Инвокира доводи, че ищцата двукратно е била канена да получи трудовата си книжка, но същата не получавал пратките, като същата била надлежно съхранявана и по всяко време можела да я получи, каквото поведение последната нямала. Сочи, че ищцата била поискала с писмо от м.04.2025 г., получено при ответника през м.05.2025 г. да й бъде предоставена трудовата книжка чрез Български пощи, което било сторено, като същата била получила пратката на 20.05.2025 г. Иска отхвърляне на предявените искове. В отговора на исковата молба е инкорпориран насрещен иск като се поддържа, че ищцата дължи сумата от 44016,00 лева – представляващи обезщетение по чл.