Решение № 1901 от 27.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. Пловдив, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г.а - Точевска Гражданско дело № 20235330104388 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 559 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕО).

Ищецът Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Граф Игнатиев“ № 2, ЕИК: 121446665, представляван заедно от Изпълнителните директори М.К. и с.с., е предявил против С. Х. Е., ЕГН: **********, от ***, иск за осъждане на ответника да му заплати на сумата от 6 181, 79 лева- изплатено застрахователно обезщетение от Националното бюро на Българските Автомобилни Застрахователи на Националното бюро на автомобилистите на ***, в качеството им на компенсационен орган по щета ***/ 16.03.2018 г. за увреден при ПТП, настъпило на 24.06.2017 г. в район ***, при виновно участие на ответника, без същият да има действаща застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба27.03.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се посочва, че на основание чл. 288а ал. 1 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ (нов) и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕО), ищецът изплатил по щета ***/ 16.03.2018 г. на Националното бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), в качеството му на компенсационен орган, сумата от 6 181, 79 лева, чрез банков превод на 30.03.2018 г., като левова равностойност на сумата от 3 160, 70 евро по курса на деня, от които: 2 632, 20 евро- обезщетение и 528, 50 евро- такса 1 обработка по фактура. На основание чл. 559 и чл. 561 от КЗ на посочената дата ищецът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на ***. Сочи, че към датата на образуване на щета ***/ 16.03.2018 г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на *** чрез изплащане на обезщетението, ведно с всички разходи за щетите по увредения в ПТП л.а. вече било извършено от Националното бюро на автомобилистите на ***, в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл. 288а, ал.

1 от КЗ (отм.) и сега чл. 559 и чл. 561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, ищецът задължително възстановявал. Твърди се, че виновен за ПТП- то бил ответникът, който на 24.06.2017 г. в ***, управлявайки собствения си л.а. ***, при движение на заден ход в район *** не съобразил разстоянието с паркираните автомобили и ударил л.а. ***, като така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Излага, че правоотношенията във връзка с настъпилото процесно събитие, се уреждали от Кодекса за застраховането, Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право /Кодекса на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните- членки на ЕС- Споразумение между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива 2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните- членки във връзка със застраховките „Гр. отговорност“ по отношение употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н./. Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП, известна като Четвърта директива за автомобилно застраховане, предвиждала компенсаторен механизъм за уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи, както и Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 01.07.2009 г. и Договорът между бюрата. Чл.

288а ал. 3, във връзка с чл. 288 ал. 12 и ал. 14 от КЗ (отм.), сега- чл. 559, във връзка с чл. 558 ал. 7 и ал. 8, уреждала правото на ищеца за встъпване в правата на увреденото лице.

