Акт от 18.07.2018, Районен съд - Белоградчик

П Р И С Ъ Д А № 154 гр.Белоградчик, 18.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия : Анна Кайтазка при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НЧХД № 60 по описа за 2018 г., въз основа на закона и данните по делото П Р

И С Ъ

Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимата А.Н.И. - родена на ***г***, обл.В., българка, български гражданин, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 26.12.2017 г. в гр.Б., обл.В., причинила на И.Х.К. от с.гр., разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78 А ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда / лева.

ОСЪЖДА подсъдимата А.Н.И. /с посочена самоличност/ да заплати на И.Х.К. ***, с

ЕГН ********** на основание чл.45 от ЗЗД сумата 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимата А.Н.И. /с посочена самоличност/ да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК : на частният тъжител и граждански ищец, направените по делото от него разноски: за възнаграждение на вещо лице в размер на 40.00 лева и 12.00 лв. такса за завеждане на делото, както и да заплати по сметка на ВСС - държавна такса 80.00 лв. - върху уважения размер от гражданската претенция и 15,00 лв. - платено възнаграждение на вещото лице, за явяването му в с.з., отложено не по негова вина.

Присъдата подлежи на обжалване в

15 - дневен срок от днес пред ОС-Видин.

Районен

Съдия:

МОТИВИ към присъда № 154/18.07.2018 г. по НЧХ дело № 60/2018 г. по описа на БРС, 4-ти състав.

И.Х.К. ***, е подала частна тъжба срещу А.Н.И.

***. В тъжбата се твърди, че на 26.12.2017г. в гр.Б., в ресторант на хотел “Скалите”, ок.04.00 ч., докато разговаря /тъжителката/ със своя приятелка, подс.Ал.И., пияна, започнала да й крещи, без да се разбира какво – от силната музика, не се чувало, и безпричинно я замерила с някакъв предмет, който я уцелил в главата. Това принудило И.К. са се свие на стола си и за прикрие главата си с ръце. Но И. продължила да хвърля по нея предмети от масата, на която седяла в този момент – чаши, бутилки и др. Тези предмети достигали и удряли К. по главата и тялото. В резултат на което И.К. получила рана на главата, както и насиняване на лявото бедро. От раната пък – в предната част на главата отгоре, потекла много кръв по лицето на засегнатата. Заради случилото се, музиката в заведението била спряна, осветлението пуснато. И.К. почувствала силна болка от раната в главата, стреснала се при вида на кръвта, притеснила се от това, че я видели много хора в това състояние, също така и от това, как ще разкаже на родителите си. К. била студент и работела същевременно в чужбина – в гр.В., А., и към 26.12.2017 г. била в РБългария по повод празниците само. И.К. иска подсъдимата да бъде призната за виновна и наказана за описаното престъпление - по чл.131 ал.1 от НК.

Частният тъжител е конституирана и в качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният от И.К. срещу подсъдимата, граждански иск за обезщетение на претърпените от деянието не имуществени вреди, в размер на 2 500,00 лв. В хода на съдебното производство, гражданският ищец и неговият повереник поддържат иска и молят съда да го уважи.

В с.з., повереникът на частния тъжител, поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира на подс.Ал.И. да бъде наложено справедливо наказание, а гражданският иск да бъде уважен в пълният му размер, ведно с разноските по повод воденото съдебно производство.

Подсъдимата А.

Н. И., редовно уведомена за повдигнатото срещу нея обвинение, и редовно призовавана за всяко с.з., се явява в повечето проведени заседания. Преди приключване на съдебното следствие същата направи обяснения, в които се признава за виновна относно обстоятелствата, че е ударила И.К. със стъклен съд за лед, че й е причинила удара в главата, за което моли за справедливо наказание, но обяснява поведението си с предизвикване от самата К.. То се изразявало в насмешки и обидни думи към Ал.И. по време на дискотеката в ресторанта, отправени също така коментари относно детето на подсъдимата.

Последната съобщава и за стари нелюбезни отношения с тъжителката, от страна на последната към И..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата А.Н.И. е родена на ***г***, българка, български гражданин, не осъждана, с ЕГН **********.

Пострадалата тъжителка И. Х.К. учела и работела в чужбина – А., но за новогодишните и коледни празници през м.12.2017г. се била прибрала при родителите си в град Б.. На 25.12.2017 г. вечерта била излязла с приятели и посетили дискотека, която се провеждала в ресторанта на хотел “Скалите” в града. Доста след полунощ, около 04.00 ч. – на 26.12.2017 г. вече, К. била решила да си тръгва, но забелязала свои познати на друга маса в същото заведение. Отишла до тях да ги види, дори със св.С.В., с която били приятелки, се отделили от останалите седящи на масата, и те двете седнали на столове, отстрани на тази и съседната маса, за да си говорят насаме. По това време в ресторанта била и подсъдимата А.Н.И., която забелязала И.К. и тръгнала към масата, до която седяла вече последната. И. била употребила алкохол, поради което имала нестабилни стоеж и движения, започнала да вика и крещи по адрес на И.К., но не се чувало от силата музика какво казвала. След което взела от масата един съд за лед, от стъкло и го хвърлила към К.. Уцелила я по главата – отгоре и отпред, от което последната усетила силна болка. Решила да стане, но отново приседнала и се прикрила с ръце, тъй като И. продължила да хвърля с други предмети, намиращи се на масата – чаши, бутилки, пепелници. К. усетила, че й потекла кръв от главата – стичала се по лицето й. От страна на персонала на заведението било прекъснато забавлението – музиката спряла, пуснати били лампите. Хора от охраната на ресторанта се притекли към масата на И. и я извели отвън в коридора. Там тя продължила да крещи, търсейки И. “ за да я пребие”.

