Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4403 от 19.11.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2816/2019
Вид
Решение № 4403
Подписан
19.11.2019
Състав
АЛЕКСАНДЪР ВЕНКОВ ТОЧЕВСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4403 19.11.2019 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2816 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ).

Ищецът

Д.И.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв.

Д.А.,***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от *** *** С.С.П.и К.Д.К., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от 23.11.2017 г., извършено от Н.И.И., ЕГН: **********, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица № *******, ведно със законната лихва от деликта до изплащане на вземането, както и да му заплати още сумата от 30 лева- претенция за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение.

В исковата молба е посочено, че на 23.11.2017 г. ищецът претърпял ПТП в *************************, като произшествието било виновно причинено от Н.И.И.,

ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта 3, 6 на хиляда, надлежно установена с експертиза. Водачът навлязъл в насрещното платно, ударил автомобила, намиращ се пред автомобила на ищеца, след което блъснал и него. С влязъл в сила съдебен акт по н. о. х. дело № 3321/ 2018 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, било утвърдено споразумение от 18.06.2018 г., според което лицето се признало за виновно за извършено престъпление по чл.

343 б ал. 1 от НК и му било наложено съответно наказание. В следствие на инцидента ищецът получил удар по главата и коляното, а гръдният му кош бил ударен от активиралата се въздушна възглавница. Той изпитвал множество болки и в гърба, като след ПТП- то посетил спешен медицински кабинет, където му били направени множество медицински прегледи и изследвания. Била издадена медицинска документация по случая, както и болничен лист за 14 дни домашно лечение.

Болките в тялото и главата му продължавали и до момента, а появилият се шум в ушите още не бил отминал. От инцидента лицето получило и силен стрес и страх, трудно заспивал, будел се нощем, имал световъртеж, главоболия, нарушен концентрация, бил напрегнат и неспокоен. Посетил и специалист- психиатър, за което имал издаден амбулаторен лист и му били предписано лечение с медикаменти.

ПТП- то променило обичайните му навици, пречело му на нормалния и пълноценен живот, създавало му пречки при изпълнение на трудовите задължения. Били налице предпоставките на деликта- виновен водач, извършил противоправно деяние, което се установявало от наказателното дело. Вредите били пряка и непосредствена последица от инцидента, като управляваният от виновния водач автомобил имал валидна застраховка по „Гражданска отговорност“ с полица № *******, за периода 02.06.2017 г.- 01.06.2018 г.

Пострадалият заявил щета при ответника, от където му поискали да представи всички документи, но въпреки това не получил отговор. В тази връзка се претендира присъждане на обезщетение за причинените болки и страдания в размер на 5 000 лева, както и за претърпените имуществени вреди в размер на 30 лева- направени разходи за лечение. Моли и за разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизмът на ПТП, както и съдържанието на констативния протокол в частта досежно обстоятелствата при възникване на ПТП. Твърди се, че протоколът не бил обвързващ за механизма на ПТП, защото в тази си част документът нямал материална сила. Не можело да се направи извод от представените към исковата молба доказателства за наличие на предпоставките за деликтна отговорност на водача, който по наказателното дело бил признат за виновен за нещо различно от деянието, което ищецът му вменявал. Оспорва се и причинно- следствената връзка между ПТП и вредите, като се прави възражение за съпричиняване, защото увреденият с поведението си бил допринесъл за настъпване на вредите. Твърди се, че ищецът не бил използвал по време на движението си обезопасителен колан, въпреки че автомобилът му бил фабрично снабден с такъв. Ако бил ползвал, уврежданията му щели да бъдат в много по- лека степен и вредите нямало да настъпят в такъв обем. Претенцията за неимуществени вреди била прекомерно завишена, като търсеният размер на паричното обезщетение не бил съобразен с икономическата и социалната действителност. Видно от профила на ищеца във Фейсбук, се поставяло под сериозно съмнение изпитаните от него болки и страдания, а от публикациите там не можело да се приеме, че драстично се бил променил начина му на живот. Претенцията за обезщетение трябвало да е съответна на причинените вреди, а не да бъде източни за неоснователно обогатяване. Искът за имуществени вреди пък следвало да се отхвърли, защото представената фактура не представлявала разходи за лечение, а плащане за снабдяване с документ за настоящия процес, какъвто не бил нужен да се прави. Претенцията за лихва за забава била с начален момент този на уведомяването на застрахователя, а това не била датата на инцидента. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