Регресните и суброгационни права на Гаранционен фонд били следствие на изпълнението на задължение за плащане в предвидените от закона хипотези, съгласно което Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ в съответствие с международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от ПТП, настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановявали в срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото. В съответствие с това, на база постъпила претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по процесната щета за изплатени имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на събитието МПС с български регистрационен номер, са образувани преписки по щета на Гаранционен, възстановена с приложените платежни нареждания. В сумата, претендирана за възстановяване на НББАЗ от Гаранционен фонд, 2 били включени и всички разходи, сторени от НББАЗ, необходими по обработката на документите по процесната щета, като тези разходи били дължими от увреждащия и виновен водач в цялост. С регресна покана ответникът бил поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било погасило задължението си. Сочи се, че описаното в исковата молба ПТП настъпило в ***, в район *** на 24.06.2017 г., в тъмната част на денонощието, в 23:45 ч. Ответникът е управлявал л.а. „*** и при движение на заден ход по ул. *** не съобразил разстоянието с паркираните в ляво от него автомобили, като така ударил паркирания в ляво от него л.а. марка *** и по този начин причинил процесното ПТП. Щетите по увредения автомобил били установени при оглед, констатирани отпред вдясно. От удара са били повредени: преден десет калник, предна дясна врата и предно дясно колело. Гаранционен фонд изплатил обезщетението по щета ***/ 16.03.2018 г., чрез банков превод на 30.03.2018 г. в полза на НББАЗ. Преведена била парична сума в размер на 6 181, 79 лева, която е левовата равностойност на 3 160, 70 евро, от които: 2 632, 20 еврообезщетение за репариране на вредите и 528, 50 евро- такса за обработка на щета. Общият размер на цената на предявения иск е 6 181, 79 лева, с равностойност в евро- 3 160, 70 евро, от които: 2 632, 20 евро- обезщетение за репариране на вредите и 528, 50 евро- такса за обработка на щета. От тях: сумата от 2 632, 20 евро- обезщетение за репариране на вредите се формирала по следния начин: разходи за ремонт- 1 840, 71 евро; разходи за изготвяне на техническа експертиза- 485, 19 евро; дребни разходи/ликвидационни разходи, които включват разходи за копиране и канцеларски услуги- 25 евро; разходи за адвокат- 281, 30 евро. За сумата от 528, 50 евро- такса за обработка на щета, била издадена фактура № 8279/ 06.02.2018 г. Тази сума била формирана по следния начин: такса обработка по щета- 394, 83 евро с левова равностойност 772, 22 лева; външни разходи- 39, 50 евро с левова равностойност 77, 26 лева; превод на документи- 6, 084 евро с левова равностойност 11, 90 лева, или общо сборът от посочените суми бил равен на 861, 38 лева без ДДС или 1 033, 66 лева с ДДС, което се равнявало на 528, 50 евро. Относно „такса обработка по фактура“, се излага, че по международните претенции имуществени и/или неимуществени, обработващото бюро на съответната държава имало право на посредническа такса (такса обработка) /handling fee/, която е с долна граница: минимум 200 евро или 15 % от чистото изплатено обезщетение на пострадалата страна и с горна граница: максимум за едно събитие до 3 500 евро. Тази такса била дължима от НББАЗ на обработващото бюро на съответната държава. След плащането на тази такса от НББАЗ, последното има право да получи възстановяването й от Гаранционен фонд. Във всяка претенция можела да има също адвокатски разходи, разходи за експерт, външни (други) разходи във връзка с определянето на обезщетението и/или сума за превод на документи от страна на НББАЗ. НББАЗ осчетоводявала всичко изброено като ликвидационни разходи /сумата по фактурата/, на които суми се начислява ДДС /в размер на 20 %/ и Гаранционен фонд възстановява тези ликвидационни разходи. Банковите такси за извършения превод към чуждото бюро са изискани отделно от сумата по фактура в претенцията към ГФ. В настоящия случай тези 15 % били начислени върху сумата от 2 632, 20 евро- общо изплатеното обезщетение в ***.

