Решение № 1921 от 29.07.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1921

Добрич, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20267100700442 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Б. С. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26 – 0851- 000073 от 30.05.2026 г., издадена от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Основните възражения са за немотивираност на акта, несъставомерност на деянието от субективна страна и несъразмерност на мярката. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – началник сектор „ПП“ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. ПАМ е наложена при безспорна установеност на нарушението, тъй като към момента на проверката жалбоподателят е управлявал МПС с прекратена регистрация. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От материалите по административната преписка се установява, че на 30.05.2026 г., около 15, 12 часа, по път II – 71, на километър 97, посока [населено място], Б. С. М. е управлявал товарен автомобил [Марка] с рег. номер [рег. номер], като при извършената полицейска проверка е установено, че МПС е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За резултата от проверката е съставен АУАН серия GA № 4560268/30.05.2026 г. от младши автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, в който е прието, че е налице виновно извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При съставянето на АУАН са иззети СРМПС и 2 бр. рег. табели.

На същата дата е издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 26 – 0851- 000073 от 30.05.2026 г. от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, с която на Б. С. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Административният орган е възпроизвел фактическите констатации от АУАН и е квалифицирал поведението на водача като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.06.2026 г., а жалбата до съда е подадена на 30.06.2026 г.

Съгласно справка от информационните масиви на МВР товарен автомобил с рег. номер [рег. номер] е собственост на А. М. А.. Регистрацията на МПС е прекратена на 31.03.2026 г., в 05, 06 часа, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 01.06.2026, в 11, 05 часа, регистрацията е служебно възстановена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Не е спорно, а това се установява и от доказателствата по делото, че на следващия ден след полицейската проверка е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС със срок на действие една година.

Видно от отговор на Гаранционния фонд, на 01.03.2026 г. до собственика на товарния автомобил – А. М. А., е изпратено уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ под формата на кореспондентска пратка. Липсват доказателства тази пратка да е получена от задълженото лице.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия съгласно Заповед № 357з-2522/02.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Добрич (служебно известна на съда), в необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивирана. Действително в заповедта не е направено препращане към нито една от административнонаказателните разпоредби, за нарушенията по които се налага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП, но това не е съществен порок, водещ до нейната незаконосъобразност. Административният орган изрично е посочил, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, което е наказуемо по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Тази административнонаказателна разпоредба е сред изброените в чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП, което в достатъчна степен мотивира заповедта от правна страна. Изложените в акта обстоятелства показват ясно въз основа на кои юридически факти административният орган е упражнил правомощията си, поради което не е ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Обжалваната заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел.

Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения по ЗДвП. Предпоставка за издаването на заповед по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП е допуснато от водача на МПС нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

По делото е безспорно, че процесната ПАМ е наложена за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. За да е осъществен съставът на това нарушение, е необходимо не само водачът да е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, но и да е съзнавал, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. В случая липсват такива доказателства по делото. Не е спорно между страните, че процесното МПС е собственост на трето лице. При това положение знанието на собственика на автомобила за прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Действително след законовите изменения от м. септември 2025 г. е отменено задължението на органите на полицията да уведомят собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, но не е отпаднало задължението на информационния център към Гаранционния фонд за уведомяване на собственика за липсата на валидна застраховка по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. С това уведомление се дава 14-дневен срок за представяне на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за застраховка „ГО“, като при непредставянето им Гаранционният фонд уведомява органите на МВР да прекратят регистрацията на превозното средство съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ. В приложените по делото справки от информационните масиви на МВР и Гаранционния фонд не се съдържат данни за надлежното провеждане на процедурата по чл. 574, ал. 10 от КЗ, от които да се направи извод, че собственикът е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила му е била служебно прекратена. Ако собственикът не е знаел за дерегистрацията на МПС, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. С оглед на това не може да се приеме, че към момента на проверката жалбоподателят е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация. Безспорно водачът е могъл да провери дали за автомобила има валидна застраховка „ГО“, но това не е достатъчно, за да се презумира знание за служебната дерегистрация. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при липса на доказателства за сключена застраховка „ГО“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд. Собственикът и ползвателят обективно няма как да знаят кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, доколкото не съществува публично достъпен регистър, в който да се извърши такава справка. Процесният автомобил е бил с поставени регистрационни номера и при липсата на доказателства водачът да е узнал за дерегистрацията му по друг начин деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се явява несъставомерно от субективна страна.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е осъществил състава на описаното в заповедта административно нарушение, поради което неправилно и незаконосъобразно му е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП. Като не е изяснил дали действително са налице предпоставките за приложение на процесната норма, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушение на материалния закон.

Оспорваната заповед не съответства и на целта на закона. Принудителните административни мерки по ЗДвП са форма на държавна принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. С прилагането им се цели осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията, но в рамките на съразмерността по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. От доказателствата по делото е видно, че още на следващия ден след проверката е сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и регистрацията на автомобила е служебно възстановена, при което е преустановено противоправното деяние. Следователно целите на закона са постигнати и действието на процесната мярка занапред придобива недопустим санкционен характер, несъвместим с нейните превантивни и преустановителни функции. Липсата на обоснована необходимост от ограничението води до непропорционални последици за адресата и прави прекомерна принудата.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на общо 516, 40 евро, включващи платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Б. С. М., [ЕГН], с адрес: област Добрич, [населено място], [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26 – 0851- 000073 от 30.05.2026 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на Б. С. М., [ЕГН], с адрес: област Добрич, [населено място], [улица], сумата от 516, 40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евроцента), съставляваща сторени по делото разноски.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