Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 637 от 02.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1014/2024
Вид
Решение № 637
Подписан
02.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Пловдив, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330201014 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Б. В., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 94/15.01.2024 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 48 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив (Наредбата на Община Пловдив) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.48 от Наредбата на Община Пловдив.

С жалбата се оспорва по същество вмененото нарушение и приетата в акта за установяване на административно наказание (АУАН) и наказателното постановление (НП) фактическа обстановка. Прави се искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, поддържа направеното с жалбата искане.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител по пълномощие, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е 1 основателна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Й. Б. В. стопанисвал търговски обект – стационарен преместваем обект – павилион, находящ се в **** от северната страна на имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив.

На 30.11.2023 г. от инспектори към Пловдивски общински инспекторат, сред които свид. Е. Г. Н., била извършена проверка на търговския обект в присъствието на жалбоподателя. Установено било, че стационарния преместваем обект представлявал павилион с размери 4,0х4,5 м, разположен на обща площ от 18 кв.м в имот публична общинска собственост. В обекта жалбоподателят осъществявал търговска дейност, като продавал захарни изделия и напитки. В хода на проверката св. Н. констатирала, че за стационарния преместваем обект нямало одобрена схема за поставяне от главния архитект на район „Централен“ след положително решение на РЕСУТ, както и че преместваемия обект бил поставен от самия жалбоподател. Направената служебна справка в район „Централен“ – Община Пловдив потвърдила липсата на одобрена схема за проверения преместваем обект.

Констатираното по време на проверката било квалифицирано като нарушение на чл.48 от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, за което бил съставен АУАН от свид. Н., инспектор при Пловдивски общински инспекторат.

За установеното нарушение, било издадено процесното наказателно постановление. Жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 48 от Наредбата на Община Пловдив с налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 48 от Наредбата на Община Пловдив.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН; на следващо място от гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя Е. Н., както и писмените доказателства: писмо на „Пловдивинвест“ АД - Пловдив, писмо на ОНС, Осмо кметство, договор за наем от 21.07.1992 г., Експертно решение № 1212 074 от 29.04.2011г. на МБАЛ Пловдив АД, оправомощителни заповеди,.

Съдът кредитира показанията на свид. Н. изцяло тъй като същите кореспондират с установената от писмените доказателства фактическа обстановка, подкрепени са от тях и не съдържат вътрешни противоречия или противоречия с останалите събрани доказателства. Същите са последователни, логични, обективни, дадени при липса на индиция от заинтересованост по конкретното производство. От тях се установяват фактическите параметри на описаното в АУАН нарушение, процедурата по съставяне на същото, както и подробности от естеството да докажат твърденията, изложени в АУАН, а именно – кое е лицето, поставило преместваемия обект, който е без одобрена схема за поставяне от главния 2 архитект на район „Централен“ след положително решение на РЕСУТ.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като АУАН и НП са съставени от компетентен орган и нарушението е изчерпателно описано с всички свои белези.

Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето, а именно атакуваното наказателно постановление е било издадено без нарушителят да е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и същият е съставен в отсъствието му.

Актът за установяване на административно нарушение е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на законосъобразното образуване на самото производство. Видно от процесния АУАН, същият е съставен на 30.11.2023 г., и изобщо не е връчван на нарушителя, като по делото липсват каквито и да е данни Й. Б. В. да е бил надлежно поканен както за съставянето така и за връчване на АУАН.

Напротив, от разпита на актосъставителя става ясно, че последния изобщо не е бил уведомяван за момента на съставяне на АУАН, като в момента в който нарушителят е присъствал на проверката на актосъставителя не са били известни всички съставомерни факти, а същата е извършила допълнителна проверка в последствие в сградата на р-н Централен и там е установила нарушението и без да уведоми жалбоподателя е пристъпила към съставянето на АУАН. Няма данни да е правен дори опит за връчването му. При това положение са нарушени императивните норми на чл.40 ал.1 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на нарушителя. В ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да предвижда такава възможност.

Съгласно чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това изискване на закона е въведено, за да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване има за последица игнориране на дееца - лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в тази първа фаза на административнонаказателното производство, нещо, което в конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки нарушителя още при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това лице ще даде, така, както и информацията, която би се получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен могат да способстват за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този смисъл изискването чл. 40 ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено съществено значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на 3 обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана.

Действително, при условията на закона /чл. 40 ал. 2 от ЗАНН/ се допуска актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя. Става дума обаче за условия, спазването на които, не накърняват законността при образуването на административнонаказателното производство. На първо място, относно нарушителят е допустимо съставянето на акт и в неговото отсъствие в два случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или 2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при наличието на една от двете хипотези на чл.40 ал.2 от ЗАНН администрацията е изправна. Тя е издирила нарушителя, положила е усилия той да присъства при съставянето на акта, но поведението му прави това обективно невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя /чл.40 ал.2 от ЗАНН/. В случая изобщо не са положени усилия. Напротив актосъставителя напълно е пренебрегнал участието на нарушителя в административнонаказателния процес. Не е изпълнена нито една от посочените две хипотези на чл.40 ал.2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя. В този случай, актосъставителят е бил длъжен да предприеме действия по уведомяване на нарушителя за образувано административнонаказателно производство, но това не е било сторено.

Вместо това се е пристъпило към спешно съставяне на АУАН, неясно с какви мотиви. Липсва дори формална покана за съставяне на АУАН и актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя.

Подписването на акта от страна на нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. Именно тук стои въпросът за предварителната защита, която включва, първо, правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение и, второ, правото на възражение непосредствено след това /чл. 44 ал. 1 от ЗАНН/. При това положение настоящият състав на съда намира, че са нарушени императивните разпоредби на чл.40 ал.1 и 2 от ЗАНН при съставяне на АУАН, което е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

(Така Решение № 46/ 10.01.2023 г.Административен съд - Пловдив, ХХVI състав, КАНД № 2859 по описа на съда за 2022 година Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 334 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив Решение № 333 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3028 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и др.)

Именно тези процесуални нарушения водят до извода, че при развитието на административнонаказателното производство е било допуснато съществено порцесуално нарушение и крайният акт, а именно атакуваното НП се явява незаконосъобразно поради тази причина следва да се отмени.

От правна страна съдът намира следното:

За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че от събраните 4 по делото писмени и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е поставил на процесното място стационарен преместваем обект, представляващ павилион, в който осъществявал търговска дейност, без за обекта да има схема на преместваем обект, одобрена от главния архитект на район „Централен“ при Община Пловдив след положително решение на РЕСУТ.

Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на територията (ЗУТ) (обн. ДВ бр.1 2001 г.) върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, за които ал. 2 на същата разпоредба изисква издаване на разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, именно каквато се явява Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив. Съответно разпоредбата на чл. 48 от същата предвижда административно наказание за всеки, който постави преместваем обект без одобрена схема за поставяне, какъвто е настоящия случай. Наредбата е приета с Решение № 226, взето с Протокол № 11 от 11. 06. 2009 г.