Решение № 3732 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3732 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100507263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435- 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД – длъжник по изп. дело № 20238510400636, по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, срещу постановление за разноски от 10.03.2023 г., с което ЧСИ П. отказал да не възлага на длъжника разноски по т.

31 от ТТРЗЧСИ, в размер на 24 лева с ДДС и разноски за издаване на изпълнителен лист, в размер на 8,91 лева и е приел за събиране и разноски по т. 4 ТТРЗЧСИ, в размер на 12 лева, с ДДС, за съответното постановление за разноски.

Счита, че определените от ЧСИ П. за събиране разноски по т. 4, т. 31 ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело, както и разноските за издаване на изпълнителен лист за изпълняемото вземане, в общ размер на 44,91 лева, не се дължат от жалбоподателя изобщо, тъй като не са сторени реално и/или не са доказани.

По същество твърди, че допълнителните разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ, в размер на 24 лева, са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч., какъвто не бил представен от страна на ЧСИ П., въпреки изричното искане от страна на длъжника. Излага доводи, че документи, обосноваващи приемането за събиране на разноските за издаване на изпълнителния лист, послужил за образуване на изпълнителното дело и на банкови такси, в размер на 8,91 лева, също не са били представени, поради което и тези разноски не се дължат. Посочва, че приетите за събиране разноски по т. 4, в размер на 12 лева с ДДС, се дължат единствено в случай на изпратени по пощата книжа, като в случая обжалваното постановление е връчено по електронен път, поради което и тази такса не се дължи.

С тези доводи моли съда да отмени обжалваното постановление от 10.03.2023 г., с 1 оглед на което в негова тежест да не бъдат възлагани разноски по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело и разноски за издаване на изпълнителен лист, в общ размер от 44,91 лева.

Взискателите по изпълнителното дело "Е.С.П." ЕООД, ЕИК *******, и Т.У.“ ЕООД, чрез Адв. дружество „С.Д.“, са изразили становище за неоснователност на жалбата.

Поддържат, че относно размера на начислените такси, взискателите не се явяват страна по делото. Сочат, че същите са определени съгласно Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, от съдебен орган, поради което същите следва да са правилно начислени. Считат, че разноските за държавна такса и такса за банков превод, са прилежащи към главното вземане, поради което следват да бъдат включени в разноските за събиране и съответно – събрани, в рамките на принудителното изпълнение. Посочват, че разходите са доказани, посредством представена по изпълнителното дело вносна бележка.

Претендират разноски в настоящото производство.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че разноските за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист са дължими от длъжника на основание чл. 79 ГПК, доколкото са необходими за издаване на изпълнителния лист, който е основанието за образуване на изпълнителното производство. Твърди, че разноските, в размера им от 5,91 лева, са доказани по делото.

Излага доводи, че размерът на разноските по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ е съобразен с посоченото в Тарифата, и същите са реално извършени, поради което се дължат от длъжника. Посочва, че длъжникът изрично е поискал всички документи да бъдат изпращани на неговия електронен адрес, като съдебният изпълнител е удовлетворил това искане, с оглед на което, след подписване на книжата до длъжника, съдебният изпълнител ги е изпращал, посредством електронната поща, което съгласно Директива 2002/21/ЕС от 07.03.2002 г. представлявало електронна съобщителна услуга, която обичайно се предоставяла срещу заплащане, съгласно Директивата. Поради това счита, че разноските попадат под хипотезите на т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ и същите са правилно начислени. Наред с горното сочи, че за използване на квалифициран електронен подпис, с оглед подписване на услугите, съдебният изпълнител плаща такса. Освен това, с оглед задължението му да води служебен архив, съдебният изпълнител прави разноски за канцеларни материали, канцеларски и копирни услуги, които също следва да се овъзмездят.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20238510400636, по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, е образувано на 17.02.2023 г. по молба на взискателите "Е.С.П." ЕООД, ЕИК *******, и Т.У.“ ЕООД, чрез Адвокатско съдружие „Н.Б.", въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2022 г. по гр. д. № 60995 от 2019 г., по описа на СРС, 61 с-в, срещу длъжника „Софийска Вода“ АД, ЕИК: *******, за заплащане на сума в общ размер на 300 лв. – присъдено адвокатско възнаграждение на адвокатско съдружие „Б.Л.“ за предоставено 2 безплатно процесуално представителство на адв. З. Б., на основание чл. 38 ЗАдв. В молбата за образуване на делото, взискателите са поискали от ЧСИ П. да събере от длъжника, освен изпълняемото вземане, и сумата от 5,91 лева, съставляваща разноски за издаване на изпълнителния лист (5 лева – държавна такса и 0,91 лева – такса банков превод), и такса за банков превод на такса към ЧСИ, в размер на 3 лева. На ЧСИ П. са указани изпълнителни способи, които да се приложат, с оглед събиране на вземането, а именно: запор на движими вещи и дружествени дялове, възбрана на недвижими имоти.

Взискателите са се легитимирали като частни правоприемници на Адвокатско съдружие „Б.Л.“ по силата на представен договор за цесия от 04.01.2022 г. Представено е копие от платежно нареждане за платена държавна такса в полза на СРС, в размер на 5 лева, и банкови такси, в размер на 0,91 лева (стр. 5 от изп. дело). На стр. 8 по делото е представено копие от платежно нареждане за заплатена по банков път такса по сметка на ЧСИ П., с оглед образуване на изпълнителното дело срещу „Софийска вода“ АД. От платежното нареждане се установява, че банковата такса за извършване на превода е в размер на 3 лева.

