Решение № 613 от 19.09.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Разград, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101916 по описа за 2024 година и съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по: 1) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД; 2) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД; 3) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Направено е възражение за недействителност на договора поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12. ал.

1. т. 7 – 9 от ЗПК.

С искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) с ЕИК 000694749 срещу Р. П.

Р. с ЕГН: ********** се моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество във връзка с Договор за издаване на кредитна карта МК127535 от 29.01.2020 г. неиздължена главница в размер на 1168,03 лв. за периода от 03.08.2020 г. до 19.11.2023 г. , възнаградителна лихва в размер на 337,68 лв. за периода от 14.01.2020 г. до 26.09.2023 г. , мораторна лихва в размер на 407,46 лв. за периода от 03.08.2021 г. до 19.11.2023 г., включително ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли се ответницата да бъде осъдена да заплати сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски по заповедното.

Твърди се, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта МК127535 от 29.01.2020 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на кредитор е отпуснала Р. П. Р., ЕГН: ********** в качеството и на картодържател, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит. Към датата на сключване на договора, разрешеният кредитен лимит 1 бил в размер на 1300 лв. съгласно чл. 3 от договора. По силата на чл. 8, т. 1 от Общите условия банката към Договор за издаване на кредитна карта МК127535 от 29.01.2020 г., които картодържателят приел с процесния договор, страните уговорили банката- картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

Твърди се, че считано от 27.08.2021 г. ответницата преустановила редовното заплащане на дължимите от нея суми по изпращаните и месечни извлечения. С оглед на обстоятелството, че не били платени дължимите суми по две последователни месечни извлечение от дата 27.08.2021 г. и от дата 27.09.2021 г., на основание чл. 20. т. 2 от Общите условия, приложими към процесния договор, банката упражнила правото си поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения да обяви цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, без прекратяване действието на договора. На тези договорни основания и поради непогасяване на две последователни месечни вноски за главница и лихви, банката обявила вземането си за възстановяване на кредита за изцяло предсрочно изискуемо, уведомявайки кредитополучателя Р. П. Р. с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита, връчено и чрез ЧСИ Д.Д., per. № 762, район на действие ОС РАЗГРАД.

Твърди се, че на 10.08.2023 г., на 24.08.2023 г. и 11.09.2023 г. призовкар при ЧСИ Д.Д., рег. № 762, район на действие ОС – РАЗГРАД, посетил адреса по договор на Р. П. Р., а именно: с. Д., п.к. 7268, ул. ***, който съгласно справка в НБД „Население" бил и постоянен и настоящ на лицето. Р. П. Р. не била открита на адреса. Според събрани данни от съседи и кметството на селото, тя живеела в чужбина.

С оглед на това при третото посещение на 11.09.2023 г. било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението, адресатът или негов представител не се явили в кантората на ЧСИ за получаване на книжата, поради което уведомлението следвало да се счита за редовно връчено на Р. П. Р. на 26.09.2023 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Направена била и справка в регистъра на НОИ, от която било установено, че лицето няма регистриран трудов договор.

Твърди се настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита на 26.09.2023 г. – датата на връчване на кредитополучателя Р. П. Р. на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България” АД.

С ИМ ищецът претендира непогасена главница, договорна и мораторна лихви.

С оглед на обстоятелството, че вземането на банката станало предсрочно изискуемо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД подало заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника. Било образувано ч.гр.д. № 2078/2023 г. по описа на PC - Разград, по което срещу ответницата били издадени заповед по чл. 417 и изпълнителен лист за следните суми: неиздължена главница в размер на 1168,03 лв. за периода от 03.08.2021 г. до 19.11.2023 г., възнаградителна лихва в размер на 337,68 лв. за периода от 14.01.2020 г. до 26.09.2023 г., мораторна лихва в 2 размер на 407,46 лв. за периода от 03.08.2021 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които 38,26 лв. платена държавна такса и 480 лв. заплатен адвокатски хонорар. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Въз основа на разпореждане на съда, ищецът предявява установителни искове. Така обосновава правния си интерес.

