Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2387 от 09.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 61007/2023
Вид
Решение № 2387
Подписан
09.02.2026
Състав
ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за наследството
  • чл. 48 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 52 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството
  • чл. 58 · Закон за наследството
  • чл. 59 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 62 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2387 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110161007 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10, ал. 2 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60 ЗН.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди в подадената на 07.11.2023 г. искова молба и в молба с правно основание чл. 214 ГПК от 04.02.2026 г., че бил сключил с лицето И.А.Б. договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ** от 30.01.2019 г. Размерът на кредита бил 1000 лв., общата дължима сума към момента на сключването му 1162,56 лв., ГПР 17,5777% В чл. 18 от общите условия била уговорена неустойка за забава в размер на 10%. Ищецът твърди, че на 31.03.2022 г. кредитополучателят използвал неразрешен овърдрафт от 134,31 лв., а падежът на задълженията по договора настъпил на 30.12.2022 г. Останали неплатени суми, които били изискуеми. В хода на връчване на нотариална покана до кредитополучателя било установено, че той е починал, като за наследници оставил родителите си А. И. Б. и Д. С. Т., от които бащата се отказал мълчаливо от наследството по чл. 51, ал. 2 ЗН, а майката по чл.

53 ЗН наследила всички задължения. Ответницата Д. С. Т. дължала сумата от 1000 лв., главница по договора, дължима за периода 30.12.2022 г.-31.10.2023 г., сумата от 134,31 лв., вземане за неразрешен овърдрафт, дължим за периода 31.03.2022 г.-31.10.2023 г., сумата от 97,31 лв., лихва за просрочена главница, дължима за периода 01.02.2023 г.-31.10.2023 г., сумата от 92,04 лв., неустойка за просрочена главница, дължима за периода 01.02.2023 г.31.10.2023 г., сумата от 12,36 лв., неустойка за просрочена редовна лихва, дължима за периода 01.02.2023 г.-31.10.2023 г. С оглед горното ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 07.11.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответницата Д. С. Т. не е подала отговор на исковата молба и не изразява становище 1 по основателността на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10, ал. 2 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60 ЗН

В тежест на доказване по предявените искове от страна на ищеца са: по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК наличието на: 1. отпуснат банков потребителски кредит от ищеца на ответника за процесната сума по валиден договор за банков кредит, 2. предаване на сумата от ищеца на ответника, 4. размер на дължимата главница по договора за кредит, изискуемост, вкл. настъпила предсрочна изискуемост по твърдения от ищеца начин; по иска с правно основание чл. 10, ал. 2 ЗЗД – и уговорка за възнаградителна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва; по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – и главен паричен дълг, отнапред определен или определяем размер на обезщетение за неизпълнение, размер; по всички искове – приемане на наследството от ответницата.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е приела наследството на сина си, въпреки изричното указание в доклада на делото за липсата на доказателства за този изгоден за ищеца факт, обуславящ пасивната материалноправна легитимация на ответницата.

Със смъртта на едно лице наследниците му не стават собственици на наследствените вещи и на другите активи в наследството. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично – арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл. 48 ЗН, също и от чл. 51 ЗН[1], чл. 58 ЗН[2], чл. 59 ЗН[3]. Това право на наследяване („право да наследява“) е субективно непритезателно гражданско право, което включва две правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа) или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството, наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи правото да приеме наследството. В същия смисъл и решение № 648 от 30.10.2025 г. по к.д. № 4806/2024 г., ВКС, IV г.о., решение № 364 от 17.06.2024 г. по гр.д. № 2110/2023 г., ВКС, I г.о., и мн.др.

Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага едно наследство, има три различни опции: а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН); б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН); в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).

2

Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:

„Приемането по опис (опция 1) от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат направо (опция 2) наследството или да се откажат от него (опция 3).“.

Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.

Презумпция за приемане на наследството има единствено в изпълнителния процес – арг. чл. 429, ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и главно доказване. Ищецът не доказва ответницата да е приела наследството на сина си нито изрично, нито с конклудентни действия. Исковете следва да се отхвърлят.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, но искане и доказателства за такива разноски тя няма.

Така мотивиран, съдът

[1] Чл. 51. (1). По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има ПРАВО ДА НАСЛЕДЯВА, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

[2] Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има ПРАВО ДА НАСЛЕДЯВА, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

[3] Чл. 59. (1) Когато лицето, което има ПРАВО ДА НАСЛЕДЯВА, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, против Д.

С. Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 10, ал.

2 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60 ЗН за осъждане ответницата да плати на ищеца сумата о т 1000 лв., главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ** от 30.01.2019 г., дължима за периода 30.12.2022 г.-31.10.2023 г., сумата от 134,31 лв., вземане за неразрешен овърдрафт, дължим за периода 31.03.2022 г.-31.10.2023 г., сумата от 97,31 лв., лихва за просрочена главница, дължима за периода 01.02.2023 г.-31.10.2023 г., сумата от 92,04 лв., неустойка за просрочена главница, дължима за периода 01.02.2023 г.-31.10.2023 г., сумата от 12,36 лв., 3 неустойка за просрочена редовна лихва, дължима за периода 01.02.2023 г.-31.10.2023 г.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4