Познати на И.К. /вкл. свид.Р.Петров/ й помогнали и тя да излезе, отвели я в тоалетните помещения, за да се умие, а след това – я откарали до ФСПМ-Белоградчик. В лечебното заведение й бил осъществен преглед и установена рана на главата, която е записана в анамнезата като “порезна рана от стъклена чаша”. К. дала съгласие да бъде ваксинирана и да се промие раната. По-късно, пострадалата заминала за гр.В., където в “Спешно Отделение” на местната болница отново я прегледали и отразили диагноза – повърхностна травма на окосмената част на главата.

В близките два дни, К. си заминала за гр.В., А.. Там на 28.12.2017 г. посетила общо-практикуващ лекар, който също я прегледал и направил дори фото снимки на установената й рана на главата и синина на едното бедро, като раната е описана подробно - като такава с дължина 2 см. Този лекар констатирал, че раната била залепена на мястото, на оказване на спешна помощ, а освидетелстваната имала и хематом с размери 10 х 10 см. на лявото бедро и се оплаквала от ретроградна амнезия за ок.10 мин., болки в главата, световъртеж и нарушена концентрация.

Преди да отпътува за В., К. *** за инцидента на 26.12.2017 г. с нея, но след проведена предварителна проверка по случая, прокурор при БПР е отказал за образува досъдебно производство, поради събраните данни за нанесена само лека телесна повреда на К..

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на: показанията на св.Л.Б., С.В., Р.П. и Ив.К., частично – обясненията на подсъдимата, приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, на писмените доказателства: съдебно-медицинска експертиза, изготвена по делото, медицинско свидетелство

- оригинал и в надлежен превод от немски език, от 28.12.2017г. на лекар д-р Г. Т., общо-практикуващ такъв в гр.В., придружаващите го цветни снимки – 5 бр., лист за преглед на пациент /част.тъжител/ в СО при МБАЛ “Св.Петка” АД-Видин с рег. № 021870/26.12.2017 г., фиш за СМП, издаден от ФСМП-Белоградчик, от 26.12.2017г. за оказана помощ на част.тъжител, постановление на прокурор при БРП за отказ да се образува досъдебно производство – пр.№ 50/2018г. на БРП и справка за съдимост № 90/27.03.2018 г. на БС при

РС-Белоградчик.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, осъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което основа на тях своите фактически изводи.

По безспорен начин се доказа авторството на деянието от показанията на свидетелите – всички разпитани такива - очевидци на инцидента. Не се оспорват по делото обстоятелствата – къде и кога е станал инцидента. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В., Б., П. и К., тъй като те подробно, логично и без противоречиво кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. Абсолютно всеки един от изслушаните пред съда свидетели съобщи за агресивното – вербално и с действия, отношение и поведение на подс.А.И. към тъжителя К.. Без значение дали са били разбираеми думите, които първата е отправяла към втората, то от начинът на държането на И., всеки един от свидетелите е възприел тези думи като заканителни и показващи желание за саморазправа. По делото няма обвинение относно това – отправени обиди и/или заплахи от И. към К., така че не е необходимо точното им изясняване, като звучене. Свидетелите указват и на физическо нападение от подсъдимата към тъжителката, като е нормално присъствалите непосредствено до тях двете свидетелки / Б. и В./ да са видели повече факти от инцидента – предвид твъряното за множество предмети, стояли на масата, които И. е хвърляла към пострадалата, което води и до повече засягания телесната неприкосновеност на пострадалата – не само раната на главата. Св.К. и Р.П. не са били в непосредствена близост до мястото на инцидента, но думите им също насочват към доказаност на изпълнителното деяние, за което има обвинение. К. твърди, че е забелязал едно само хвърляне – на съд за лед /с течност вътре/ към И.К., а св.П. – че е чул викове и звуци от чупене на предмети в ресторанта, а отвън после – видял И. “цялата в кръв”, като и- пред ресторанта А.И. да е отправяла закани за “пребиване” към тъжителката. Самата подсъдима от друга страна не отрича, че е хвърлила / поне един предмет/ стъклен съд за лед към тъжителката. Ето защо, според съда, обвинението, визирано в тъжбата е доказано безспорно.

Безспорно се установи и причиненото на частния тъжител разстройство на здравето. В представените по делото амбулаторен лист да преглед и фиш за оказана СМП е отбелязано, че при прегледите на пострадалата на 26.12.2017 г., на същата е констатирана рана, в окосмената част на главата. В медицинското свидетелство от преглед на 28.12.2017 г., в гр.В., не оспорено и прието от съда като доказателства по делото, също се твърди установена рана на главата, а и хематом на ляво бедро. В представената по делото съдебно-медицинска експертиза, също приета като не оспорена от страните, вещото лице е посочило, че причинената на пострадалата разкъсно-контузна рана на главата, е довела до разстройство на здравето, не опасно за живота на пострадалата, а хематомът на бедрото – само до бола и страдание. В с.з. вещото лице, след поставени му въпроси допълва и уточнява, че подобни наранявания – рани, дори не се класифицират вече с изразите “порезна” или “разкъсно-контузна”, достатъчно е, че е “отворена” рана, за да се определи, като увреждаща, макар и временно живота и здравето на засегнатия. А съдът я приема за такава “отворена” – предвид, както снимковия материал към свидетелството от чужбина, така и показанията на свидетелите – за голямо количество изтекла кръв от нея.