Определение № 248 от 16.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000324 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.

С определение №228/23.05.2025г., постановено по т.д. №102/2025г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, е допуснато обезпечение на предявените от Б. А. М. - синдик на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867 против „ГП ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 206298687, „АСАКАРТ” АД, ЕИК 206045901 и „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867 обективно и субективно съединени искови претенции при условията на евентуалност с правно основание чл.646 ал.1 т. 3 от ТЗ, чл. 647, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ТЗ, чл.647 ал.1 т. 6 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 135 ал.1 ЗЗД по отношение на ответника „АСАКАРТ” АД, ЕИК 206045901 чрез налагане на обезпечителна мярка при условията на чл.397 ал.1 т.3 предл.1 от ГПК във вр.с чл.25 ал.1 т.2 от ЗМГО: забрана за разпореждане с правото върху търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869, дата на регистрация 17.06.1997 г. с наименование „ВЕLАNА” и класове по Ницската класификация 5 - изделия на целулозно-хартиена основа за санитарни и хигиенни цели, 16 малограмажни хартии, санитарно-хигиенни хартии, изделия от тях, включително и носни кърпи, салфетки, кърпи за лице, домакински ролки, бобини за санитарно-битово предназначение, от притежателя й 1

„АСАКАРТ”АД, ЕИК 206045901. Оставено е без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка : забрана за използване на марката от притежателя й.

ОСТАВЕН е без разглеждане, на основание чл.130 от ГПК, предявеният от Б. А. М. - синдик на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД,ЕИК 822104867 против „АСАКАРТ” АД, ЕИК 206045901 при условията на евентуалност иск с правно основание чл.649 ал.2 от ТЗ и е прекратено производството по делото в тази част.

Срещу така постановеното определение в частта, с която е оставен без разглеждане искът против „АСАКАРТ” АД, ЕИК 206045901 с правно основание чл.649 ал.2 от ТЗ и е прекратено производството по делото е постъпила частна жалба от Б. А. М. - синдик на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ БЕЛОВО” АД - Н. Жалбоподателят счита, че определението в обжалвана част е неправилно. Изразено е несъгласие с приетото от съда за липсата на правен интерес от предявяване на този иск, в която насока са изложени подробно доводи. Иска се отмяна на определението в обжалваната част.

След като се запозна с приложените по делото доказателства, въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо съдебен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №102/2025г. по описа на окръжен съд Пазарджик е образувано по предявена искова молба от Б. А. М. - синдик на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867 против „ГП ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 206298687, „АСАКАРТ” АД, ЕИК 206045901 и „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867. Заявената искова защита се основава на следните обстоятелства: С Решение №66/29.05.2023г., постановено по търг, дело №85/2022г., по описа на Окръжен съд Пазарджик за „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД, е открито е производство по несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2021г., постановено е прекратяване на дейността, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му. Твърди се, че търговска марка „ВЕLАNА”, регистрирана от дружеството в несъстоятелност, е заявена за прехвърляне на 2

„ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД в Патентно ведомство с вх.№ВG/N/1996/35658[2]/29.05.2023г. и прехвърлянето е вписано на 07.06.2023г. в Патентното ведомство. Впоследствие „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД я прехвърля на „АСАКАРТ“ АД, с дата на вписване - 24.07.2023г. Изложени са съображения за наличие на предпоставките по чл.646 ал.1 от ТЗ; чл.647 от ТЗ; чл.135 от ЗЗД, чл.649 ал.2 от ТЗ.

При тези фактически обстоятелства търсената искова защита, формирана с петитума на исковата молба, е следната: на основание чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ да се обяви за нищожна по отношение на кредиторите на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, сделката по прехвърлянето на търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869, с наименование „ВЕLАNА”, заявена за прехвърляне на „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД в Патентно ведомство с вх.№ВG/N/1996/35658-[2]/29.05.2023г. и вписване на 07.06.2023г. в Патентното ведомство;

Евентуално да обяви, на основание чл.647, ал.1, т. 2 и ал. 2 от ТЗ, за недействителна по отношение на кредиторите на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ БЕЛОВО” АД, сделката по прехвърлянето на търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869 с наименование „ВЕLАNА”, заявена за прехвърляне на „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД в Патентно ведомство с вх.№ВG/N/1996/35658-[2]/29.05.2023г. и вписване на 07.06.2023г. в Патентното ведомство; за недействителна по отношение на кредиторите на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД сделката, сключена между „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД с ЕИК 206298687 и „АСАКАРТ”АД с ЕИК 206045901 по прехвърлянето на търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869 с наименование „ВЕLАNА”, заявена за прехвърляне в Патентно ведомство с вх.

№ВG/N/1996/35658-[4]/23.06.2023г. и вписване на 24.07.2023г. в Патентното ведомство;

Евентуално да се обяви, на основание чл.647 ал.1 т. 6 и ал. 2 от ТЗ, за недействителна по отношение на кредиторите на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867 сделката по прехвърлянето на търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869, с наименование „ВЕLАNА”, заявена за прехвърляне на „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД в Патентно ведомство с вх.№ВG/N/1996/35658-[2]/29.05.2023г. и 3 вписване на 07.06.2023г. в Патентното ведомство; за недействителна по отношение на кредиторите на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867 сделката, сключена между „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД с ЕИК 206298687 и „АСАКАРТ”АД с ЕИК 206045901 по прехвърлянето на търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869, с наименование „ВЕLАNА”, заявена за прехвърляне с вх.

