Определение № 390 от 01.08.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 464/2025
- Вид
- Определение № 390
- Подписан
- 01.08.2025
- В сила
- 22.08.2025
- Състав
- Мариета Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.127 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390 гр. С., 01.08.2025 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Частно наказателно дело № 20251800200464 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба от пострадалите Г. Г. В. и В. В. Г. (майка и баща на починалата М. В. В.), срещу постановление на Окръжна прокуратура – С. от 12.06.2025 г.
С атакуваното постановление наказателното производство по ДП № 45/2024 г. по описа на ОД МВР – С., пр.пр.№2344/2024 г. по описа на СОП, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.
В подадената жалба, се твърди на първо място, че М. В. - дъщерята на жалбоподателите Г. В. и В. Г. живеела в гр.Н. п. от есента на 2022 г., а не както е посочено в постановлението от 2020 г. Сочи се, че не е вярно, че дъщеря им е поддържала близки отношения само с приятелите си, които са свидетели по делото, а такава била ситуацията само през последните месеци от живота й.
Навеждат се доводи, че според изготвената съдебно-психологическа експертиза няма мотив за самоубийство, а липсата на усещане за радост и удовлетворение не е достатъчно доказателство за заключението, че „осъзнава пълноценно значението на действията си“, още повече че никой не е забелязал в поведението й признаци на описаните от нея емоции и преживявания. Сочи се още, че дълги години приятелите й Д. и К. манипулирали М. В., за да се възползват от щедростта й във вид на подаръци, заеми и почивки. Изразяват становище, че те целенасочено са я настройвали срещу семейството й и другите й близки приятели. Жалбоподателите твърдят още, че от събраната по 1 делото информация става ясно, че М. В. решава да остави всичко което притежава на тези свои приятели, включително и сумата, получена от продажбата на апартамент във В. (около 200 000 лева), която оставила в дома им заедно с намерените писма и документи. Изразява се неудовлетворение от жалбоподателите, че въпреки, че това били единствените хора, които имат мотив и финансова облага от смъртта на дъщеря им, особено след като е написала завещание в тяхна полза през декември 2023 г. при адв. С. К. в гр.В., полицията отказала да разследва версията за склоняване към самоубийство. В жалбата се сочи, че М. В. била отговорен, инициативен, активен, комуникативен и добронамерен човек, който имал цели и планове, както и реални възможности за осъществяването им. Тези характеристики по никакъв начин не съответствали на човек, който по толкова хладнокръвен и беземоционален начин, ще посегне на живота си. Жалбоподателите изразяват несъгласие със заключението на прокурора, че решението на М. В. да сложи край на живота си е било осъзнато, още по-малко че има реална и основателна причина за такова решение.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над атакуваното постановление предвид приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирани лица - наследници на починало лице (удостоверение за родствени връзки - л.
101, том II от ДП) и е подадена в предвидения за това срок. По същество обаче жалбата се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.
От фактическа страна по делото се установява следното:
М. В. В. е родена на ******** в гр. Н. п., обл. Ш. в семейството на Г. Г.
В. и В. В. Г.. Същата била неомъжена и нямала деца. В продължение на около 17 години живеела и работела в И., заедно със сестра си Г. В., където създала приятелства със свидетелите К. С. и Д. Д. и К. Ю.. През 2020 г. от И. първо в България се върнала сестра й – Г., а през 2021 г. През есента на 2022 г. М. В. заживяла в гр.Н. п., ул.“Р.“ №* в една къща заедно с майка си - свид.Г. В., и сестра си - свид.Г. В.. М. В. живеела на втория етаж на къщата, а майка й със 2 сестра й на първия етаж. Същата била в обтегнати отношения със сестра си като двете не си говорили, тъй като М. В. започнала ремонт на втория етаж на къщата без да попита сестра си, от което тя се обидила, тъй като ползването на къщата не било разпределено. С баща си свид.В. Г., който живее в гр.Д., тъй като бил разведен с майка й, редовно поддържала отношения като се чували по телефона и се срещали лично от време на време. М. В. била стабилна материално. През лятото на 2020 г. след като се върнала от И. си купила апартамент в гр.В., ул. „Х. С.“ №*, вх.**, ет.*, ап.*, а по-късно през 2022 г. и паркомясто в подземен паркинг. Същата притежавала и лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ****. От есента на 2022 г. работела във фирма „T. G.“ в гр.Ш., отдел „Връзка с клиенти“, като предимно работела от вкъщи и един или два пъти в седмицата ходела в офиса на фирмата.
На 21.06.2024 г. трудовият й договор бил прекратен по нейно желание, след като подала стандартно едномесечно предизвестие, а на 27.06.2024 г. продала апартамента си с паркомясто в подземен паркинг в гр.В., съгласно приложените по делото справки от последния й работодател и от Агенцията по вписванията. За тези свои действия от доказателствата по делото става ясно, че не е уведомила своите близки - майка си, баща си или своята сестра Г..
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели М. В. не употребявала алкохол и упойващи вещества. Била физически и психически здрава, но страдала, че няма близък човек и че не е успяла да създаде свое собствено семейство. Близки отношения поддържала само с приятели, с които се запознала в И. и създала приятелства - свидетелите Д. Д. и К. С., живущи с двете си деца в гр.Е., и свидетелите К. Ю. и С. К. П., живущи в гр.С..
В периода след 19.07.2024 г. М. В. прекарала около седмица на почивка в гр.Б., като три от дните била със свид. К. Ю., а останалите дни - сама. На 25.07.2024 г. пристигнала с автомобила си „Опел Корса“ в гр.Е., където гостувала още няколко дни в дома на свидетелите Д. Д. и К. С. и децата им, към които била много привързана. При всяка една среща с децата много им се радвала и им правела подаръци. Със свидетелите С. и Д. и с двете им деца, по нейна покана, прекарали 2 дни и в комплекс „В. м.“ до гр.С., след което отново заедно се прибрали в гр.Е.. През цялото това време свидетелите не забелязали нищо необичайно в поведението на М. В..
На 31.07.2024 г. около обяд М. В. си тръгнала от гр.Е. с автомобила си като съобщила на свидетелите С. и Д., че трябва да се прибира, тъй като в 3 понеделник е на работа. Вместо обаче същата да се прибере в гр.Н. п., в 14.10 ч. се настанила в хотел „Х.“ в гр.П., без да уведоми за това никого от близките си. Резервацията за хотела направила предварително - на 27.07.2024 г., установено чрез представения от хотела скрининг на резервацията на хартиен носител.
На 01.08.2024 г. М. В. говоР. по телефона със свид. Ю. и й казала, че си е в гр.Н. п., въпреки че по това време се намирала в хотел „Х.“ в гр.П.. На същата дата сключила с „В. М.“ ЕООД договор за наем, с който наела лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ***** СС за срок до 06.08.2024 г.
На 03.08.2024 г. в 04.56 часа М. В. напуснала хотела, като оставила личния си автомобил „Опел Корса“ на хотелския паркинг и с наетия автомобил „Рено Меган“ се отправила в неизвестна посока. На рецепцията на хотела оставила ключа от личния си автомобил, в който предварително поставила - в различни пликове и на различни места, документи и пари.
В 06.12 ч. на същата дата изпратила чрез приложението „Вайбър“ на телефона на свиД. Д. няколко текстови съобщения, с които го помолила да прибере автомобила й от хотел „Х.“ в гр.П., както и му дала указания за кого са предназначени оставените от нея в автомобила пликове. Съобщила му също, че в спалнята е оставила раницата си с документи и резервен ключ от автомобила си. Едното от съобщенията с текст: „В колата ще оставя писмо къде да търсите тялото ми“ притеснило свидетеля и той веднага отишъл в полицейските управления, първо в гр.Е., а след това и в гр. П., където потърсил съдействие и показал съдържанието на съобщенията. Придружен от полицейски патрул от РУ на МВР П., свиД. Д. намерил автомобила на М. В. на паркинга пред хотел „Х.“, отключили го и намерили въпросните пликове, като останали на място до пристигането на разследващ екип.
