Определение № 1677 от 21.12.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1677 гр. София, 21.12.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Ирина Стоева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20211100604861 по описа за 2021 година Производството е по чл. 249, ал.3 вр. с чл.341, ал.2 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу протоколно определение на СРС, НО, 101 състав от 13.10.2021г. по НОХД 12624/2020г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 НПК в досъдебната фаза на наказателното производство.

Протестът е подаден в срока по чл.342, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 249, ал.3 НПК определението, с което първоинстанционният съд в разпоредително заседание прекратява съдебното производство, на основание чл. 248, ал.1, т.3 НПК подлежи на съдебен контрол реда на гл. ХХІІ НПК. След като проверката по този ред е предвидена изрично в НПК за съдебен акт от тази категория, по арг. от чл. 341, ал.2 НПК протестът срещу него е процесуално допустим. В протеста се навеждат доводи, че определението на съда, с което е прекратено съдебното производство, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че продължителността на престъпната деятелност не е необходимо да бъде конкретизирана с отбелязване за крайния час, в който тя е преустановена. Прокурорът излага становище, че извод за продължителността на периода от време, в който е извършено инкриминираното деяние, може да бъде формиран и на базата на други факти, свързани със съпътстващите обстоятелства, при които е започнала престъпната дейност ( в жилищна кооперация) до настаняването на подсъдимия в помещение за задържане. С протеста се оспорват и доводите на първоинстанционния съд за допуснати противоречия между съдържанието на обвинителния акт в различните му части. С протеста е формулирано искане въззивният съд да отмени определението, с което първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и да върне делото на същия съдебен състав за разглеждането му по същество.

Софийски районен съд е бил сезиран с обвинителен акт по обвинението Б.Й. за извършено от него престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че в на 25.01.2019г. в гр. София, през непродължителен период от време, в условията на продължавано престъпление е осъществил две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на престъпление по чл.325, ал.2 НК, при една и съща 1 обстановка, при еднородност на вината, при които последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. И за двете деяния се твърди, че датират от 25.01.2019г., като първото е извършено в жилищна кооперация в гр. София, бул. „Дондуков – Корсаков“ № 53, а второто е било със значителна продължителност, тъй като започнало в посочената по-горе жилищна кооперация, но продължило в патрулния автомобил на 05 РУ-СДВР, както и в сградата на 05 РУСДВР, находяща се в гр. София, ул. ****.

При проведено разпоредително заседание първоинстанционният съд е упражнил правомощията си да прекрати съдебното производство във връзка с констатирани съществени отстраними процесуални нарушения, като е посочил, че при изготвяне на обвинителния акт са изложени противоречиви факти относно начина, по който е осъществено изпълнителното деяние на престъплението. На първо място, първоинстанционният съд е изтъкнал, че на стр. 3 от обвинителния акт се твърди, че подс. Й. „продължавал да обижда“ полицейските служители, докато в предходното изложение не се съдържат данни за изразни средства по чл. 146 НК. На второ място, първоинстанционния съд е отправил критика срещу твърдението в диспозитива на обвинителния акт, че в сградата на 05 РУ – СДВР подсъдимият псувал присъстващите полицейски служители, без да е конкретизирано какви думи и срещу кой полицейски служител е отправил. Третият аргумент за прекратяване на съдебното производство е изведен от конкретиката в обвинителния акт за часовете, които според решаващия съд имат отношение към началото и края на престъпната дейност. СРС е посочил, че прокурорът е конкретизирал само часа, от който се извежда началото на изпълнителното деяние, но липсват фактически твърдения за крайния момент, в който изпълнението на престъплението е било преустановено. В тази връзка първият съд е приел за установено, че липсват фактически твърдения за продължителността на периода, за който обвинението твърди, че обхваща престъпната деятелност на подсъдимия, а това обстоятелство е от съществено значение при решаването на въпроса дали е осъществен квалифициращият признак по чл.325, ал. 2 НК, свързан с наличието на изключителен цинизъм и дързост. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно искането защитника да бъде констатирано и друго процесуално нарушение, свързано с изискването да бъдат конкретизирани действията на подсъдимия по отношение на всеки един полицейски служител, както и искането прокурорът да извърши корекция в обвинителния акт, като включи и описание за състоянието на подсъдимия – дали е бил в превъзбудено или в спокойно състояние.

Като несъществено нарушение първият съд е отчел и фактът, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е включил и обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване.

Въззивният съд, след като обсъди доводите в протеста, мотивите, изложени в атакувания първоинстанционен съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното.

Частният протест е основателен.