В срока на отговор ответникът чрез особения си представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника. Сочи се липса на представителна власт на пълномощника, подписал договора за банката. Изтъква се липса на настоящ и постоянен адрес на потребител, както и срок на договора. Прави се възражение по отношение размера на шрифта, както и че същият не е еднакъв в Приложение № 1, договора и ОУ. Твърди се нарушение на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК. Сочи се още, че липсва друг реквизит - размера на лихвения процент на ден, представляващо нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Навеждат се доводи, че в договора не се съдържат клаузи, свързани с наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК. Съгласно изложеното се оспорва действителността на договора, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9. В този смисъл се сочи, че ответницата дължи само чистата стойност на кредита. Оспорва се твърдението в ИМ, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Оспорва се твърдението, че ответника е получил сумата от 1 168,03 (хиляда сто шестдесет и осем лева и три стотинки) лв., посочена в исковата молба, като се сочи, че няма представени доказателства за получаване/усвояване. Сочи се, че липсва информация за извършени плащания от ответника, дължимите вноски, за начина на определяне на договорната и санкционната лихва, върху каква база.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор за издаване на кредитна карта МК127535 от 29.01.2020 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на кредитор е отпуснало Р. П. Р. с ЕГН: ********** в качеството и на картодържател, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит.

Към датата на сключване на договора, разрешеният кредитен лимит бил в размер на 1300 лв. съгласно чл. 3 от договора. По силата на чл. 8, т. 1 от Общите условия банката към Договор за издаване на кредитна карта МК127535 от 29.01.2020 г., които картодържателят приел с процесния договор, страните уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта. Определен е годишен лихвен процент при покупки, при теглене на пари в брой и при превод, начисляване на такси в размер на 18,90%. Определен е ГПР 66,04 %, изчислен съгласно чл. 10.6 от 3 приложимите ОУ при следните допускания: 1) максимален кредитен лимит от 1300 лева, усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на банкомат на Пощенска банка, 2) при годишен лихвен процент 18,9 %; 3) начислени: такса за разглеждане на заявление за кредитна карта на основен картодържател, такса за използване на картата за теглене на пари в брой; 4) изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер месечни вноски, всяка в размер на 136,71 лева. Обща дължима сума от клиента в размер на 1640,47 лева.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна и финансовоикономическа експертиза се установява, че общо усвоената сума по договора е 1410,30 лв., чрез 10 тегления в периода 31.01.2020 г. до 28.08.2020 г.

Невъзстановеният от ответницата лимит по кредитната карта към 10.10.2022 г. е 1168,03 лева, за договорна лихва 337,68 лева, а за мораторна – 407,46 лева.

Вещото лице е посочило, че размера на ГПР е правилно определен, основавайки се на посочените към 10.10.2022 г. дължими суми съобразно чл.

10.6 от ОУ и Приложение № 1. Ответницата е заплатила за лихви и такси общо сумата от 641,30 лева.

Последното плащане на ответницата е на 16.08.2021 г.

С оглед на обстоятелството, че не били платени дължимите суми по две последователни месечни извлечение от дата 27.08.2021 г. и от дата 27.09.2021 г., на основание чл. 20. т. 2 от Общите условия, приложими към процесния договор, банката упражнила правото си поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения да обяви цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, без прекратяване действието на договора. На тези договорни основания и поради непогасяване на две последователни месечни вноски за главница и лихви, банката обявила вземането си за възстановяване на кредита за изцяло предсрочно изискуемо, уведомявайки кредитополучателя Р. П. Р. с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита, връчено по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ Д.Д. с peг. № 762, район на действие ОС – РАЗГРАД. На 10.08.2023 г., на 24.08.2023 г. и 11.09.2023 г. призовкар при ЧСИ Д.Д. с рег. № 762, район на действие ОС – РАЗГРАД, посетил адреса по договор на Р. П. Р., а именно: с. Д., п.к. 7268, ***, който съгласно справка в НБД „Население" бил и постоянен и настоящ на лицето. Р.

П. Р. не била открита на адреса. Според събрани данни от съседи и кметството на селото, тя живеела в чужбина. С оглед на това при третото посещение на 11.09.2023 г. било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението, адресатът или негов представител не се явили в кантората на ЧСИ за получаване на книжата, поради което уведомлението следвало да се счита за редовно връчено на Р. П.

Р. на 26.09.2023 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Направена била и справка в регистъра на НОИ, от която било установено, че лицето няма регистриран трудов договор. Датата 26.09.2023 г. е приета от ищеца като дата на настъпване на предсрочната изискуемост.