Решение № 66 от 12.03.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ихтиман, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Гражданско дело № 20261840100024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от З. С.

Р. срещу В. С. Д. и С. Б. Д., с която се иска постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

В молбата, се твърди, че по отношение на молителката е осъществен акт на домашно насилие на 03.01.2026 г. от В. Д., с когото живеели съвместно до месец декември 2025 г. и на 18 или 19.01.2026 г. от С. Б. Д., който е баща на първия ответник.

Молителката посочва, че актът на домашно насилие от В. Д. се състои в следното: на 03.01.2026 г., около 15,00 ч., в гр. И., ответникът пред входа на дома и, започнал да я удря с юмруци в областта на главата, като вследствие от ударите тя загубила съзнание.

Изложено е, че В. С. Р., неин брат, се е опитал да спре ответника да и нанася удари, като го е дръпнал за дрехата. Ответникът нападнал и В. Р. като го е удрял с юмруци в областта на главата. Твърди се, че вследствие от нанесените удари от ответника В. Р. изпаднал в безсъзнание и получил множество травматични увреждания- кръвоизлив в мозъка, счупен нос и челюст и същият бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Анна“- гр. София.

Посочва, че на същия ден, 03.01.2026 г., около 18 часа, молителката е получила обаждане от родителите на В. Д., по време на което е била заплашвана, че тя и цялото и семейство ги очаква това, което се е случило с 1 брат и „бой и вкарване в болницата“.

Твърди се, че на 18 -19 януари 2026 г. С. Б. Д., е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката, като в гр. И., Софийска област, ответникът С. Д. пред входа на дома и, започнал да я заплашва, че ще и „запали къщата“, ще ги „пребие“ всички и ще ги „вкара в болница“.

Прави се искане съдът да издаде против ответниците заповед за защита срещу домашно насилие, като ги задължи да се въздържа занапред от извършване на домашно насилие спрямо нея и семейството и.

На 27.01.2026 г. са издадени заповеди за незабавна защита с 3/27.01.2026 г. и с № 4/27.01.2026 г., като на ответниците са наложени мерките по чл. 5, ал.

1, т. 1 и по т. 3 от ЗЗДН.

С определението за насрочване на делото са дадени указания на молителката да изложи конкретни фактически твърдения за извършен акт на насилие спрямо членовете на семейството си, както и на какво основание тя прави искане до съда за тяхната защитата, включително и тази на брат си.

В проведеното по делото открито съдебно заседание молителката се явява лично. Моли да бъде издадена заповед за защита. Поддържа, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие от всеки едни от ответниците, излага, че малолетното и дете, което е на възраст от една година и три месеца е станало свидетел на упражненото спрямо нея физическо насилие от страна на В. Д..

Ответниците се явяват лично и с адв. С. Д.. В с.з. излагат подробни доводи, обосноваващи тезата, че молбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение. Считат, че С. Д. не е надлежен ответник по делото.

Ответникът В. С. Д. не оспорва, че на 03.01.2026 г. е посетил дома на молителката, за да разговаря с нея, но оспорва да е осъществил твърдения акт на домашно насилие спрямо Р.. Посочва, че той не е припознал детето.

Оспорва, че молителката е държала малолетното си дете по време на срещата им. Излага, че относно телесното увреждане на брат и- В. Р., има образувано наказателно производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, че молителката З. С. Р. и В. С. Д. са живели съвместно в апартамент, в различни периоди от време през 2024 г и 2025 г. По делото не е спорно, че те не са сключвали гражданки брак, както и, че малолетното дете- К. З. Р., не е припозната от ответника В. Д..

По делото не е спорно, а се установява и от справка роднински връзки, че вторият ответника- С. Б. Д., е баща на първия ответник- В. С. Д..

В о. с.з., проведено на 27.02.2026 г., е изслушан ответника В. С. Д. по реда на чл. 176 от ГПК. От обясненията дадени от ответника В. С. Д., черпим, че на 03.01.2026 г. е посетил дома на родителите на молителката, с цел да разговаря с нея и да я попита дали той е баща на детето К.

2

По делото е приета декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът некредитира като годно доказателство, тъй като в същата не е описан по време, място и начин на извършване твърдения акт на домашно насилие.

Същата не може да бъде ценена именно поради липсата на изложени фактически твърдения в нея, респективно да послужи като самостоятелно основание за издаване на заповед за защита,

От показанията на свидетелката К. В. Г., майка на молителката, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява динамиката в отношенията между дъщеря и и ответника В. Д.а. Свидетелката посочва, че на 03.01.2026 г., В. С. Д., в дома и, е нанесъл удари в областта на главата на дъщеря и- Р., както и че няколко дни по-късно, пред дома и, С. Б. Д. е заплашил молителката, че ако не му даде детето ще ги „подпали“ всички, че ще ги „трепе“. Свидетелства и за нанесените удари на сина и В. Р., който вследствие от тях е изпаднал в кома.

