Решение № 2774 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2774 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330108651 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът Д. И. Д. е предявил против „Вива Кредит“ АД следните кумулативно обективно съединени искове:

1. иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за такса за експресно разглеждане, уговорена в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ***/30.06.2022 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК, на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, както и на основание чл. 146 ЗЗП;

2. иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***/30.06.2022 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 21, ал. 1 ЗПК и на основание чл. 146 ЗЗП;

3. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 355, 60 лв. (след прието с Определение от 21.05.2024 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) – частичен иск от общото задължение от 420 лв., представляваща недължимо заплатена 1 и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за такса за експресно разглеждане, уговорена в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ***/30.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.

4. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 152, 37 лв. (след прието с Определение от 21.05.2024 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) – частичен иск от общото задължение от 290 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за неустойка, уговорена в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № ***/30.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2023 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***/30.06.2022 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 900 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 35 %, срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата на 14 двуседмични погасителни вноски. Твърди, че в клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено задължение за заплащане на такса от 420 лв. за предоставяне на допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, която счита за нищожна, доколкото се заплаща такса за услуга, която кредиторът е длъжен да извърши при оценка на кредитния риск. В клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора било установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя, или чрез банкова гаранция с бенефициер заемодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение, с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Договора кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 286, 90 лв., платима на вноски. Твърди, че е погасил всички задължения по договора за кредит.

Излага съображения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочена методика за формиране на годишния процент на разходите, като счита, че годишния процент на разходите не отговаря на действително 2 приложения. Поддържа, че при сключване на договора са допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото не са посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото е съставен с размер на шрифта, който е по-малък от 12 пункта. Поддържа, че недействителността на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК представлява основание за недействителност на клаузите за такса за експресно разглеждане и неустойка.

Поддържа, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойката е нищожна и на основание чл. 146 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Излага съображения за недействителност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, доколкото последната е свързана с усвояване на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е налице соченото нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ГПК, тъй като в договора е посочен фиксиран лихвен процент, в който случай съгласно съдебната практика, на която се позовава, не следва да се посочват условията за прилагането му. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва не е установена в противоречие с добрите нрави, тъй като последната представлява цената на предоставената услуга и е свободно договорена между страните, като годишният лихвен процент е съобразен със законоустановения максимум на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита съобразно с изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, съгласно която при определяне на годишния процент на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на неговите задължения. Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Счита, че неустойката е уговорена при съобразяване с основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че услугата за експресно 3 разглеждане на документи е доброволна услуга, която не представлява такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на документи не представлявало услуга по усвояване или управление на кредита, тъй като ги предхожда времево. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане и таксата за неустойка, кумулативно обективно съединени с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане и на клаузата, установяваща неустойка. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Д. И. Д. и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № ***/30.06.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 900 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне сумата на четиринадесет двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 97, 41 лв., в която са включени задължения за главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

Установен е падеж на първата вноска на 14.07.2022 г. и падеж на последната вноска – на 12.01.2023 г.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите от 49, 35 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че страните са постигнали съгласие за рефинансиране на задължение на кредитоплоучателя по договор за паричен заем № *****/08.03.2022 г. в размер на сумата от 506, 98 лв., като заемателят изплаща остатъка от уговорената заемна сума.

В клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от 4 кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 355, 60 лв.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 237, 02 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на вноската е 114, 34 лв., а размерът на задължението по договора е в размер от 1 600, 76 лв.

Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

С оглед така установените обстоятелства от приложените по делото писмени доказателствени средства, съдът намира, че между страните са постигнали съгласие относно гореизложените клаузи на договора за кредит.

В производството по делото е прието без възражения на страните заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че годишният процент на разходите, след включване на задължението за такса за експресно разглеждане и неустойката, е от 803, 10 %, като в посочения в договора годишен процент на разходите от 49, 35 % е включено единствено задължението за заплащане на възнаградителна лихва. Вещото лице е установило, че длъжникът е осъществил плащания по договора за кредит в общ размер от 1 529, 96 лв., с които е погасено задължението за главница в размер на 900 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 355, 60 лв., неустойка в размер на 152, 37 лв., възнаградителна лихва в размер на 91, 99 лв. и разходи за събиране на просрочени вземания от 30 лв.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.