Решение № 660 от 16.06.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 594/2025
- Вид
- Решение № 660
- Подписан
- 16.06.2025
- В сила
- 16.06.2025
- Състав
- Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.2 · Закон за пътищата
- чл.19, ал.2, т.4 · Закон за пътищата
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 660 гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100500594 по описа за 2025 година да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“, представлявана от Председателя на УС, действаща чрез Л. Ч.-гл.юрисконсулт на Областно пътно управление Варна, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Пюскюлиев“ №3, против частта от Решение №262/05.12.2024г., постановено по гр.д.№20233120101265 по описа на Районен съд Девня, с която е уважен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.49 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение на жалбоподателят към Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, в размер на 6462.02лв., представляващи регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ за вреди причинени на лек автомобил “****“, с рег.№****, вследствие от ПТП, настъпило на 17.03.2021г. около 21.00 часа на АМ Хемус, 326 км., посока гр.Варна, поради излизане на диво животно /чакал/ на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6497/2023г. на РС София.
В подадената въззивна жалба се излага, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не се оспорва, че на 17.03.2021г. около 21.00 часа на 1
АМ Хемус, 326км., в посока Варна е настъпило застрахователно събитие с лек автомобил “****“, с рег.№****, който е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка “Каско“. Също така, че на собственика на пострадалия автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6462лв., което въззивникът е бил поканен да възстанови на застрахователя. Оспорват се изводите на съда, че са установени предпоставките за ангажиране на отговорността Агенция “Пътна инфраструктура“ за вредите настъпили от процесното ПТП. Поддържа се, че поради извършен превратен анализ на доказателствения материал, съдът е формирал погрешен извод, че АПИ не е изпълнила вмененото й с чл.19 от Закона за пътищата задължение да осигурява поддръжка на републиканската пътна мрежа, в това число и на пътните принадлежности, както и да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, и че това неизпълнение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Твърди се, че събраните по делото доказателства-гласни и писмени, не са годни да установят, че в процесния участък е липсвала предпазна оградна мрежа, напротив констатират наличието на такава. Твърди се още, че неправилно съдът не е взел предвид заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, според което в процесния участък има три водостока и едно мостово съоръжение. Поддържа се, че фактът на преминаване на диво животно пред автомобилен път не означава, че в процесния участък няма поставена предпазна оградна мрежа, което е позволило на животното да навлезе на пътното платно и да предизвика настъпването на пътно-транспортното произшествие, съответно че субектът стопанисващ пътния участък има вина за това. Сочи се, че произшествието е настъпило в близост до пътни съоръжения, който по своето естество, а и според нормативните изисквания, налагат прекъсване на предпазната мрежа. Ето защо се поддържа, че животното, което се е появило на пътното платно на магистралата, е могло да навлезе на пътя именно през тези участъци, съответно че е без правно значение дали е имало или не предпазна мрежа в участъка, доколкото наличието на такава не е абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно. Поддържа се, че липсва и основание за поставяне в процесния участък от пътя на предупредителни пътни знаци от група “А“, защото такива се поставят, когато има реална ежедневна опасност от поява на диви животни и е необходимо да се изостри вниманието на водачите. В контекста на изложеното се поддържа, че е налице случайно събитие, поради което АПИ не следва да носи отговорност за щетите от инцидента. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за отхвърляне на иска.
С постъпилият в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба, се поддържа, че атакуваното решение е поставено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че по делото е приет протокол за ПТП, който е официален свидетелстващ документ и съдържа констатация за дупка в оградната мрежа в процесния пътен участък. Сочи се още, че приета автотехническа експертиза установява причинно-следствената връзка между констатираните вреди върху автомобила и описаният в протокола на КАТ механизъм на настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че мястото на настъпване на ПТП, съставлява пътен участък стопанисван от АПИ, а по силата на чл.19, ал.2 от ЗП управлението на 2 пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на им. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Сочи се още, че според чл.167,ал.1 от ЗДвП стопанина на пътя е задължен да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В обобщение се поддържа, че съществуването на несигнализирано и необезопасено препятствие, представлява неизпълнение на законовото задължение на ответника. Твърди се, че при доказано наличие на сключен договор за застраховка, съответно платено на пострадалия застрахователно обезщетение от застрахователя, последният встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл.410 от КЗ. Поддържа се, че първоинстанционния съд е формирал правилни и законосъобразни изводи, поради което е постановил мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Трето лице помагач на страната на ответника-“Пътища и мостове“ ЕООД не е депозирало отговор на въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез пълномощник поддържа жалбата си и моли за отмяна на атакуваното решение, респективно за отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни разноски.