Междувременно, около 07.40 ч. на същата дата дежурен автопатрул от ОДМВР С. в състав мл. инсп. И. Г. и мл. инсп. Н. С. при извършване обход по автомагистрала „Хемус“ забелязали в участъка на км.38+500 на виадукт „Бебреш“ спрял в лентата за принудително спиране - в посока С.-В., бял л.а.
„Рено Меган“ с рег.№ ***** СС, с отключени врати и неработещ двигател.
Във и около автомобила нямало хора. Двамата полицейски служители установили чрез справка в АИС „Пътна полиция“, че автомобилът е собственост на Е. М. от гр.С., като при осъществения с нея контакт по телефон същата заявила, че е отдала автомобила под наем на М. В. В. от гр.Н. п..
Двамата служители обходили района и поглеждайки надолу през парапета на високия около 100 м виадукт към преминаващия под него път I-1, забелязали човешки труп, за което веднага съобщили в ОДЧ на ОДМВР С. и запазили местопроизшествието.
Пристигналата на място дежурна
4 група извършила оглед на местопроизшествието, при който било установено, че трупът е на жена. До трупа била намерена и иззета черна чанта, съдържаща ръкописно писмо с подпис „М.“, свидетелство за управление на МПС, издадено на 10.09.2015 г. в И. на името на М. В. В., както и мобилен телефон „Самсунг“ в изключен режим. Съдържанието на писмото било: „Моля обадете се на семейство К. (с изписан телефонен номер,) и Д. (с изписан телефонен номер) от Е. или К. (с изписан телефонен номер) от С. Благодаря“.
След приключването на този оглед бил извършен оглед и на л.а.„Опел Корса“ с рег.№ **** на паркинга пред хотел „Х.“ в гр.П.. На шофьорската седалка на автомобила било намерено ръкописно писмо с подпис „М.“, адресирано до свиД. Д., с прощално съдържание, вкл. и „Тялото ми ще намериш в моргата .. или под виадукт „Бебреш“..“. Под шофьорската седалка била намерена текстилна чанта, съдържаща ключодържател с 4 секретни ключове, Договор от 01.08.2024 г. за наем на лек автомобил „Рено Меган“ рег.№ ***** СС с наемател М. В. и свидетелство за регистрация на същия автомобил, както и портфейл, съдържащ документи за лек автомобил „Опел Корса“ рег.№ ****, лична карта на М. В. и парична сума в размер на 11 075 лева и 460 евро в банкноти с различни номинали.
След проведените необходими по делото действия лекият автомобил “Опел Корса“ с документи за същия, лични документи на М. В. и паричната сума в лева и в евро, били върнати на сестра й - свид. Г. В. (представляваща с пълномощно и родителите им), с разписки от 18.09.2024 г. и от 04.12.2024 г.
Намерената от свиД. Д. в дома си раница на М. В. с нейни документи, същият впоследствие предал също на свид. Г. В..
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на труп, при огледа и аутопсията на М. В. са установени: тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, изразяваща се в травматично счупване на костите на черепния покрив и основа, разкъсване с кръвоизлив на мозъчните обвивки и на мозъчното вещество, травматично разрушаване на гръдната клетка и органите в нея, множествени разкъсвания на коремните органи, многофрагментно счупване на костите на таза и крайниците, разкъсване на бъбреците и пикочния мехур. Описаната тежка съчетана травма е причина за мигновено настъпилата смърт на М. В..
Констатираните от вещото лице травматични увреждания се дължат на падане на пострадалата от голяма височина и контакт на тялото с терена, като експертът не установил увреждания, които да не могат да бъдат обяснени с горепосочения механизъм.
В изследваните кръвни проби, взети от трупа на М. В., са установени чрез изготвените по делото съдебно-химически експертизи, следи от кофеин, като е доказана липса на етилов алкохол, други алкалоиди (синтетични 5 наркотични вещества, стимуланти, седативи и производни на опиума), бензадиазепинови лекарствени средства, барбитурати и антидепресанти.