Определение № 609 от 13.08.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Сливен, 13.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500387 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. К. против Разпореждане №8002 от 16.07.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.

№3529/2024 г. по описа на съда, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от К. Г. К. против „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД отрицателен установителен иск, върната е исковата молба и е прекратено като недопустимо производството по делото.

Жалбоподателят К. К. чрез пълномощника адв. М. Маринова счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Моли въззивният съд да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочва, че след като съда приеме, че дадената от ищеца правна квалификация е погрешна, той следва сам да я изведе от изложеното в исковата молба. Намира за неправилен извода на съда, че не може да предяви нито един от посочените в ГПК отрицателни установителни искове. Заявява, че предявеният иск е по чл.439 от ГПК и е допустим, тъй като за него е налице правен интерес с оглед наличието на висящ изпълнителен процес относно вземането. Всички останали съображения, изложени от първоинстанционния съд относно неговото процесуално поведение в заповедното и последващото исково производство касаели основателността на исковата претенция, но не и нейната допустимост.

1

Посочва, че бездействие от негова страна не е налице, тъй като заповед по чл.410 от ГПК не му е връчвана лично, а е било залепено уведомление по чл.47 от ГПК. Единствената му възможност да направи своите възражения относно материалноправната законосъобразност на влязлата в сила заповед за изпълнение била предявяване на отрицателен установителен иск.

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, подадена от К. Г. К., с която е предявен против „ВиК – Сливен“ ООД иск за признаване за установена по отношение на ответното дружество недължимост на сумите по изпълнително дело №37/2021г. по описа на ЧСИ Миглена Минкова, рег. №768, район на действие СлРС по издаденr изпълнителни листи, поради липса на право на собственост на длъжника К. върху имота, за който е начислено вземането на кредитора. Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 439 ГПК, вр. с чл.124 от ГПК. Ответното дружество "ВиК-Сливен" ООД в качеството му на доставчик на питейна вода е подало заявление по чл.410 от ГПК до СлРС срещу длъжника К. Г. К. - ищец в настоящото производство, за което било образувано ч. гр. дело №3995/2018год. по описа на СлРС. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение.

При извършване на проверката по чл.130 от ГПК, районният съд е приел предявения иск за недопустим,поради което го е оставил без разглеждане, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото, като недопустимо.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата енеоснователна.

Способите за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде преодолян чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК. Искът по чл. 439 от ГПК, какъвто е предявения от жалбоподателя в настоящото производство, е допустим само при определени условия, които в случая не са налице. Съгласно трайно установената практика, длъжникът няма право на друг иск за защита, освен изрично уредените способи от закона, като тази особеност произтича от 2 особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране на вземания, при условията на бързина и процесуална икономия.

Пътят за защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение е подаването на възражение срещу нея пред въззивия съд или с предявяването на иск по чл. 424 от ГПК, съгласно предвидените условия и в посочените срокове. При пропускането на този специален ред за защита от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила и за длъжника се преклудира възможността да предяви по общия ред иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и да оспори съществуването на вземането. В процесния случай, процедурата по чл.415, ал.1 от ГПК е изпълнена, поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Видно от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически основания на исковата претенция, ищецът К. се позовава единствено на обстоятелства, настъпили преди издаване на изпълнителното основание, а именно липса на право на собственост върху имота, за който са начислени вземанията на "ВиК-Сливен" ООД. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, длъжникът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. След този срок поради преклудирането им тези факти не могат да служат като основание за предявяването на иск по ч л . 439 от ГПК. Позоваване на други обстоятелства, настъпили след стабилизиране на изпълнителното основание няма заявено нито в исковата молба, нито в частната жалба. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за 3 изпълнение/. Както бе посочено, при подаване на исковата молба пред първоинстанционния съд, ищецът не е твърдял наличието на новонастъпили обстоятелства. Не твърди такива и пред настоящата въззивна инстанция.

Искът по чл. 439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение т.е. да не са съществували към този момент. В случая твърдените факти за недължимост на паричните вземания по издадените изпълнителни листи са настъпили преди издаване и влизане в сила на заповедта за изпълнение.

С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че за ищеца жалбоподател в настоящото производство, не съществува правна възможност да предяви отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК, вр. чл 124, ал.

1 от ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Следва да се посочи, че правилно районният съд е отбелязал възможността на ищеца за търсене на платеното от действителния собственик на имота по реда на неоснователното обогатяване. Като е стигнал до същия краен извод за недопустимост на предявения иск и е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №8002 от 16.07.2024г., постановено по гр.д.

№3529/2024г. по описа на Сливенски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5