По искане на ответника с определение от 09.04.2019 г. по делото като трето лице-помагач на негова страна е конституиран прекият причинител Н.И.И., ЕГН: **********. В дадения му срок за писмено становище по делото не постъпва такова. В с.з. страната не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:

С протоколно определение № 532/ 18.06.2018 г., постановено по н. о. х. дело № 3321/ 2018 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, е било утвърдено споразумение, с което помагачът Н.И.И. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343 б ал. 1 от НК- за това, че на 23.11.2017 г. в *************************, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта- 3, 6 на хиляда.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.11.2017 г., издаден от служител на ОД на МВР- Пловдив, ищецът е посочен като пострадал с натъртвания по главата и тялото (леко ранен), а управляваният от него автомобил е с описани щети по цялата си предна част. Описан е и механизмът на ПТП- несъобразена скорост на движение на виновния водач, излизане от собствено платно и навлизане в насрещното, блъскане последователно в няколко автомобила и в разделителната ограда.

Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното състояние на ищеца- СМУ, болничен и амбулаторен лист, листове за преглед на пациент, изследвания и резултати от тях.

Представена е и фактура, ведно с фискален бон, за заплащане на такса в размер на 30 лева-за освидетелстване на пострадалия и за издаване на СМУ.

Представена е образуваната пред ответника (застрахователят на виновния водач) преписка по щета, съдържаща заявлението на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, застраховката „ГО“, валидна към датата на инцидента, описаната по-горе медицинска документация, кореспонденция между страните- изпратени писма.

Приложена е и образуваната по случая полицейска преписка, съдържаща фото албум за ПТП- то, оценителна експертиза за стойността на причинените на пострадалите автомобили имуществени щети, съставените АУАН и НП на виновния водач, ведно със справка за нарушител.

Прието е заключение на комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, по която вещите лица, след запознаване с документацията по случая посочват, че в резултат на удара на ищеца са били нанесени увреждания по главата, гръдния кош, както и кръвонасядане по челото и в областта на лявото коляно. Автомобилът имал фабричен предпазен колан, ударите били получени от активирането на въздушната възглавница, като нямало травми по тялото, характерни за поставен предпазен колан, въпреки че пострадалият можело и да е бил с такъв, предвид минималните получени от него травми.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 22.10.2019 г.). Св. К.Д.И.- **** на ищеца, разказва, че била с него малко преди катастрофата, но се отбила в магазин да пазарува. Той й се обадил по телефона, за да й каже, че са били блъснати с колата и тя веднага пристигнала на място. Имало голямо задръстване, полиция, линейка, пожарна, автомобилът им бил смачкан, приятелят й бил в линейката много уплашен.

Транспортирали го до спешно отделение, правили му скенер и изследвания. В къщи не можел да спи, болели го гърдите от удара, дали му болнични за две седмици.

За известно време не искал да излиза и да се вижда с приятели, страх го било да шофира, въпреки че и работата му била свързана с това. Бил стресиран, станал много внимателен, посещавал и психолог. И по- рано бил претърпял катастрофа, но сега стресът бил много голям. Св. Ф.А.Д.- спътник на ищеца в автомобила разказва как са ги ударили- били са спрели в колона на булеварда и от насрещното платно ги връхлетял пиян водач. Автомобилът им бил тотална щета.

Ищецът си ударил гърдите и главата във волана, двамата били с предпазни колани, което ги спасило, защото така се задействали въздушните възглавници.

Пострадалият бил откаран в болница, ползвал и кратък болничен. Променил се след инцидента- бил стресиран, не искал да излиза, нежелаел да шофира, въпреки че в работата му се налагало. Знаел, че и по- рано имал катастрофи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП към датата на настъпване на ПТП- то- 23.11.2017 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” № *******, важаща за периода 02.06.2017 г.- 01.06.2018 г. В отговора не се излагат твърдения за това, че липсва подобна застраховка, поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно правоотношение.

Ответникът обаче в отговора оспорва противоправното и виновно поведение на помагача, пораждащи деликтната му отговорност, доколкото действително в случая няма влязла в сила присъда на наказателен съд, която да обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието. В тази връзка се излагат твърдения за това, че единствено констативният протокол с пострадали лица установявал тези обстоятелства, но този документ не се ползвал с материална доказателствена сила за механизма на събитието. Действително протоколът за ПТП няма такава обвързваща за съда сила относно механизма на произшествието, защото последното не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока.