Разпореждане № 59876 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 59876 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110141756 по описа за 2025 година

С разпореждане от 20.04.2026 г. съдът е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като приведе в съответствие обстоятелствената част и петитума. Указано е, че следва да се изясни защо в обстоятелствената част се твърди усвояване на кредит на четири етапа чрез преводи по 1300 лв., с общ размер 5200 лв., а в петитума се претендира главница в размер на 7189,80 лв. Съдът е указал и необходимостта да се отстранят неяснотите относно претендираните лихви – за сумата от 3003,76 лв. да се посочи начален момент на дължимост, а за сумата от 414,14 лв. да се изложат факти, от които произтича това вземане.

В указания срок ищецът е депозирал молба, с която заявява, че НАП е била уведомена от МОН, че в полза на „Б*“ ЕАД е платена обща сума в размер на 8058,72 лв., формирана както следва: 7189,80 лв. – главница; 367,63 лв. – присъдени лихви по изпълнителен лист от 20.03.2019 г. до 31.10.2019 г.; 501,29 лв. – законна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 09.09.2020 г. Посочва се, че поради частично погасяване на законната лихва е останал непогасен остатък в размер на 418,14 лв., начислен за периода от 22.12.2019 г. до 09.09.2020 г. включително. Ищецът сочи още, че съгласно извлечение от счетоводните книги банката се е позовала на предсрочна изискуемост на кредита за целия му неизплатен остатък, като задължението е формирано от 120 вноски за главница за периода от 20.03.2019 г. до 20.02.2029 г.

Съдът приема, че с така направените уточнения не само не са отстранени неяснотите и противоречията между обстоятелствената част и петитума, но същите са задълбочени. От една страна ищецът продължава да претендира главница в размер на 7189,80 лв. и твърди усвояване на суми по отделни преводи по 1300 лв., а от друга страна поддържа, че целият кредит, включващ 120 вноски, е станал предсрочно изискуем. Налице е и противоречие относно размера на претендираната лихва – първоначално 414,14 лв., а впоследствие 418,14 лв., при различни периоди.

1

С оглед изложеното съдът приема, че исковата молба е с неясен предмет, по който ответникът не може да организира адекватна защита, тъй като липсва яснота относно фактите, периодите и основанията на претендираните суми.

Поради това и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а издадената заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 55401/2024 г. следва да бъде обезсилена.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл.129,ал.3 от ГПК подадената от Национална агенция за приходите искова молба против А. М. Я., ЕГН: **********.

ОБЕЗСИЛВА издадената на 16.10.2024 г. заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 55401/2024 г.

Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от получаването му от страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2