Акт от 07.02.2020, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. Габрово, 07.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание от шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ и секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладвано от съдия КОСЕВ Адм. дело№ 263 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба по чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-1455 от 27.07.2019г., подадена от Х.К.Б. ***, ЕГН**********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418006382-091-001 от 18.06.2019г., издаден от Началник сектор М.И.Д. и главен инспектор по приходите Ц.Р.А., при ТД на НАП – Велико Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, при Централно управление на НАП, в частта му, в която са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС. Според РА се установява публично задължение за внасяне от страна на ревизираното лице в общ размер на 167 333.36 лв. /главница плюс лихва до 18.06.2019г. – съставянето на РА/.

Жалбоподателят осъществява по занятие търговска дейност и в тази връзка се е регистрирал като ЕТ.

В законовия 14- дневен срок, против РА е подадена жалба по административен ред до Директор на Дирекция „ОДОП“. Въз основа на така депозираната жалба Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново се е произнесъл с Решения №125 от 02.09.2019г. С посоченото Решение, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна и допустима и е счетена за частично основателна.

На осн. чл. 155, ал. 2 от ДОПК РА е отменен в частта му, в която на Х.Б. за 2014г. са установени допълнетилни задължения по чл. 48, ал.

1 от ЗДДФЛ в размер на 920, 00 лева и съответна лихва в размер на 386, 07 лева.

В тази си част РА не подлежи на съдебен контрол на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК.

В останалата част, с която са определени допълнителни задължения: ДДС за данъчен период м. 10/2017г. в размер на 131433, 67лв. и лихви в размер на 21213, 63 лева, данък върху годишната данъчна основа по чл.

17 от ЗДДФЛ /данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ/ за периодите от 2011г. до 2016г.

/включително/ общо в размер на 8768, 26лева и лихви в размер на 4611, 73 лева, РА е потвърден и подлежи на съдебно обжалване.

Против посоченото Решение Х.Б. е депозирал процесната жалба до съда, с която оспорва РА в частта, в която е потвърден от решаващия орган.

В Жалбата се излага, че неправилно били преценени определени обстоятелства, установени в хода на производството, което довело до неправилни изводи от органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт.

Неправилно били тълкувани приложимите материално правни норми, в резултат на което извършеното облагане било в разрез с нормите на данъчното и осигурителното законодателство. По така изложените доводи акта бил необоснован, немотивиран, издаден при непълнота на доказателствата, респ. Противоречал на закона и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения.

Според жалбоподателя неправилен бил извода на административния орган, че била налице хипотезата за приложение на чл. 122 от ДОПК, както и за извършено облагане по чл. 35 от ЗДДФЛ. За да стигнат до този си извод проверяващите се позовали на извършена инвентаризация в търговски обект- „*******“ в гр. Трявна, но не били отчели факта, че към момента на проверката- 20.10.2017г. същият се стопанисвал от „******“ЕООД ЕИК******, като при това били съпоставили наличностите, установени за „******“ЕООД с данните от счетоводството на ЕТ“Б.- Х.Б.“, което било недопустимо. Изводът, въз основа на който органите по приходите били достигнали до приложение на чл. 122, ал. 1, т.

4 от ДОПК бил неподкрепен с никакви доказателства.

Неправилно било реализирано и облагането на жалбоподателя като физическо лице. В тази насока органите по приходите били посочили, че са приложили чл. 122 от ДОПК при наличие на хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Такова правно основание не било посочени в ревизионния доклад, нито е връчвано уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, нито бил осъществяван анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В тази връзка недопустимо било при издаване на ревизионния акт да се премине от облагане по общия ред към облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, при условие че не били спазени формалните правни предпоставки за предприемане на такова действие. По тези аргументи прилагането на процесуалния ред на чл. 122 от ДОПК по отношение на задължението по ЗДДФЛ било напълно недопустимо, доколкото преминаването към процесуалния ред на чл. 122 от ДОПК се осъществявало на фаза издаване на Ревизионен акт, което представлявало съществено процесуално нарушение, което не подлежало на саниране и представлявало основание за отмяна на акта в тази му част.

Излагат се подробни мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 122 от ДОПК и същевремено облагане по общиня ред на материалния закон- чл. 35 от ЗДДФЛ. При анализ на цитираната разпоредба от жалбоподателя става ясно, че източника на дохода следва да е известен, за да може да се установи, че той не е сред посочените в ЗДДФЛ, като не следва да се включват „средства с неустановен източник“. Освен това за да се приложи чл. 35 от ЗДДФЛ следвало да се установи конкретния характер на дохода, а също и дали дохода е облагаем или не, като средствата с неустановен произход не представлявали облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, а за да се облагат подобни средства, при условие че са налични, законодателят бил създал разпоредбата на чл. 122 от ДОПК.

