Решение № 106 от 09.06.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Берковица, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. Ц.А при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц.А Гражданско дело № 20251610100555 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Т. Т. против ТИ БИ АЙ Банк ЕАД иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да му заплати сумата 1489 лева, с която неоснователно се е обогатил за негова сметка като получена без основание по Договор за потребителски кредит № ..... от 10.11.2021 г., като недължимо платени суми.

С протоколно определение в проведеното на 14.05.26 г. съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на така предявеният иск, като е увеличил неговият размер на 1973.33 лева, за която сума същият се счита предявен в настоящото производство.

Ищецът Т. Т. Т. твърди в исковата си молба, че между него, в качеството на кредитополучател и ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № .... на 10.11.2021 година за сумата от 5 000 лева, с уговорен годишен лихвен процент в размер на 18.37 %, годишен процент на разходите 19.81 %. Срокът на издължаване на кредита е до 15.11.2024 г., а общата дължима сума по кредита е в размер на 8 730.37 лева.

1

По кредита е уговорена застрахователна премия в общ размер от 1 673,64 лева, от които сумата в размер на BGN 359,65 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) и сумата от BGN 1 313,99 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill). След включване на общата застрахователна премия към главницата по заема, общият размер на кредита става 6 673,64 лева и съответно върху тази сума се дължи възнаградителната лихва от 18.37 % , а не както е предвидено върху сумата от 5 000 лева.

Твърди, че договора е недействителен, поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК – на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11 и чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че при калкулиране на годишния лихвен процент /ГПР/ като разход не е включена уговорената застрахователна премия, което обуславя недействителност на договора.

Поддържа, че предвид недействителността на договора, съответно недействителността на посочените уговорки дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, поради което всички други суми над тази стойност, които са били събрани от ответника са получени от него без основание и по този начин същият се е обогатил за негова сметка със сумата от 1489 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1489 лева, а след увеличението на иска – сумата от 1973.33 лева, като недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 7053222982 от 10.11.2021 г.

Претендира разноски.

Ответната страна ТИ БИ АЙ Банк ЕАД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.

Поддържа, че договорът е валиден и уговорките, включени в него са действителни, като твърди, че не са налице сочените от ищеца основания за нищожност. Твърди, че сключването на застрахователен договор и плащането на застрахователните премии по него не е било задължително условие за сключване на договора за кредит.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички 2 доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да докаже наличието на имуществено разместване между страните, т.е., че е престирал нещо, което е постъпило в патримониума на ответника, с което същият неоснователно се е обогатил за негова сметка – в случая, че е заплатил на ответника претендираната сума без основание /по нищожен договор, съответно по нищожни уговорки включени в договора на сочените основания/, като по този начин ответника неоснователно се е обогатил за негова сметка в посочения размер.

С доклада по делото, обективиран в определение № 87/10.03.26 г., допълнен и изменен в първото по делото съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: на 10.11.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 5000 лева. в ГПР по кредита не са включени разходите по застрахователната премия. ищецът е извършил плащания кредита в общ размер на 6973.33 лева, която сума включва чистата стойност по кредита от 5000 лева, така и претендираната от ищеца сума в размер на 1973.33 лева.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства /неоспорения Договор за потребителски кредит № .... от 10.11.2021 г., общи условия, Рамков договор за платежни услуги на физически лица и приложения към договора /л. 4-8, л. 29-47, л. 60-78/ се установи, че на 10.11.2021 г. между ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, като заемодател /кредитодател/ и ищеца Т. Т. Т., като заемополучател /кредитополучател/ е възникнало облигационно отношение п о Договор за потребителски кредит № ....., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 5000 лева, ГЛП – 18.37 %, при ГПР 19.81 %, с уговорен срок на плащане 36 месеца и обща сума за връщане 8730.37 лева.

Не е спорно, че по кредита е уговорена застрахователна премия в общ 3 размер от 1 673,64 лева, от които сумата в размер на 359,65 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) и сумата от 1 313,99 лева за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill), която сума според ищеца неправилно е включена в главницата по кредита, като със застрахователната премия общият размер главницата по кредита възлиза на 6 673.64 лева.

