Определение № 157 от 06.03.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Силистра, 06.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. П.

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243400500091 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4 13, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Наталия Лозанова, Ярослав Чулак, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 2874 от 20.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1794/2023 г. по описа на РС- Силистра.

С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против М. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, за парично вземане в размер на 2 880, 58 лв., от които: 820, 96 лв. – предсрочно изискуема главница; 269, 97 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2019 г. – 0 4.11.2020 г.; 974, 61 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода 30.07.2019 г. – 04.11.2020 г. ; 136, 87 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2019 г. – 04.11.2020 г.; 648, 17 лв. – законна лихва за периода 04.11.2020 г.

– 30.10.2023 г. по договор за потребителски кредит № 30037368766/10.06.2019 г.

За да постанови обжалвания съдебен акт, заповедният съд приел, че 1 чрез включване възнаграждението за допълнителни услуги в погасителния план, вместо да бъде фиксирано като самостоятелно правоотношение, се заобикалят императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, които ограничават максималния размер на годишния процент на разходите съгл. чл.19 ЗПК, което същевременно води и до неправомерно определяне размера на възнаградителната лихва и обезщетението за забава. Отделно от горното, приел за нищожни уговорките, касаещи закупените от кредитополучателя допълнителни услуги поради противоречие с добрите нрави, което обосновал с извода, че размерът на дължимото възнаграждение за тях, надвишаващ този на кредита, нарушава общоприетата представа за добросъвестност.

Като взел предвид, че уведомлението за обявяване предсрочна изискуемост на вземането не достигнало до длъжника, заповедният съд мотивирал ненастъпване на твърдяната от заявителя предсрочната изискуемост.

С частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Жалбоподателят навежда аргументи за настъпване на твърдяна предсрочна изискуемост, които мотивира с обстоятелството, че причината уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост да не е получено от длъжника, е в самия него, доколкото същото е изпратено на посочен от длъжника адрес, като пратката е останала непотърсена. Отделно от горното, намира, че заповедният съд не се съобразил с формалния характер на заповедното производство и произнасянето му е извън правомощията, предоставени му в рамките на това производство.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо него бъде постановено издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за всички претендирани със заявлението суми. Претендира разноски.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото, и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд било образувано със заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, 2 представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак, чрез процесуален представител, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника М. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, за парично вземане в размер на 2 880, 58 лв., от което: 820, 96 лв. – предсрочно изискуема главница; 269, 97 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2019 г. – 0 4.11.2020 г.; 974, 61 лв.

– възнаграждение за допълнителни услуги; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода 30.07.2019 г. – 04.11.2020 г. ; 136, 87 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2019 г. – 04.11.2020 г.; 648, 17 лв. – законна лихва за периода 04.11.2020 г. – 30.10.2023 г. по договор за потребителски кредит № 30037368766/10.06.2019 г.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 1794/2023 г. по описа на РС-Силистра, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите.

Между страните бил сключен договор за потребителски кредит № 30037368766/10.06.2019 г. Видно от приложените към заявлението писмени доказателства, уговорената заемна сума била в размер на 900 лв., годишният лихвен процент – 38, 30%, а годишният процент на разходите – 45.01%. С оглед сключения договор за потребителски кредит, от кредитополучателя бил закупен пакет допълнителни услуги. Видно от приложения погасителен план, възнаграждението по тях било предвидено да се заплаща на равни месечни вноски в размер на 46, 41 лв. за целия срок на договора – 24 месеца, като съгласно договора пълният размер на възнаграждението възлизал на 1 113, 84 3 лв.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Настоящият състав счита, че в последния следва да бъдат включени възнагражденията за такива допълнителни услуги, които са закупени с оглед сключения договор за потребителски кредит, и чиито размер е изначално известен на страните, като този извод се подкрепя и от обстоятелството, че възнаграждението, дължимо по горепосочените услуги е включено в погасителния план към договора. Включването на дължимите възнаграждения за горепосочените услуги при определяне размера на ГПР води неговото увеличаване в размер, надвишаващ предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и значително различаващ се от посочения такъв в договора.

С оглед на изложеното , настоящата съдебна инстанция намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен, поради което на осн. чл. 23 по него следва да се дължи само чистата му стойност, а именно - главницата, възлизаща на 900 лв. Доколкото обаче е налице противоречие в изложените със заявлението обстоятелства, касаещи направените от длъжника погасителни вноски, като главницата се претендира като оставаща, посоченият със заявлението размер е по-нисък от уговорения и се сочи, че от длъжника били направени три погасителни вноски, от друга страна, същевременно се навеждат твърдения за изпадане на същия в забава от първата предвидена по погасителния план вноска, и това противоречие не е отстранено с депозираната частна жалба, то не могат да бъдат приложени последиците на чл. 23 ЗПК, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Следва да се посочи, че описаното по-горе противоречие е следвало да бъде констатирано от заповедния съд, който да даде указания за отстраняването му.

Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането въпреки неполучаване на известието за това от длъжника, доколкото липсва уговорена между страните клауза, която да създава фикция за това. Отделно от горното, съгласно установената практика на ВКС, непотърсването на пощенската 4 пратка само по себе си не следва да се възприема като недобросъвестност на длъжника, ако не са налице други доказателства в обратен смисъл.

Уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост следва да е направено преди депозиране заявлението в съда без значение дали същото е по чл.410 ГПК или чл. 417 ГПК, доколкото такова задължение произтича от договора за кредит. Въпреки това обаче, когато депозираното заявление е такова по чл. 417 ГПК, заявителят следва да представи доказателства за наличието на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, вкл. и за уведомяване на длъжника за това, докато в хипотезата на чл. 410 ГПК, какъвто е настоящият случай, е достатъчно само да твърди такова.

С оглед гореизложеното, макар и при различни съображения, двете инстанции достигат до еднакъв краен резултат, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на производството, претендираните от кредитора разноски следва да останат в негова тежест.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 2874 от 20.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1794/2023 г. по описа на РС- Силистра, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите Светослав Николов, Цветелина Станева, Ярослав Чулак срещу длъжника М. С. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр.

Силистра, за парично вземане в размер на 2 880, 58 лв., от което : 820, 96 лв. – предсрочно изискуема главница; 269, 97 лв. – договорно възнаграждение за периода 15.10.2019 г. – 0 4.11.2020 г.; 974, 61 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането за периода 30.07.2019 г. – 04.11.2020 г. ; 136, 87 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2019 г. – 04.11.2020 г.; 648, 17 лв. – законна лихва за периода 04.11.2020 г. – 30.10.2023 г. по договор за потребителски кредит № 30037368766/10.06.2019 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6