Решение № 61 от 14.10.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20241880200029 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба, подадена от К. Б. Г., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „...“ № , ет. , ап. , против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 8144961 на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София (ОДМВР София), с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. В подкрепа на наведените доводи са изложени подробни съображения, като същото се поддържа и от пълномощника в проведените открити съдебни заседания.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София, с подадена писмена защита чрез гл. юрк. Й. Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалвания електронен фиш, ръководство на потребителя за автоматизирано техническо средство или система (АТСС) тип „ARH CAM S1“, доказателства за техническата годност на използваното АТСС, снимков материал, писмо от директора на ОПУ София, ведно с приложена към него схема на хоризонтална 1 и вертикална сигнализация, както и други документи от ОД МВР София и от РУ Своге.

Процесният електронен фиш е връчен на въззивника на 18.01.2024 г., съгласно отразеното в справка картон на водача, а жалбата е постъпила в ОД МВР София на 01.02.2024 г.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Според посоченото в електронния фиш автоматизираното техническо средство № 11743с1 е било разположено в с. Реброво, общ. Своге, на път II16, км. 60+880. От писмото на директора на ОПУ София и приложената към него схема за хоризонтална и вертикална сигнализация безспорно се установява, че км. 60+880 на републикански път II – 16 се намира на територията на населеното място с. Реброво, общ. Своге.

Електронният фиш е издаден срещу К. Г. за това, че на 24.09.2023 г. в 13,36 часа, в Софийска област, община Своге, с. Реброво, път II-16, км.

60+880, при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. с пътен знак Д11 (начало на населено място), с техническо средство № 11743с1 е установена скорост на движение 62 км./ч. (след отчетен толеранс минус 3 км./ч.), т.е. превишаване с 12 км./ч. на разрешената скорост при движение на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № ....... Въз основа на данните от техническото средство, след справка в електронната база данни на КАТ за собственик на автомобила, с Електронен фиш серия К № 8144961, издаден от ОДМВР София, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя, в качеството на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

От приобщените доказателства безспорно се установява, че на 24.09.2023 г., в 13,36 часа, лек автомобил с рег. № ...... е засечен със скорост от 65 км./ч., като уредът е разположен на км. 60+880 на републикански път II – 16. От справка за собственици на превозното средство е видно, че автомобилът е собственост на К. Б. Г..

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е издаден срещу нея ЕФ. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка за работа на техническото средство от 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч., отчетената скорост е редуцирана на 62 км./ч., т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 12 км./ч.

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Българския институт по метрология със срок на валидност 07.09.2027 г. Приложен е също Протокол от проверка № 007-СГ-ИСИС от 16.02.2023 г. на Български институт по метрология, от който се установява, че устройството, посредством което е заснет автомобилът, е проверено в периода от 15.02.2023 г. до 16.02.2023 г. и съответства на одобрения тип. От Заповед № 8121з172/29.02.2016 г. и Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. – и двете на министъра на вътрешните работи и приложения образец на електронен фиш за налагане 2 на глоба към последната се установява, че процесният съответства на утвърдения образец.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по посоченото в електронния фиш местоизвършване на твърдяното нарушение).

По делото безспорно се установи, че на 24.09.2023 г. лек автомобил с рег.

№ ....... се е движил със скорост от 65 км./ч. в рамките на населеното място с.

Реброво. Маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери (стр. 12 от Ръководство на потребителя) и за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител при скоростен режим, в рамките на тези маркери се допуска наличието само на едно превозно средство (стр. 34 от Ръководство на потребителя), а при несъответствия АТСС не отчита като валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва (стр. 22, стр. 30 от Ръководство на потребителя). На приложения по делото кадър от снимка се установяват налични маркери, като резултатът от измерването е записан.

Посоката на движение на автомобила е без правно значение, след като водачът се е намирал в рамките на населеното място, сигнализирано надлежно с пътни знаци. Последното е видно от приложения по делото снимков материал. Дори в ЕФ изобщо да не беше посочено в каква посока се е движил нарушителят, това не би се отразило на законосъобразността на същия, доколкото посоката на движение на автомобила не е задължителен елемент от съставомерността на описаното нарушение.

В случая, в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 65 км./ч. е приспадната възможната грешка.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В процесния случай собственикът не е посочил да е предоставил моторното превозно средство на друго лице.

В ЕФ е налице непрецизно описание на конкретното нарушение, тъй като е посочено, че е нарушен чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Видно от словесното описание на деянието, става ясно, че е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото е нарушено задължението за избиране на скорост в населено място – 50 км./ч., въведено с пътен знак Д11 (начало на населено място). Последното изрично е посочено във фиша, поради което допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй като словесното описание на деянието дава възможност на наказания достатъчно ясно да разбере какво деяние се твърди, че е извършил, както и основанието за налагане на наказание, за да може да реализира пълноценно правото си на защита. Предимство пред цифровото посочване на нарушената правна норма 3 има точното и пълното й словесно отразяване в ЕФ, което в случая е сторено.

Изрично в този смисъл са Решение № 1284 от 30.10.2023 г. по КНАД № 1132/2023 г. и Решение № 317 от 25.03.2022 г. по КНАД № 148/2022 г., двете по описа на Административен съд София – област.

Независимо от така изложеното, съдът счита, че обжалваният фиш подлежи на отмяна, тъй като по делото е налице противоречие между отразеното в протокола за използване на АТСС и в ЕФ. В първия документ е записано, че техническото средство е използвано на 27.09.2023 г. от 08,30 ч. до 10,30 ч. От друга страна в ЕФ е посочено, че нарушението е установено на 24.09.2023 г. в 13,36 ч. Описаното противоречие не би могло да се отстрани в хода на съдебното производството, тъй като би се накърнило правото на защита на наказаното лице и би се стигнало до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Поради това се налага изводът за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, който трябва да бъде отменен от съда.

В допълнение следва да се посочи, че спрямо нарушителя не е налице признака повторност, тъй като от актуалната към месец май на 2024 г. справка картон на водача е видно, че електронен фиш серия К № 6560176 се обжалва и следователно не е бил влязъл в сила към датата 24.09.2023 г.

По разноските :

При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя, чрез пълномощника, искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи София следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 600 лева. От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до размер от 150 лева. За да определи този размер съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.

101, пар. 1 от ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде 4 обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото, с оглед проведените две открити съдебни заседания, както и размера на наложената глоба възнаграждението следва да бъде в размер от 150 лева, което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г.

Разпечатката съдържа 33 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d20e366c-b6a5-4a71-8903-c9992236bd78