Няма спор, че дадената в заем сума по кредита от 5000 лева е усвоена и е била предоставена от кредитодателя ТИ БИ АЙ Банк ЕАД на кредитополучателя Т. Т. Т., а застрахователната премия от 1 673,64 лева е преведена от кредитодателя директно на съответния застраховател.

От изготвената експертиза от вещото лице К. Н. / на л. 91-97 по делото/, която не е оспорена от страните, се установи, че ищецът е платил по кредита общо 6973.33 лева, с които са погасени следните суми:

6528.96 лева - за главница;

444.03 лева – за договорна редовна лихва;

0.34 лева – наказателна лихва.

Съгласно заключението на вещото лице годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е изчислен при главница в размер на 6 673.64 лева и ГЛП 18.37 %, като в разходите по кредита е включена само договорната редовна лихва.

Според вещото лице, ако в разходите за кредита се включат и разходите за заплащане на застрахователните премии, то ГПР е в размер на 63.736 %, което не отговаря на посочения в договора процент.

Именно това е и основният спорен въпрос – дали застрахователните премии следва да бъдат включени в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, съответно дали договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11 и чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК – поради неправилно посочване на ГПР, което да обуславя връщане на платените от ищеца суми над предоставената в заем сума от 5000 лева.

В случая ищецът има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, предвид което приложение намират разпоредбите за Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие 4 на които съдът следи служебно.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът има задължение служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че по кредита е уговорена застрахователна премия в общ размер от 1 673,64 лева, като със застрахователната премия общият размер главницата по кредита възлиза на 6 673.64 лева.

Не е спорно и че, застрахователната премия от 1 673,64 лева е преведена от кредитодателя директно на съответния застраховател, което е изрично уговорено в чл. 7.2.2 от договора за кредит.

Съгласно чл. 7.2.2. от договора за кредит „В случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от Кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на Договора“.

Съдът не споделя възражението на ответника, че доколкото сключването на застрахователен договор и плащането на застрахователните премии по него не е било задължително условие за сключване на договора за кредит, позовавайки се на чл. 19 от същия, то застрахователните премии не подлежат на включване в ГПР.

Макар и да не са били въведи като задължително условие застраховките, по които са изплатени застрахователните премии са свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на кредита, като са включени в главницата по кредита. Този извод се подкрепя и от направеното от ответника признание с отговора на исковата молба, че застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА се сключва, като застраховка именно в полза на кредитора за обезпечаване на вземането му от застрахования по договора за потребителки кредит /л. 24 гръб по делото/. Дори цената на застраховката е 5 определена като процент от размера на кредита умножен по продължителността на кредита в месеци видно от съдържанието на приложения на л. 41 сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, който факт изрично се признава от ответника в отговора на исковата молба /л. 24 по делото/.

В случая сумите за застрахователните премии не са реално предоставени на потребителя, а са преведени директно на застрахователя, като в нито един момент потребителят не е имал право да реши как да се разпореди с тези суми.

Макар договора за кредит и този за сключените застраховки, формално да представляват самостоятелни такива, тези договори следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани /така Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 5231 от 11.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 812/2025 г./.

Видно е и от погасителния план, инкорпориран в договора - чл.11.2, че застрахователната премия е включена в подлежащата на връщане главница по договора, съответно - върху нея е начислявана и възнаградителна лихва.

Следователно, след като сумата за застрахователна премия е включена в главницата и по този начин в договора за кредит, то тя е станала един от неговите елементи, поради което и всички документи, съдържащи уговорки на страните по отношение на застраховките, следва да се считат за елементи от договора за кредит.

Затова и независимо че разходите за застрахователните премии се дължат на друго лице, различно от кредитодателя същите са свързани именно с договора за кредит.

По този начин всъщност се прикриват действителните разходи по кредита, тъй като застрахователните премии водят до значително оскъпяване на заема, като завишават размера на главницата, а оттук и влияят върху размера на възнаградителната лихва. Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Включването на застрахователните премии в размера на главницата по кредита, но без да се отчитат като разход по същия в действителност представлява конструкция, предназначена да прикрие

Разпечатката съдържа 43 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d20f3980-32fe-4d99-926f-552774984e2f