ЧСИ П. е връчил Покана за доброволно изпълнение, изх. № 13214/17.02.2023 г. на длъжника на имейл адреса му (л. 10, л. 12 и 13) , за което е начислил разноски по т. 5 от ТТРЗЧСИ, в размер на 20 лева, видно от сметка № 278520/17.02.2023 г., намираща се на л. 9 по изп. дело. В поканата изрично е посочено, че събираемата сума по изпълнителното дело включва 248,91 лева – разноски по изп. дело и 161,87 лева такси по Тарифата по ЗЧСИ, дължими към 03.03.2023 г., без сумите да са детайлно посочени.

На л. 11 по изпълнителното дело се намира Постановление за разноски, изх. № 13216/17.02.2023 г., за което няма данни по делото да е връчено на длъжника. От съдържанието му се установява, че ЧСИ П. е приел за събиране по изпълнителното дело, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, разноски по Тарифа по ЗЧСИ, в това число и на такива по т. 31 – допълнителни разноски, сума 24 лева, и 8,91 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

На л. 9 и л. 22 от изпълнителното дело се намират издадени от ЧСИ П. сметки за извършени такси и разноски по изпълнителното дело, сред които няма такива, по т. 31 от Тарифата.

От книжата по изпълнителното дело се установява, че ЧСИ П. е извършил справка за налични публични задължения на длъжника; извършил е уведомление по смисъла на чл.

191, ал. 3 ДОПК и е изпратил запорно съобщение, изх. № 13281/17.02.2023 г. до „Обединена българска банка“ АД до размера на вземането по изпълнителното дело.

На 27.02.2023 г. по имейл адреса на ЧСИ П. е постъпила молба от „Софийска вода“ АД за намаляване на приетите за събиране в ПДИ разноски по изпълнителното дело.

По подадената молба ЧСИ П. се е произнесъл с обжалваното постановление, изх. № 18265/10.03.2023 г., с което е отказал да намали размера на приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист (5 лева) и такси за банков превод пред 3

СРС (0,91 лева) и пред ЧСИ (3 лева), както и приетата за събиране т. 31 ТТРЗЧСИ, в размер на 24 лева, с ДДС. С оглед изпращане на постановлението, е приел за дължима и такса по т.

4 ТТРЗЧСИ, в размер на 12 лв., с ДДС.

Постановлението е връчено посредством електронна поща на длъжника на 23.03.2023 г. (стр. 26 и 27 по делото), като жалбата, с която е сезиран настоящия съдебен състав, е постъпила на 04.04.2023 г. в деловодството на ЧСИ.

При гореустановеното, жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК изразява общото правило, че разноските по делото са за сметка на неизпълнилия длъжник, чието поведение на противоправно бездействие да изпълни е станало причина за образуване на изпълнителното производство и начисляване на съответните разходи и такси по изпълнението. Въпреки това, от посочената от съда фактическа обстановка се установява, че настоящото изпълнително дело, включително, е образувано при злоупотреба с процесуални права, за което съдът е длъжен служебно да следи, по аргумент от чл. 7, ал. 1, вр. чл. 3 ГПК. Доводите на съда за наличие на злоупотреба с процесуални права, са следните:

Както по-горе бе посочено, в случая се касае за изпълняемо вземане, което е за осъществена безплатна правна помощ, във връзка с гр. д. № 60995/2019 г., по описа на СРС, 61 с-в, в полза на адвокатско съдружие „Б.Л.“, в който съдружници са адв. Н.И. и адв. К.Б., видно от справка в регистъра на адвокатските съдружия при ВАдв.С, които адвокати упражняват професионалната си дейност на един и същ служебен адрес – гр. София, ул.

„*******.

От книжата по изпълнителното дело се установява, че адвокатското съдружие е цедирало вземането си на други, също известни на съда и свързани помежду си дружества ("Е.С.П." ЕООД, „Т.У.“ ЕООД, „Ред К.М.“ ЕООД, "Ф.С.М." ЕООД, и други, с посочени в ТР идентични седалище и адрес на управление), които се легитимират като взискатели по множество изпълнителни дела, образувани пред ЧСИ П., именно по силата на сключени с въпросните адвокати или с техни съдружия, както е в случая, договори за цесия. От книжата по изпълнителното и по настоящото дело се установява, че цитираните по-горе дружества, от своя страна, в качеството си на взискатели, упълномощават адвокатско съдружие „Н.Б.“, в което отново съдружници са адв. Б. и адв. И., за да могат да претендират разноски за възнаграждението им в изпълнителното производство за осигуряване на специализирана правна помощ. В този ред на мисли се налага извод, че се стига до неоснователно обогатяване от допълнително начислените разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, за сметка на платежоспособния длъжник - концесионер на столичната ВиК и в този смисъл сигурен платец, предвид размера на процесното вземане.

4

Наред с гореизложеното, предвид многобройните дела по чл. 436 и сл., вр. чл. 435 ГПК в Софийски градски съд, на настоящия състав е служебно известно, че въпросните дружества- цесионери са дружества, с регистрирани в Търговски регистър некоректно вписани седалище и адрес на управление, така че да не могат да бъдат намерени от длъжника по носимото (чл. 68 ЗЗД) парично задължение по изпълнителния лист, както и в уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането срещу него, не сочат банкова сметка, с оглед доброволното погасяване на задължението.

Тази съвкупност от действия и бездействия, анализирани в тяхната съвкупност, очертават очевидната цел на всички тези свързани лица да упражнят превратно предоставените им процесуални права като образуват множество изпълнителни производства срещу един и същи длъжник за събиране на вземания в малък размер, точното и своевременното изпълнение на които парични задължения възпрепятстват, и след това - по всяко от делата да получат адвокатско възнаграждение за образуване и/или за водене на дело за сметка на длъжника, макар и в минималния, съгласно НМРАВ размер.