От показанията на свидетелката А. И. Г., майка на В. Д. и намираща се във фактическо съжителство със С. Д., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че З. С. Р. и В. С. Д. са живели съвместно и са имали интимна връзка.

Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като са подробни, логични, непротиворечиви.

Свидетелката Г. лично е възприела факти и обстоятелства от значение за делото, като е присъствала и на двата изложени от дъщеря и актове на физическо и психическо насилие. Показанията и се подкрепят от приобщени писмени доказателства- справка изготвена от РУ-Ихтиман.

От представената справка от РУ-Ихтиман се установява, че срещу В. С.

Д. има образувано наказателни производства за нанесена средна телесна повреда на В. Р. и телесна повреда в условията на домашно насилие на З. Р..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице, съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН (молителката твърди, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие на 03.01.2026 г. и на 18/19.01.10126 г., а молбата до съда е подадена на 21.01.2026 г.), поради което е налице валидно сезиране на съда.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, „Домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство, или в интимна връзка“

Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в 3 интимна връзка. Съгласно посочената разпоредба законодателят е предоставил защита на пострадали лица и от интимен партньор, поради което е ирелевантно за настоящето производство дали З. С. Р. и В. С. Д. са били във фактическо съпружеско съжителство или са имали интимна връзка, доколкото последната не е спорна, респ. притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 9 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. По делото не е спорно, че вторият ответник- С. Б. Д. е баща на първия ответник- В. С. Д., респективно той притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. В тази връзка възражението на пълномощника на отчетниците, че С. Д. не е надлежна страна е неоснователно.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира за доказано, че на 03.01.2026 г. В. С.

Д. е осъществил спрямо молителката акт на физическо насилие. Физическото насилие е извършено чрез действие, изразяващо се в удари в областта на главата.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, съдът намира за доказано, че на 18/19.01.2026 г. С. Б. Д. е осъществил спрямо молителката акт на психическо насилие. Психическото насилие се изразява в отправени заплахи, че ще бъде тя и семейството и.

Съдът намира, че възможността да бъде образувано наказателно производство срещу С. Д. за същото деяние е ирелевантна, тъй като едно деяние може едновременно да удовлетворява признаците на престъпление и домашно насилие по специалните граждански закони. Наказателният закон и ЗЗДН преследват различни цели с различни средства по различни процедури (гражданските мерки са основно превантивни и възстановителни) и мерките по тях са съвместими, а не конкурентни и тяхното предприемане се дължи от държавата. Не съществува хипотеза, в която се отдава предимство на единия вид защита пред другия, ако домашното насилие е и съставомерно деяние, освен основание за защита по ЗЗДН.

За пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи съображения по отношение на направените искания за защита на В. С. Р., К. З.

Р. и други членове на семейството на молителката.

С определението за насрочване са били дадени указания на молителката да изложи конкретни фактически твърдения за извършен акт на насилие спрямо членовете на семейството си, както и на какво основание тя прави искане до съда за тяхната защитата, включително и тази на брат си.

Дадените указания не са изпълнени и производство е продължило между първоначалните страни.

4

Твърдения за извършено физическо насилие се съдържат в молба с вх.

№ 397/21.01.2026 г. и молба-уточнение с вх. № 514/27.01.2026 г. само спрямо В. С. Р. От приета по делото Справка роднински връзки се установява, че той е брат на молителката.

По делото не е спорно, че във връзка с нанесеното му телесно увреждане е образувано досъдебно производство.

Настоящият съдебен състав намира, че целта на Закона за защита от домашно насилие е превенция и противодействие по отношение на посегателствата и всеки акт на насилие в пределите на семейството и дома.

Поради това предоставяната защита по този специален закон е не на всеки пострадал и срещу всяко лице, извършило насилие, а само тогава, когато е налице домашно насилие. Актът на насилие трябва да е обусловен от определена връзка между пострадалото лице и извършителя, която може да е родствена, семейна, бивша семейна връзка и приравненото на нея фактическо съпружеско съжителство. Липсата на такава връзка между страните е основание за извод, че насилието е извън рамките на семейството и дома и не е имало характер на домашно насилие, което да обуслови търсенето на защита по реда на ЗЗДН.

В настоящия случай е съдът намира, че брата на молителката, дори да беше надлежно сезирал съда, което не е направено, не може да получи защита от домашно насилие, извършено от бившия партньор на сестра си. Между тези страни не е налице връзка от вида на гореизброените, която да може да обуслови възможността да се търси защита по този специален закон, тъй като сестра му и В. Д. не са имали сключен граждански брак, следователно не могат да бъдат определени като роднини по сватство, съгласно чл. 76 от СК.

По делото е спорно дали ответникът В. Д. е баща на малолетното дете К.

З. Р.. Не се установи по безспорен начин тя да е присъствала и да е възприела акт насилие спрямо молителката.