№ВG/N/1996/35658-[4]/23.06.2023г. и вписване на 24.07.2023г. в Патентното ведомство;

Евентуално да се обяви, на основание чл.135 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ, за недействителна по отношение на кредиторите на „ЗАВОД ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867 сделката по прехвърлянето на търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869, с наименование „ВЕLАNА”, заявена за прехвърляне на „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД в Патентно ведомство с вх.№ВG/N/1996/35658[2]/29.05.2023г. и вписване на 07.06.2023г. в Патентното ведомство; за недействителна по отношение на кредиторите на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867 сделката, сключена между „ГП ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД с ЕИК 206298687 и „АСАКАРТ”АД с ЕИК 206045901 по прехвърлянето на търговска марка с регистров номер в Патентното ведомство на Република България 00030869, с наименование „ВЕLАNА”, заявена за прехвърляне с вх.№ВG/N/1996/35658-[4]/23.06.2023г. и вписване на 24.07.2023г. в Патентното ведомство.

Исковата молба съдържа искане - при уважаване на някой от горните искове, да бъде осъден ответникът „АСАКАРТ”АД с ЕИК 206045901 да върне в масата на несъстоятелността на „ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ - БЕЛОВО” АД, ЕИК 822104867, описаната търговска марка.

Така заявената последна претенция се поддържа и доразвива с уточняваща молба вх.5120/14.05.2025г.

Аргументите на първоинстанционния съд за възприетата недопустимост на така предявения иск против „АСАКАРТ” АД по чл.649 ал.2 – за връщане в масата на несъстоятелността на търговската марка, се свеждат до липсата на правен интерес от предявяването му. В тази насока е посочено, че в конкретния случай предметът на атакуваното прехвърляне е търговска марка и след уважаване на някой от обективно съединените искове правото на 4 собственост върху марката се връща в патримониума на длъжника, без да е необходимо предявяване на иск по чл.649 ал.2 от ТЗ. Казано е, че този иск /обусловеният иск по см. на чл.649 ал.2 от ТЗ/ има за предмет реално връщане, предаване на владението върху обект, който има веществен характер, а такъв търговската марка не притежава, същата е обект на авторското и сродните му права, а не на вещното право и не може да бъде обект на владение, респективно - на предаване на владение.

Като краен резултат, приетото от първостепенния съд за липса на правен интерес от предявяване на осъдителния иск, се споделя от въззивната инстанция.

Вярно е, че с исковете по чл.649, съответно – обособените по смисъла на ал.2 от същата разпоредба осъдителни искове, е предвиден специален ред за попълване на масата на несъстоятелността. А масата на несъстоятелността, като динамична величина представлява съвкупност от имуществените права на длъжника.

По своята правна същност търговската марка е обект на право на интелектуална собственост и нейното легално определение се съдържа в чл.9 от специалния закон - ЗАКОН за марките и географските означения - марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. За този специфичен обект на интелектуална собственост законодателят предвижда водене на специален регистър – чл.5 от ЗМГО - Държавен регистър на марките, който се води и поддържа от Патентното ведомство. А в чл.5 ал.2 от ЗМГО, изчерпателно са посочени данните, които следва да се съдържат в Държавния регистър на марките, като, съгласно т.31 - промяна на името и/или адреса на заявителя, съответно на притежателя на марката, прехвърляне, лицензионен договор, обезпечение, принудително изпълнение, особен залог, несъстоятелност.

Със ЗМГО, Oбн., ДВ,бр.98 от 13.12.2019г., се транспонира /§ 3 от ДР / Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Както Директивата /чл.22/, така и аналогичната разпоредба на Закона – чл.23 ал.1 от ЗМГО, придава на правото на марка на 5 самостоятелен обект на правото на собственост - Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.

Разпоредбата на чл.22,т.3 от Директивата предвижда държавите членки да разполагат с процедури, даващи възможност за вписване на прехвърлянето в техните регистри. Разпоредбата на чл.23 ал.3 от ЗМГО, предвижда, че прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилагат доказателства за прехвърлянето и за платена държавна такса, а съгл. ал. 4 - договор за прехвърлянето не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват.

Като обект на правото на собственост, за защитата на правото на марка са предвидени специални способи.

Аргумент в защита на тезата, че правото на марка е самостоятелен обект на собственост е разпоредбата на чл.23 от Директивата, наименована „Вещни права“, съгласно която, както и съгласно разпоредбата на чл.24 от Директивата, марката може да бъде обект на обезпечение и по отношение на дадена марка могат да се прилагат мерки за принудително изпълнение.

Аналогични са разпоредбите на чл.25 и чл.26 от ЗМГО.

Освен това, специалният закон – чл. 28 от ЗМГО предвижда, че правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател и когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по делото.