Определение № 432 от 19.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Велико Търново, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500278 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Б. И. Х., чрез процесуалния му представител адвокат А.

Д.- САК против определение № 419 от 02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 641/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца по делото за освобождаването му от заплащане на държавна такса за иска по чл. 55 ЗЗД и от разноски за производството. Развити са оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се сочи, че доходите на жалбоподателя са недостатъчни за осигуряване на издръжка на четиричленно домакинство, включващо и две малолетни деца. Посочва, че от трудовото възнаграждение на жалбоподателя ежемесечно се правят удръжки в размер на 204,52 евро по наложен запор, поради което реално получавания от него доход се сочи, че е значително по-нисък от декларирания, което не му позволява възможност да отделя средства за съдебни разноски. На следващо място са изложени твърдения, че семейството му обслужва значителен брой кредити- по над 40 договора, което допълнително намалява реалните средства за издръжка, с които разполага. Заявява, че не притежава недвижими имоти, а единствено твърди, че е собственик на МПС, чиято пазарна стойност определя около 900.00 евро. Твърди, че при същите обстоятелства, жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по други производство, по които е страна. До съда е отправено искане определението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и ищецът да бъде освободен от внасяне на държавна такса за иска по чл. 55 ЗЗД и от разноски за производството по гр. д. № 641/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

1

С определение № 419 от 02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 641/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново първоинстанционния съд е освободил ищеца Б. И. Х. от внасяне на сума в размер на 79.92 евро- държавна такса по исковете за прогласяване недействителност на договор за заем и на договор за предоставяне на гаранция, както и от внасяне на сума в размер на 2.25 евро- такса по чл. 102з, ал.3 ГПК, в размер на 50.00 евро, като е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаването му от внасяне на държавната такса за производството по делото в останала й част, а именно на държавната такса за иска по чл. 55 ЗЗД и от разноските по делото. Указано е на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметка на Районен съд Велико Търново държавна такса в размер на 25.56 евро, като ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение указанията на съда в срок, а именно, че исковата молба подлежи на връщане, като нередовна, касателно иска с правна квалификация по чл. 55 ЗЗД.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е съобразил, че ищецът е в добро здравословно състояние, в активна трудоспособна възраст, че полага труд и реализира доход от същия в размер малко над минималната работна заплата за страната, както и че притежава лек автомобил, че няма парични влогове и че има две непълнолетни деца, които издържа. Отчетени са също така и обстоятелствата, че ищецът има съжителка, която съгласно посоченото в декларацията му е лице в добро здравословно състояние и в активна трудоспособна възраст, което полага труд, от който реализира доход под минималната работна заплата за страната. След извършена служебна проверка в ЕИСС по гр.д. № 274/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново, по което са изискани и постъпили справки от ТД на НАП Велико Търново за получаваните от ищеца доходи и декларирано имущество са съобразени получените данни, касателно доходите на ищеца, като е установено, че от постъпилата справка за осигурителния доход, че за 4 от месеците /от общо 12 по справката/ нетният доход на същия действително е около декларирания от 1 500.00 лева, но за останалите месеци този доход е по-висок, достигайки в някои от месеците до около 2 300.00 - 2 600.00 лева. Съпоставяйки семейното и материално положение, имотното му състояние и здравословното състояние на ищеца с размера на дължимата по делото държавна такса, съдът е намерил, че молителят не разполага с достатъчно средства да я заплати в пълен размер, както и че заплащането в пълен размер би го поставило в затруднение да задоволява ежедневните си потребности. Преценено, че са налице основания за частично освобождаване на ищеца от задължението му за внасяне на държавна такса за производството по делото, а именно за сумата от 79.92 евро- държавна такса по исковете за прогласяване недействителност на договор за заем и на договор за предоставяне на гаранция, както и от внасяне на сума в размер на 2.25 евро- такса по чл. 102з, ал.3 ГПК, в размер на 50.00 евро, като е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаването му от внасяне на държавната такса за производството по делото в останала й част, а именно на държавната такса за иска по чл. 55 ЗЗД и от разноските по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния 2 преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, включително и по указания на съда. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавната такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК освобождават се от такси и разноски физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. За разлика от ал. 1 на същата разпоредба, която предвижда освобождаване от такси и разноски на определена категория ищци, нормата, уредена в ал. 2, предполага доказване на обстоятелството, че страната - физическо лице, не разполага с достатъчно средства, за да изпълни задължението за внасяне на такси и разноски за съответното производство. За наличието на това обстоятелство съдът не следи служебно, т. е. необходимо е заинтересованата страна изрично да заяви в хода на делото, че желае да бъде освободена от заплащането на съответните такси и разноски и да представи декларация и/или доказателства за имущественото си състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с дължимата държавна такса. В случая по делото се установява, че молителя е на 38 години, работи по трудово правоотношение, като е декларирал доход в размер на 1 500.00 лева /нето/, посочил е, че се грижи за две непълнолетни деца, че съжителства с майка им, която получава трудово възнаграждение в размер на 1 077.00 лева, че двамата не притежават недвижими имоти, ищецът и членовете на 3 семейството му не страдат от заболяване, налагащо постоянни разходи, както и че Б. Х. притежава МПС, с година на производство 2003 г. Видно от изискана справка за осигурителен доход на ищеца по гр.д. № 274/2026 г. по описа на Районен съд Велико Търново се установява, че за периода януари-декември 2025 г. осигурителният доход на ищеца варира в диапазона от 1 814.74 лева до 3 360.65 лева. Твърденията, наведените във въззивната жалба, че сума в размер на 204,52 евро се удържа ежемесечно от трудовото възнаграждение на молителя по наложен запор, както и, че семейството му обслужва значителен брой кредити- по над 40 договора са доказателствено необезпечени. По отношение на първото видно от показа за доброволно изпълнение с изх. № 26942 от 10.10.2025 г. задължението по изпълнителното производство е в размер на 1 712.86 лева, като считано от месец октомври 2025 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Б.

