Решение № 149 от 19.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600308 по описа за 2024 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Настоящото производство пред Апелативен съд В. Търново е по глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК по искане на главния прокурор за възобновяване на НОХД 1306/2024г. по описа на районен съд гр. Плевен, изменения на постановеното по него определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото чрез отмяната му в частите, с които на основание чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, чл. 325 ал.2 вр.ал.1 и вр. 55 ал.1 т.2 б. „б“ и чл. 23 ал.2 от НК на подсъдимия А. И. И. е наложено наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитането на споразумението по Общински медиен център гр. Плевен.

Аргументите за това искане са свързани с твърдяни нарушения по чл. 348 ал.1, т. 1, 2 от НПК. Съдът е одобрил споразумение в нарушение на разпоредбата по чл. 382 ал.7 от НПК, тъй като е наложено наказание „обществено порицание“ по отношение на пълнолетно лице, каквото не се допуска от разпоредбата на 1 чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК.

В съдебното заседание пред ВТАС представителят на апелативна прокуратура поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения.

Осъденият А. И. И. редовно призован не се явява в съдебно заседание, не изпраща и представител.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите, изложени в искането на главния прокурор, изслуша становището на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Определението на РС Плевен, постановено по НОХД 1306/2024г. по описа на същия съд е влязло в законна сила на датата, на която е постановено – 16.07.2024г., а искането на главния прокурор за ревизията му по реда на възобновяването е внесено на 05.09.2024г., поради което ВТАС намира, че искането е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл.

420 ал. 1 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл.419, ал.

1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение.

Разгледано по същество, искането е и основателно по следните съображения:

НОХД 1306/2024г. по описа на РС Плевен е било образувано по внесено споразумение, постигнато между представител на РП Плевен и защитникът на обвиняемия А. И. – адв. П.. С определение от 16.07.2024г. състав на РС Плевен е одобрил споразумението за решаване на делото, съгласно което А. И. И. е признат за виновен да е извършил деяние по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК – „Пробация“ със следните пробационни мерки – 1.

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност – явяване и подписване при пробационен служител два пъти седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на споразумението по Общински медиен център Плевен.

2

Признат е за виновен и да е извършил деяние по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което деяние му е наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК – „Пробация“ със следните пробационни мерки – 1.

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност – явяване и подписване при пробационен служител два пъти седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на споразумението по Общински медиен център Плевен.

На основание чл. 23 от НК съдът е определил едно общо наказание в размер на най- тежкото, а именно – „Пробация“ със следните пробационни мерки – 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност – явяване и подписване при пробационен служител два пъти седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година. На основание чл. 23 ал.2 от НК е присъединил към определеното общо наказание и наказанието „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на споразумението по Общински медиен център Плевен.

Присъдил е разноски по делото.

Определение, с което е одобрено споразумението е постановено от РС Плевен при съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до нарушаване на материалния закон.

В разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК законодателят е предвидил, че наказанието лишаване от свобода, когато не е предвиден найниския предел се заменя с наказание „Пробация“, а по отношение на непълнолетните с „Пробация“ или обществено порицание. Анализът на тази разпоредба сочи, че единствено по отношение на непълнолетните е предвидена възможност за налагане на наказание „обществено порицание“ при приложение разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК. Осъденият А. И.

И. е роден на 13.08.1985г. и към датата на одобряване на споразумението / а и към датата на деянието/ е бил навършил пълнолетие. Ето защо по отношение на него не би могло да се наложи наказание „Обществено порицание“. Още 3 по- малко такова наказание може да се наложи при условията на кумулативност с наказание „Пробация“, тъй като не е предвидена такава възможност.

Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 382 ал.7 от НПК да извърши проверка дали споразумението не противоречи на закона. Следвало е след като констатира, че така постигнатото споразумение е в противоречие с разпоредбата на чл. 381 ал.5 т.2 от НПК да предложи промени в споразумението на основание чл. 382 ал.5 от НПК и да отпадне наказанието „обществено порицание“, тъй като налагането му е в нарушение на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК. Като не е констатирал тези пречки за одобряване на споразумението, съставът на РС Плевен е нарушил процесуалните правила на чл. 382 ал.7 от НПК. Допуснато процесуално нарушение е довело и до нарушение на материалния закон, тъй като споразумението е одобрено в противоречие на закона – чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК.

Така изложената последователност обуславя основателността на искането на главния прокурор за възобновяване, тъй като е налице твърдяното нарушение на процесуалния закон. Ето защо, следва производството по НОХД 1306/2024г. на РС Плевен да бъде възобновено. Настоящият състав може да отстрани нарушението, тъй като е в полза на осъденото лице. Постановеното определение следва да бъде изменено като бъде отменено в частите, с които за деянието по чл. 144 ал.3 от НК и по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК е наложено наказание „Обществено порицание“, както и в частта, с която след определяне на общо наказание по чл. 23 ал.2 от НК е присъединено наложеното наказание „обществено порицание“.

По изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1 т. 4 от НПК, Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД 1306/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

ИЗМЕНЯ определение от 16.07.2024г. на РС Плевен, с което е одобрено споразумение за приключване на делото по реда на чл. 382 ал.7 от НПК като го отменя в частите, с които на основание чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 55 ал.1 4 т.2 б. „б“ от НК и на основание чл. 325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК на А. И. И. е наложено наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на споразумението по Общински медиен център гр.

Плевен, както и в частта с която на основание чл. 23 ал.2 от НК наказанието „обществено порицание“ е присъединено към определеното общо наказание.

Решението не подлежи на контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5