Ответника по жалбата не се представлява и не взема становище
Трето лице помагач на страната на ответника, с подадена писмена молба от пълномощник, изразява становище в подкрепа на жалбата на подпомаганата страна.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.49 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на задължение на Агенция “Пътна инфраструктура“ към Застрахователна компания “Лев Инс“ АД, в размер от 6462.02лв., представляващи регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ за вреди причинени на лек автомобил “****“, с рег.№****, вследствие от ПТП, настъпило на 17.03.2021г. около 21.00 часа на АМ Хемус, 326 км., посока гр.Варна, поради излизане на диво животно /чакал/ на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда-06.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6497/2023г. на РС София.
Твърди се в исковата молба, че на 17.03.2021г., около 21:10 часа, на АМ Хемус, 326 км. в посока гр.Варна, диво животно /чакал/ е пресичало пътното платно от ляво на дясно, при което е блъснато от лек автомобил “****“, с рег.№****. Сочи се, че за настъпилият пътен инцидент от компетентните органи е съставен Протокол за ПТП №1823643 от 17.03.2021г. Твърди се, че по повод въпросното ПТП, съставляващо застрахователно събитие, пред ищеца е образувана Щета №0003-1261-21-000114 по имуществена застраховка 3
“Каско“ на МПС, обективирана в Полица №93002010039428. със срок на валидност от 07.05.2020г. до 06.05.2021г. Твърди се, че при извършения оглед на лекият автомобил, са констатирани увреждания и на 22.03.2021г. застрахователя е издал Възлагателно писмо №24700766774, с което на “Хит Ауто“ ООД е възложено да извърши ремонт на лекия автомобил. Твърди се, че за стойността на извършеният ремонт е издадена Фактура №0000011855 за сумата от 6943.79лв., която е заплатена от ищеца на 16.06.2021г. по банков път. Поддържа се, че тъй като се касае до реализирано ПТП на участък от път, стопанисван от АПИ и съгласно нормативната уредба, според която агенцията е отговорна за осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, то причина за настъпване на процесното произшествие е бездействието на ответника. Сочи се, че на основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането и предвид изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка “Каско на МПС“, застрахователя е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. Ето защо се поддържа че в полза на ищеца е възникнало регресно право срещу ответната агенция, в качеството й на отговорното за настъпваното на вредата лице, за процесната сумата.
С постъпилия в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба се оспорва надлежното провеждане на процедурата по регистриране на застрахователно събитие и изплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищеца не е спазил собствените си правила, поради липсва основание за претенция към АПИ за възстановяване на изплатеното. Не се оспорва, че път А2 /Автомагистрала “Хемус“/ е част от републиканската пътна мрежа и същия се поддържа от АПИ, като на територията на Варненска област тази дейност се извършва, чрез специализирано звено-Областно пътно управление Варна. Оспорва се, че процесните имуществени вреди, са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 17.03.2021г., чрез удар в диво животно, появило се на пътя. Твърди се, че претендираният размер на обезщетението е завишен по отношение на уврежданията на автомобила.
Поддържа се, че ответната агенция не следва да носи отговорност за появата на дивото животно на пътното платно, тъй като съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите причинени от животно отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намират. В случая процесното животно е диво по смисъла на чл.5, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЛОД, поради което и основание чл.4, ал.1 от ЗЛОД отговорността се носи Министъра на земеделието, храните и горите, и от Североизточно държавно предприятие, чрез Държавно ловно стопанство “Шерба“. Поддържа се още, че е налице “случайно деяние“, а не неизпълнение на законово задължение, поради което няма основание за ангажиране на отговорността АПИ. На следващо място се твърди, че процесното произшествие, е станало между две премостващи препятствия /пътища за кариери при км.395+200 и км.397+150/ и до съоръжения-водосток и канавка. Твърди се, че според Техническите правила за приложение и техническата документация за огради /предпазни мрежи/ за автомагистрали, издание на ГУП, 1995г., при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътните възли мрежата се поставя от външната страна на връзките 4 съобразно нивелетното им положение и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. Ето защо се поддържа, че животното, което се е намирало на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такова място, съответно без правно значение е дали е имало или не предпазна мрежа в участъка. Твърди се, че АПИ е изпълнила изцяло задълженията си по чл.30, ал.1 от ЗП, както и че са извършени необходимите работи за обезопасяване па движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП. Сочи се, че в съответствие с клаузите на Договор №РД-38-13/18.06.2020г. за поддържане на АМ “Хемус“ сключен с ДЗЗД “Хемус Варна“, съставено от “Пътища и мостове“ ЕООД, “Пътно строителство Добрич“ АД и “Команс 2000“ АД, за м.март 2021г. има подписан протокол за охрана на пътни съоръжения и принадлежности на АМ “Хемус“, като не е констатирана липса на предпазна мрежа в участъка. В обобщение се поддържа, че за да е основателен иска, ищеца следва да докаже по категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и присъствието на животно на пътя, който се стопанисва от държавата в лицето на Агенция “Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление Варна, респективно с поведението на служители на АПИ. Твърди, че в настоящия случай такава причинно-следствена връзка не съществува.