Неоснователно е изискването прокурорът да конкретизира обидни изрази и думи към полицейските служители, за които се твърди, че били отправени към тях преди подсъдимият да бъде отведен в сградата на 05 РУ-СДВР – гр. София, ул. **** (стр.3 от обвинителния акт, първи абзац). На стр. 1 и 2 от обвинителния акт се съдържат конкретно цитирани думи и изрази, които обвинението твърди, че подсъдимият е отправил към полицейските служители. Дали същите съдържат и обиди по смисъла на чл.146 НК или представляват само и единствено заплахи, или са несъставомерни, съдът следва да прецени при постановяването на крайния съдебен акт.

Ако след събирането и проверка на всички доказателства СРС счита, че преди 2 отвеждането на подсъдимия в сградата на 05 РУ-СДВР от него не са били отправени обиди към полицейските служители, той разполага с правомощията си да приложи чл.

304 НПК за съответната част от обвинението.

Неоснователно е указанието към органите на досъдебното производство да конкретизират какви думи и срещу кой полицейски служител е отправил подсъдимият в момента, в който бил отведен в сградата на 05 РУ-СДВР. В тази насока напълно са приложими аргументите, с които първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно едно от исканията на защитата. Въззивният съд също счита, че след като прокурорът е използвал множествено число за „полицейски служители“, към които се твърди, че са били общо адресирани псувни от подсъдимия, е несъмнено ясно, че се инкриминира поведение, което засяга множество лица. Въпросът какви точно са били изразните средства, за които се твърди, че подсъдимият отправил в този момент, няма пречка да намери разрешение в крайния съдебен акт на базата на събраните доказателства. Ако съдът установи конкретика от изрази, разполага с правомощието да прецени дали същите се вместват в понятието за псувни. Ако такава конкретика не бъде установена, съдът разполага с правомощието при решаване на делото по същество да оправдае подсъдимия по тази част от обвинението.

Не се споделя от въззивния съд и изискването на първата съдебна инстанция прокурорът да посочи точната продължителност на периода от време, който обвинението свързва с инкриминираната престъпна дейност или да посочи краен час на периода. Принципно правилно е съждението, че продължителността на периода има значение при правната оценка на квалифициращите признаци на престъплението по чл.

325, ал.2 НК. Вярно е, че продължителността на периода може да бъде фиксирана с позоваването на конкретни часове, като начало и край, но също така е вярно, че този факт може да бъде възпроизведен чрез описанието на хронология от събития и действия, за които се твърди, че не могат да настъпят в един и същи момент. Именно такъв е настоящият случай. Обвинението е инкриминирало престъпно поведение, което се твърди, че е продължило за целия период от време от скандала в жилищната кооперация, сигнализирането на полицейски служители, тяхната проверка на място, отвеждането на подсъдимия в полицейски автомобил, вкл. и със събитията, които са настъпили в сградата 05 РУ – СДВР. Твърди се, че престъпната дейност е била прекратена със задържането на подсъдимия в помещение, ползвано като място за арест.

Така периодът, с който обвинението свързва престъпната дейност на подсъдимия, макар и да не е бил фиксиран с часова рамка, е определяем. В тази насока съдът разполага с правомощията на базата на събраните доказателства за момента на задържането на Б.Й. в 05 РУ-СДВР да прецени дали се касае за продължителен период, съответно – дали е осъществен квалифициращият признак на престъплението по чл. 325, ал.2 НК.

Напълно се споделят аргументите на първоинстанционния съд в частта, в която се е произнесъл по исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство, които е счел за неоснователни. Прокурорът има право да извърши собствен прочит на доказателствения материал, има право и на суверенна преценка дали действията на подсъдимия са били насочени към един полицейски служител или общо към всички присъстващи. Законосъобразно е определението на СРС в частта, в която е приел, че прокурорът не е бил длъжен да описва факти и обстоятелства, които не обуславят елементи от престъпния състав, нито е бил длъжен да се ограничи само с такива факти и обстоятелства. От друга страна, с оглед несъгласието на настоящия съдебен състав с крайния извод на първата съдебна инстанция, свързан с прекратяване на съдебното производство, определението по чл.249, ал.3 вр. с чл.248, ал.1, т.3 НПК следва да се отмени, а делото да бъде върнато за разглеждане по същество на същия съдебен състав.

3

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.1 НПК, вр. с чл.341, ал.2 вр. с чл.249, ал.3 НПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение на СРС, НО, 101 състав от 13.10.2021г. по НОХД 12624/2020г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен съд за разглеждането му по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4