Х., като към настоящия момент- 5 месеца след това, предвид твърдения във въззивната частна жалба размер на ежемесечния запор- 400.00 лева, то задължението е погасено.

Касателно твърденията за обслужване на значителен брой задължения по кредити, доказателства по делото не са приложени.

При тези фактически данни и с оглед дължимата за производството държавна такса, съобразявайки, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове в защита на различни интереси се събира държавна такса по всеки иск, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро, както и че в случая са предявени 3 обективно съединени иска и един евентуален, въззивният съд намира, че правилно е преценено, че жалбоподателят няма възможност да заплати същата в пълен размер. От декларираните под страх от наказателна отговорност обстоятелства се установява, че ищецът няма достатъчно налични средства, както и възможност за набавяне на такива от притежаваното имущество да плати пълния размер на държавната такса.

Същият обаче може да покрие една част от нея, а именно 25.56 евро и разноските по делото.

Този извод се налага от съвкупната преценка на всички относими към предпоставките на чл.

83, ал. 2 ГПК обстоятелства. Следва да бъде посочено, че жалбоподателят в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права по см. на чл. 3 ГПК не е декларирал коректно получавания от него нетен доход. Това невярно деклариране сочи на затаяване на цялата истина относно имущественото му състояние и укриване на размера на източника на доходите му- трудовото му възнаграждение. Установеното превратното упражняване на процесуални права не следва се толерира, съобразявайки и факта, че съдът не може да провери верността на декларираните обстоятелства, касателно дохода и имущественото състояние на жена, с която молителя съжителства, поради което настоящият състав намира, че жалбоподателят има възможност да покрие част от дължимата за първоинстанционното производство държавна такса, която част възлиза на 25.56 евро, както и разноските за производството. За горницата над този размер до пълния дължим размер на таксата правилно е бил освободен, тъй като няма възможност да заплати тази разлика, с оглед на финансовото и имущественото си състояние.