Решение № 315 от 26.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000014 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №393 от 19.10.2023 г.,постановено по т.д.№201/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIII-ти състав,са отхвърлени предявените от А. ЕООД с ЕИК *** против Х. ЕООД ЕИК *** и „Б.“ ООД с ЕИК *** установителни искове за прогласяване нищожността на Споразумение за прекратяване на Договор за туристически услуги № 21/15.07.2015 г. от 25.03.2016г, сключено между двамата ответници - задължителни необходими другари, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално поради противоречието му със закона, евентуално поради липса на предмет, евентуално поради липса на основание.

Със същото решение са отхвърлени и предявените от А. ЕООД ЕИК *** против Х. ЕООД ЕИК *** осъдителни искове за присъждане на следните суми на главно основание договор за цесия с „А." ООД /А.. *.,Ч. от 30.09.2016г, и евентуално основание - договор за цесия с Б. ООД ЕИК *** от 25.03.2016г: сумата от 30 000 лв., частично от 177 091, 32 лв., представляваща платен и невъзстановен аванс по договор за туристически услуги от 15.07.2015 г.;

1 евентуално като обезщетение по чл. 12 от ЗЗД; евентуално, поради това, че уговорката за задържане на тази сума има характер на неустойка, която е прекомерна и противоречи на добрите нрави, ведно с предявените към тях акцесорни вземания за обезщетение за забава в размер на 1 000 лв, частично от 10 051, 70 лв. за периода от 12.05.2016 г. до датата на подаване на исковата молба ; сумата от 26 000 лв., частично от 176 350 евро, поради неизпълнение на ответника на задължението му за настаняване на туристи и при уговорка в чл. 8 от ОУ към договора от 15.07.2015 г за дължимост на неустойка от 50 евро на туроден; сумата от 26 000 лв, частично от 161 280 евро - неустойка, равна на стойността на договора, на основание клауза III от ОУ към договора от 15.07.2015 г., съгласно която хотелиерът за срока на действие на същия и за следващия сезон няма право да сключва договори със същия или сходен предмет за ч. пазар с конкуренти на туроператора.

Освен това,с решението от 19.10.2023 г. на ОС-Пловдив е осъден ищеца А. ЕООД ЕИК *** да заплати на Х. ЕООД ЕИК *** сумата от 27757.50 лв разноски по делото.

Производството по настоящото въззивно дело е образувано на основание въззивна жалба,подадена от “А.”ЕООД-гр.С. с ЕИК ***,чрез пълномощника на дружеството адв. Б. П.,срещу горното съдебно решение на ОС-Пловдив,с което е отхвърлен установителния иск с посочените в диспозитива му основания по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на споразумение от 25.03.2016 г.,прекратяващо договор за туристически услуги №21 от 15.07.2015 г.,сключен между ответниците по този иск-“Х.”ЕООД /с предишно наименование “К.”ЕООД/ и “Б.”ЕООД,както и са отхвърлени предявените от “А.”ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове срещу “Х.”ЕООД,а именно:осъдителен иск за 30 000 лв.,предявен като частичен от общата сума в размер на 177 901 лева с основание възстановяване на суми платени по прекратен договор за туристически услуги №21 от 15.07.2015 г.;втори осъдителен иск за сумата от 1000 лв.,предявен като частичен от 10 051,70 лв.,представляваща мораторна лихва върху сумата от 30 000 лв.,считано от 12.05.2016 г. до датата на исковата молба;трети осъдителен иск за 26 000 лв.,предявен като частичен от обща искова претенция от 176 350 евро на основание чл.viii от Общите условия на договор за туристически услуги №21 от 15.07.2015 г.;четвърти осъдителен иск за 26 000 лв.,предявен като частичен от обща искова претенция от 161 280 евро на основание чл.iii от Общите условия към договор за туристически услуги №21 от 15.07.2015 г.

В жалбата се поддържа,че решението на ОС-Пловдив е незаконосъобразно поради две основни причини-първо,част от фактите по спора са възприети неправилно или са напълно игнорирани и второ-правните отношения между спорещите страни са интерпретирани от решаващия състав 2 юридически неправилно /правилата по Закона за туризма и ЗЗД/,като същевременно са кредитирани определени релевантни правни факти,за сметка на други,които според жалбоподателя са ключови и определящи за правилното решаване на спора.Конкретни доводи за обосноваване на това становище дружеството-жалбоподател развива в жалбата си.Изразява несъгласие с аргумента на съда,че евентуално отношение на хотелиера с чуждестранния туроператор А.,Ч.,би било нищожно поради факта,че чешкото дружество не е регистрирано по българския Закон за туризма.По отношение на ключовия,според жалбоподателя въпрос за знанието на хотелиера дали същия е могъл да узнае,че се изпращат туристи от друг туроператор,жалбоподателят счита,че в решението изобщо не е обсъдено основно и решително доказателство,а именно:приложена по делото електронна кореспонденция,от която било видно,че В.А. /мениджър маркетинг и продажби Х./ е била наясно,че хотелът ще приема туристи на А.Ч..Жалбоподателят поддържа и заявените в първоинстанционното производство аргументи за съществуващо правоотношение между регистриран в Ч.Р. туроператор-А.,Ч. и друг,български туроператор-Б.