Така се получавали 394, 83 евро- това било първото перо от приложената към исковата 3 молба фактура № 8279/ 06.02.2018 г. Второто перо от фактурата в размер на сумата от 39, 50 евро били външни разходи за изготвяне на снимките по щетата и за копиране и извлечения от документи. А третото перо от фактурата в размер на 6, 084 евро било за превода на документите. Стойността на частите и ремонта /труд/, по пера, с отбелязване кои части били за ремонти и кои за подмяна- обща стойност 1 840, 71 евро, от която: резервни части общо 419, 68 евро: лайсна на прозоречния отвор предна дясна външна- 32, 03 евро; фуга за уплътнение на врата предна дясна- 11, 38 евро; калник преден десен- 184, 58 евро; носеща планка на колесната ниша/калника (легло на фара) предна дясна- 7, 99 евро; радиална гума предна дясна- 110, 40 евро; тас 16" преден десен- 30, 07 евро; надпис на калника- 35 евро; дребни резервни части- 8, 23 евро; допълнителни разходи по единичен опис /материали за защита на кухи пространства/- 10,00 евро; труд- 723, 52 евро: доп. разход МПС със (SRA) чистачна уредба за фарове- 0,1 часове- 10, 98 евро; врата предна дясна- регулиране- 0,2 часа21, 95 евро; стъкло на врата предна дясна демонтаж + монтаж/ смяна (свързана работа)- 0,5 часа- 54, 88 евро; стъкло на врата предна дясна смяна (свързана работа)-0,1 часа- 10, 98 евро; вътрешна облицовка врата предна дясна демонтаж + монтаж /смяна- 0,4 часа- 43, 90 евро; уплътняващо фолио врата предна дясна вътр. смяна (свързана работа)- 0,2 часа- 21, 95 евро; външна ръкохватка на врата предна дясна демонтаж + монтаж /смяна (свързана работа)- 0,2 часа- 21,95 евро; външно огледало комплектоване /дясно/ демонтаж + монтаж (свързана работа)- 0,2 часа- 21,95 евро; каросерия/ врата предна дясна демонтаж + монтаж /смяна- 0,3 часа- 32, 93 евро; калник преден десен демонтаж + монтаж /смяна(свързана работа)- 0,9 часа- 98, 78 евро; основен фар- реглаж- 0,3 часа- 32,93 евро; носеща планка калник десен смяна (свързана работа)- 0,1 часа- 10, 98 евро; облицовка предница/броня демонтаж + монтаж- 0,3 часа- 32, 93 евро; допълнителни работи фарове за мъгла- 0,1 часа- 10, 98 евро; фарове за мъгла реглаж (свързана работа)- 0,2 часа- 21,95 евро; гума/ джанта предна дясна демонтаж + монтаж/ смяна- 0,4 часа- 43, 40 евро; консервиране кухи пространства, монтаж на части на каросерия- 0,2 часа- 21, 95 евро; отчитане на паметта за грешки- 0,3 часа- 32, 55 евро; врата предна дясна инсталиране- 1,6 часа- 175, 60 евро; материали, в това число за лакиране на подменените части - 687,51 евро: време за подготовка за лакиране на метални части- 1,1 часа- 133, 38 евро; калник преден десен I степен- 1,1- 133, 38 евро; предна врата външна дясна III степен (без рамката на прозореца)- 1,7 часа- 206, 13 евро; външна ръкохватка врата предна дясна II степен (демонтирана част)- 0,2 часа- 24,25 евро; държател на калник преден десен- 0,1 часа- 12, 13 евро; лак /материали/- 178,24 евро. С оглед гореизложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който претенцията се оспорва като неоснователна и недоказана. Оспорва изцяло описаното в исковата молба ПТП, като твърди, че не бил участвал в него. На посочената дата в исковата молба, МПС- то, собственост на ответника, се намирало на територията на Република България в сервиз „Перфект Такси София 2016“ ЕООД, за което представя поръчка ***/ 05.06.2017 г., както и фактура ***/ 31.07.2017 г. за заплатен ремонт. Автомобилът бил оставен в сервиза на 05.06.2017 г., тъй като се налагало да бъдат сменени доста компоненти по него. След като цялото обслужване 4 по автомобила било извършено и били сменени необходимите части, ответникът заплатил сумата от 1 078 лева и получил автомобила си обратно от сервиза на 31.07.2017 г. Именно поради това нямал валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Това се установявало и от приложената към исковата молба справка от ИЦ към ГФ, видно от която задължителната застраховка гражданска отговорност за лек автомобил *** била сключена на 31.07.2017 г., в деня, когато ответникът си взел обратно МПС- то от сервиза. Ето защо било фактически невъзможно процесното ПТП да е настъпило в резултат от удар от лек автомобил ***, управляван от С. Е.. Не на последно място следвало да се отбележи, че ответникът не бил подписвал никакви документи, свързани с твърдяното от ищеца ПТП, нито бил уведомен, разпитван или ангажиран по какъвто и да било начин за настъпилия инцидент от компетентните органи в ***. На следващо място, дори и да се приемело, че се състояло описаното ПТП, то нямало данни по делото за вида и размера на вредите, както и за това дали съответните вреди са причинени по начина, описан в исковата молба. Представено било единствено и само известие за ПТП, съставено на базата само на свидетелски показания на един единствен свидетел, както и снимков материал на увреденото МПС. Видно от известието за ПТП *** г. от дата 25.06.2017 г., ставало ясно, че свидетелските показания на свидетеля А.А. са неясни и колебливи, като например „при движение на заден ход, той явно е навил волана твърде много надясно“. В протокола за разпит, приложен към исковата молба, свидетелят посочил, че инцидентът настъпил на 24.08.2017 г.- /т.е. 2 месеца след посочената в исковата молба дата/. Недопустимо било на базата единствено на свидетелските показания на един човек, който дори не бил сигурен за датата на настъпване на инцидента и механизма на ПТП- то, да се установи вината на дадено лице за настъпилото застрахователно събитие. Счита, че въпросното известие за ПТП нямало доказателствена сила нито по отношение на механизма на настъпване на ПТП, нито по отношение вината за настъпване на ПТП. От снимковия материал, приложен към исковата молба за щетите на автомобила, още повече не ставало ясно и дали тези повреди на МПС- то са от твърдяното ПТП или от някакъв друг инцидент.