Решение № 6177 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6177 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100501052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19478/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 19075/23 г. по описа на СРС, 177 състав, при участието на „Б.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, М.М.К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 175,37 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г., за имот с адрес: гр. София, ж. к. *******, ателие ТП 7 – 3, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за сумата от 883,07 лв. като неоснователен и погасен по давност.

С решението М.М.К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 48,85 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г. върху доставената топлинна енергия, като предявеният иск е отхвърлен за сумата от 232 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до11.10.2022 г. върху доставената топлинна енергия като неоснователен и погасен по давност.

1

С решението М.М.К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 5,00 лв. – главница, представляваща стойността на такса за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г., за имот с адрес: гр.

София, ж. к. *******, ателие ТП 7 – 3, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като предявеният иск е отхвърлен за сумата от 6,92 лв. като неоснователен и погасен по давност.

С решението е отхвърлен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М.М.К. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3,02 лв. – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 23.03.2023 г. като неоснователен.

С решението М.М.К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 147,96 лв. – разноски в производството съобразно уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 19478/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 19075/23 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта, в която са отхвърлени искът за сумата от 883,07 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2020 г., искът за сумата от 232,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.10.2022 г., начислена върху доставената топлинна енергия, искът за сумата от 6,92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г., начислена върху възнаграждението за дялово разпределение, както и искът за сумата от 3,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 23.03.2023 г. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че нотариалният акт от 31.12.2020 г., с който М.М.К. е продал процесния имот, представлява официален документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва с доказателствена сила по смисъла на посочената разпоредба относно извършените от нотариуса действия. Посочва, че от описаните в края на нотариалния акт документи, с които М.М.К. се легитимира като собственик, се установява, че още към 2011 – 2012 г. баща му Р.К. е станал изключителен собственик на ателието. Поддържа, че в подкрепа на този извод е 2 обстоятелството, че с молба от 21.07.2012 г. Р.К. е поискал да бъде открита партида на негово име. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете в посочената част. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – М.М.К. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Третото лице – помагач – „Д.“ ООД /с предишно наименование „Б.“ ООД/ не изразява становище по исковете.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателств, приема за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника М.М.К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил на ответника, в качеството му на собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж. к.

*******, ателие ТП 7 – 3, топлинна енергия през процесния период, която не е платена от купувача. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1058,44 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, сумата от 280,85 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023 г., сумата от 11,92 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 03.2020 г. до м. 12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, и сумата от 3,02 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 16.05.2020 г. до 23.03.2023 г., начислена върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответникът М.М.К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

3

131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че в качеството на наследник на Р.К. се явява собственик само на ½ ид. ч. от имота, но не и на останалата ½ ид. ч., придобита с нотариален акт № 179/25.10.2011 г. от И.Й.. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивното производство спорното обстоятелство е свързано с това дали по делото е доказано, че въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство М.М.К. е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период за останалата ½ ид. ч. от процесния имот.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в 4 съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 179, том I , рег. № 4593, дело № 162/11 г. се установява, че на 25.10.2011 г. Р.М.К. и И.И.Й. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, изгражден в груб строеж, с адрес на имота: гр. София, район *******, ет. 7, ателие ТП – 7 – 3, при равни права. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 135, том III, рег. № 1068, дело № 462/31.12.2020 г.

М.М.К. е прехвърлил на трето лице собствения си недвижим имот, придобит чрез наследяване, а именно: ателие за творческа дейност, находящо се на адрес: гр. София, район *******, ет. 7, ателие ТП – 7 – 3.

Съгласно чл. 586, ал. 1 – 3 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.

Нотариалният акт, издаден по реда на чл. 586 ГПК, представлява официален документ – съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице, в рамките на предоставената му компетентност и по установен в закона 5 ред. Той се ползва с доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК относно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез оспорване на истинността на нотариалния акт като писмено доказателство.

В случая, от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 135, том III, рег. № 1068, дело № 462/31.12.2020 г. се установява с обвързваща за съда материална доказателствена сила, че при сключването на сделката са били представени следните документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, а именно – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с вх. рег. № 45968/25.10.2011 г., акт 22, том CXIV, дело № 24618/11 г. на СВ – София, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с вх. рег. № 30015/13.07.2012 г., акт 82, том LXIX, дело № 14412/12 г. на СВ – София, препис – извлечение от акт за смърт № 1253/11.12.2019 г., издаден на 21.12.2020 г. от Столична община, район Люлин, заверено копие на удостоверение за вписване на раждане *******0, N H S номер ОN******* вписване 270, издадено на 06.01.2020 г. във Великобритания, Службата на Генералния регистър, и нотариално заверена декларация от единствен законен наследник, заверена на 06.07.2020 г. от Е.Д.Ф., нотариус, упълномощен да практикува в Англия и Уелс, заверена с апостил № АРО – 196822/23.07.2020 г. на Държавния секретар на Нейно Величество по външните работи и по въпросите на британската общност.