Решение № 5558 от 20.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5558 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100500701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 4 136 от 07.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 31 924/2023 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав е признато за установено, че ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 има неизплатени задължения към ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907 на основание чл.411 КЗ в размер на 365,95 лева – невъзстановен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение /в пълен размер от 1120,54 лева/, изплатено от ЗАД“ Армеец“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ № 0306Х0257512/30.11.2016 г. за щети на автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ ********, причинени от застрахования при ЗК „Лев Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на автомобил „Пежо 206“ с рег.№ РВ ******** при пътно-транспортно произшествие от 02.09.2017 г. в гр.Пловдив, с включени ликвидационни разноски от 15,00 лева, ведно със законната лихва за периода от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 111,50 лева за периода от 21.09.2019 г. до 21.09.2022 г., за които по ч.гр.д.№ 51 315/2022 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК.

Със същия акт ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 500,00 лева – съдебни разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Застрахователна компания /ЗК/ „Лев Инс“ АД, гр.София, като се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с доказателственото значение на установените и относими към спора обстоятелства. Навеждат се доводи, че исковата сума от 365,95 лева е недължима поради удовлетворяване на регресната претенция извънсъдебно и в действителния размер на вредите, възлизащ на сумата 769,59 лева с включени ликвидационни разноски, извършено чрез споразумение за разсрочено плащане на регресни претенции; че размерът на определеното застрахователно обезщетение напълно съответства на констатираните увреждания по процесния автомобил, които са в пряка причинноследствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на 02.09.2017 г., както и с годината на производство на МПС. Сочи се и че искането за подмяна на предна броня не е признато, защото увреждането, налагащо подмяната, не кореспондира с отразените в 1 двустранния констативен протокол 112 № 54593/02.09.2017 г. обстоятелства и констатираните при първоначалния оглед увреждания, и представения снимков материал, в който констативен протокол е видно, че съприкосновението между двата автомобила е от лявата част, а от снимковия материал – че увреждането на предната броня е от дясната част, което е отразено и в заключението на автотехническата експертиза, но въпреки това ответникът е осъден да заплати щети по дясната част на бронята /нова броня/, които нямат нищо общо с процесното ПТП, а застрахователно обезщетение следва да се заплаща само при настъпване на покрито застрахователно събитие.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.

Претендира присъждането на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „Армеец“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата в цялост с доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски по делото.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

При условията на обективно кумулативно съединени съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника ЗК „Лев Инс“ АД главно и акцесорно вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/ 24.04.2012 г. по гр.д.

№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

По силата на цитираната разпоредба на чл.411 от Кодекса за застраховането /КЗ/ от 2015 г. в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направи към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея по покрит риск; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора.

От приетото в производството пред СРС доказателство – двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие 112 № 54593 от 02.09.2017 г., неоспорен в процеса, безспорно е установено по делото, че на 02.09.2017 г. около 13,00 ч. в гр.Пловдив на ул.“Опълченска“ № 7 е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между 2 л.а.”БМВ 320Д“ с ДК № ********, управляван от Н.С. /МПС-А/ и л.а.”Пежо 206“ с ДК № РВ ********, управляван от Д.К. /МПС-Б/ при следните обстоятелства: водачът на МПС-Б при излизане от паркинг на заден ход реализира ПТП с паркираното на ул.“Опълченска“ в района на № 7 МПС-А. Отразено е и че на двете превозни средства са нанесени видими щети, които за л.а.”БМВ 320Д“ са в предна лява част, а за л.а.“Пежо 206“ – в задна дясна част, като в протокола е обективирано и признание на водача на л.а.”Пежо 206“ с ДК № РВ ******** – Д.К., че същият е виновен за настъпването на произшествието. Относно уврежданията на л.а.“БМВ 320Д“ е представен и снимков материал, неоспорен в производството.

За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана и автотехническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице Е.Х.. След анализ и съпоставка на данните от представените доказателства по делото в неоспореното заключение вещото лице е посочило от техническа гледна същия механизъм на осъществяване на събитието.

С оглед приетия механизъм на ПТП настоящата инстанция намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на л.а.”Пежо 206“ с ДК № РВ ******** – Д.К., който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, предвидени в нормите на чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.25, ал.1 ЗДвП. Установената презумпция относно вината на същия по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в производството.

Видно от приложеното с исковата молба заверено копие от комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 0306Х0257512, сключена на 30.11.2016 г., със срок на действие от 00,00 ч. на 01.12.2016 г. до 23,59,50 ч. на 30.11.2017 г., л.а.”БМВ 320Д“ с ДК № ********, собственост на Николай Дечков Стоянов, с дата на първа регистрация – 19.10.2005 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ЗАД „Армеец“ АД за застрахователна сума от 10 200,00 лева, клауза „П“ – „Пълно каско“ съгласно приложимите към договора Общи условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“). В застрахователния договор съконтрагентите са установили начин на обезщетяване по експертна оценка, доверен сервиз. Не се спори в производството, че дължимите се вноски от определената застрахователна премия по полицата е заплатена от застрахования.

Съгласно клаузата на т.12 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“) на ЗАД „Армеец“ АД, по клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото моторно превозно средство, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, в т.ч. и пътнотранспортно произшествие /ПТП/.

От ангажираните в първоинстанционото производство доказателства – двустранен констативен протокол, справка от информационния център на Гаранционен фонд от 06.09.2023 г., безспорно се установява в процес, че към датата на настъпване на ПТП л.а.”Пежо 206“ с рег.№ РВ ******** е имал валидно сключена застраховка по риск „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, както и че същата е била в действие към този момент.

От документите по образуваната при ЗАД „Армеец“ АД щета № 26017030103920 от 2017 г. се констатира и че на л.а.”БМВ 320Д“ с ДК № ******** са нанесени следните увреди от произшествието: счупен преден ляв фар, надиране по лявата част на предна броня, надиране/драскотини преден ляв калник и предна лява джанта /боя/; че възстановяването на същите от застрахователя е извършено чрез възлагане на доверен сервиз – „М Кар Пловдив“ ООД, за което ЗАД „Армеец“ АД е заплатило на сервиза на 15.12.2017 г. сумата 1 120,54 лева с ДДС.

Съгласно неоспореното заключение на АТЕ на вещото лице Е.Х., което е обективно и компетентно изготвено, щетите по л.а.”БМВ 320Д“ с ДК № ******** в предна лява част се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 02.09.2017 г. произшествие в гр.Пловдив; че стойността на обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП е в размер между 15,00 лева и 25,00 лева, както и че стойност на необходимите средства за отстраняване на щетите на този автомобил: облицовка предна броня възстановяване, лев фар комплект - подмяна, преден ляв панел – възстановяване и предна лява джанта ляв - боядисване, изчислени по средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 196,34 лева с ДДС.

В заключението е прието и че с оглед представените по делото писмени доказателства и снимковия материал от техническа гледна точка не е възможно при такава ниска скорост да настъпи увреждане,което да доведе до деформация и в дясната част на предната броня.