ЕООД,по силата на което българското дружество е действало на територията на България като косвен представител на чешкото дружество при предоставяне на туристически услуги.Жалбоподателя излага и доводи срещу извода на първоинстанционния съд,направен в обжалваното решение,че поради успешно оспорване на подписа на възложителя А. в договора от 05.01.2010 г.,сключен с Б.,липсва договорно отношение по чл.280 от ЗЗД.Развива и аргументи,че от коментирани в жалбата свидетелски показания,които съдът неправилно не бил кредитирал,се установявало знанието на ответника,че Б. ЕООД настанява туристи,които са организирани от А.,Ч..Позовава се в този аспект и на обяснения,дадени от г-н С. по реда на чл.176 от ГПК.В обобщение жалбоподателят счита,че ПОС неправилно е приел,че правата по процесния договор между Б. и Х. ЕООД са възникнали само между двете страни и всяка от тях е могла да се разпорежда както намери за добре с тях.Изтъква,че доказателствата-писмени и устни,недвусмислено указват,че ответникът по делото е бил недобросъвестен и н е могъл да се разпорежда с правата по договора без съгласието на доверителя А.,Ч..

Жалбоподателят развива и аргументи за нищожност на споразумението за прекратяване на процесния договор за туристически услуги поради противоречието му с добрите нрави.Заявява,че не поддържа основанията в исковата молба за нищожност на споразумението поради липса на основание и невъзможен предмет.На следващо място заявява,че претендира като частичен иск,връщане на неустойката в размер на 177 901,32 лв.,тъй като същата е прекомерна и следва да се определи като противоречаща на добрите нрави съгласно Тълкувателно постановление №1/2009 г. на ОС на ТК на ВКС,постановено на 15.06.2009 г.Заявява,че претендира сумата от 177 901,32 лв. /30 000 лв. частично/ и на основание чл.12 от ЗЗД,ако съдът намери,че процесното споразумение от 25.03.2016 г. не е нищожно на посочените по3 горе основания.

В жалбата се поддържа и довода за неправилно интерпретиране от първоинстанционния съд на клаузите на чл.XV и чл.XXI от общите условия и за неправилен извод на съда,че прехвърлянето на правата по договора за цесия от 25.03.2016 г. не може да произведе ефект,без съгласието на Х.

ЕООД,каквото липсва.Посочено е в тази връзка,че исковете в настоящия процес не произтичат от този договор за цесия,а от два други договора за цесия-и двата от 30.09.2016 г.,като са изложени и допълнителни обстоятелства в тази насока.Твърди се от жалбоподателя,че двете прехвърляния са извършени при наличие на т.нар. Конкуренция на основания,като застъпва тезата,че правата са преминали чрез договора от прехвърлителя А.,Ч. /от който произтича и главният осъдителен иск/.

В процесната въззивна жалба са развити и аргументи за това,че са неправилни изводите на ПОС относно това откъде произтичат правата на ищеца по осъдителните искове.Също така са изложени доводи за обосноваване на твърдяната от жалбоподателя установеност /доказаност/ на предявените осъдителни претенции.

В обобщение,въз основа на всички развити в жалбата аргументи и изложени там обстоятелства, дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено решение №393 от 19.10.2023 г.,постановено по т.д.№201/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив и да се прогласи за нищожно процесното споразумение от 25.03.2016 г.,сключено между Б. ЕООД и Х. ЕООД и като следствие от това да бъде осъден ответника за заплати “предявените осъдителни искове”.Моли да му се присъдят направените разноски,включително сторените такива пред въззивната инстанция.

Въззиваемият “Х.”ЕООД с ЕИК ***,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. А. Н..В отговора е изложено становището,че дружеството оспорва изцяло процесната жалба като неоснователна и счита обжалваното решение за правилно.Поддържа се довода,че не са налице твърдените в жалбата пороци,обуславящи неправилност на обжалвания съдебен акт,както и че решението на ПОС е постановено в пълно съответствие с нормите на материалния и процесуалния закон и след задълбочено и всестранно обсъждане от съда на всички събрани по делото доказателства,въз основа на които съдът е достигнал до правилни и логични изводи за липса на основания за уважаване на предявените от ищеца,настоящ жалбоподател,искове.Конкретни и подробни съображения в тази насока са развити в същия отговор и въз основа на тях е поискано да бъде оставено в сила обжалваното решение и да се присъдят в полза на дружеството,подало отговора,направените по делото разноски.

Въззиваемият “Б.”ООД-гр.С. с ЕИК *** не е депозирал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

4

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с решението краен резултат,а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо,че в тази връзка съдът се е произнесъл по предявените искове-също допустими и че е постановено след изпълнение на указанията,дадени с решението на ПАС по т.д.№356/2019 г.,с което е било обезсилено първоначално постановеното решение по т.д.

№812/2016 г. по описа на ОС-Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Исковата молба,с която са предявени процесните искове,разгледани с обжалваното решение на ОС-Пловдив,е подадена по т.д.№812/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,но постановеното по това дело решение е обезсилено с решение на ПАС по т.д.№356/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция,като са дадени указания за конституиране на “Б.”ООДгр.С. като задължителен необходим другар в процеса по исковете за нищожност на споразумението от 25.03.2016 г.,както и за произнасянето по евентуално предявените осъдителни искове,с които ищецът претендира заплащането на вземания,придобити по договор за цесия с “Б.”ООД-гр.С. едва след разглеждането на главните осъдителни претенции,при които тези вземания се твърди да са в патримониума на ищеца по силата на договор за цесия с “А.”ООД /А.. *.,Ч..