В Жалбата се описва също, че по време на извършената проверка в търговския обект управителя Х.Б. бил попълнил въпросен лист Кд 12, с който декларирал, че няма стоки на път, в обекта няма чужда стока, не съхранява на други места стока, собственост на предприятието, няма продадена и изнесена от обекта стока. Приложени били 2бр. служебни фискални бон №000031 и №000032, като при проверката било констатирано че обекта- гостилница „******“ се стопанисва от „******“ЕООД с ЕИК******. Установена била наличността на стоката в обекта, като била определена стойността й от ревизиращите по доставни цени, което количество като стойност било съпоставено с документалната наличност, при което било констатирано налице липса на стоки. Според жалбоподателя по време на проверката било налице обстоятелство, което напълно опорочавало изводите на проверяващите от същата. Това бил факта, че към момента на проверката обекта се стопанисвал от други лице- „******“ЕООД.

При извършеното преброяване на стоковите наличнисти и съпоставката им с документалните записвания в счетоводството на ЕТ според жалбоподателя били напълно игнорирани и неизследвани ключови въпроси за извършване на облагането- началните салда на материалните запаси и придобитите стоки през периода, движението на стоките, вида на стоките и възможността тези пстоки да бъдат реализирани в рамките на месец, извършените бракувания на стоки, възможността за промяна в количествата вследствие на естествена промяна на физико- химичното им състояние, фири и други относими обстоятелства за решаването на този въпрос. В тази връзка директора на дирекция ОДОП се бил позовал на разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, а това бил момента на извършеното преброяване/проверка в обекта- 20.10.2017г. В тази връзка според жалбоподателя неправилно била определена датата на данъчното събитие. Дори да се приеме тази дата, която посочват органите по приходите, то следвало да се коригира ползвания данъчен пкредит по реда на чл. 79 от ЗДДС, като се приложи чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Освен това проверяващите не били взели предвид началното салдо от 142100, 27 лева в началото на ревизирания период и бил начислен данък ДДС върху цялата разлика.

По отношение на извършеното облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ неправилно органите на приходите били базирали изводите си и без да вземат предвид фактическата обстановка, така както била установена в резултат от предприетите действия. Необосновано не била приета тезата на жалбоподателя за парична наличност в размер на 15 000 лева, а са приели единствено 5000 лева, като не били взети предвид дългогодишната трудова е стопанска дейност на проверяваното лице според която притежаването на подобни средства било напълно очаквано и логично. При съпоставяне на паричния поток неправилно проверяващите поставяли определини разходи отделно от декларираните от жалбоподателя разходи за издръжка и живот. Неправилно органите били тълкували предоставените от проверяваното лице документи, доказващи предоставянето на средства, както и доказателства за възможността за предоставяне на тези средства, поради което РА в тази му част бил необоснован и немотивиран. В тази насока в жалбата по отношение на твърдяните за получени средства от конкретни лица са излагат подробни мотиви, като в заключение се твърди че изводите на органа по приходите в тази насока са неправилни и необосновани, в разрез с установената фактическа обстановка и наличните доказателства по административното производство.

Заявява се искане за отмяна на обжалвания

РА№Р-04000418006382-091-001/18.06.2019г. на Началник сектор, възложил ревизията М.И.Д. и Ц.Р.А.- гл. инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с Решение 0125/02.09.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП В. Търново, ведно със законните последици, включително присъждане на съдебни и деловодни разноски.

Решението е връчено на Х.Б. на 05.09.2019г. Жалбата против процесния РА е депозирана на 17.09.2019г., в законния срок, поради което, като подадена от заинтересовано лице, се явява редовна и допустима.

С Определение №651 от 01.10.2019г. по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който поддържа депозираната жалба, както и искането по същество. Подробни мотиви по същество на спора излага в съдебно заседание, както и в представена по делото Писмена защита.

Ответната страна се представлява в открито съдебно заседание от юрисконсулт при Дирекция ОДОП Велико Търново, който оспорва жалбата. Мотивите на страната, подробно изразени в приложеното по делото Писмена защита, се изразяват в следното: В потвърдителната част на Решение № 125 от 02.09.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП подробно е изложена установената във връзка с проведената ревизия фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Установени са предпоставки за облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, които са посочени. Законодателят не изисква установяване чрез преки доказателства към момента на преминаване на ревизията към този ред за наличието на тези предпоставки /укрити приходи/.

Липсват документи, необходими за установяване на основата за данъчно облагане.

Не е налице редовно водена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. Във водената такава не са отразени всички издавани на ЕТ първични счетоводни документи, което прави воденото счетоводство непълно и не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Налице са предпоставките и е спазена процедурата по уведомяване на лицето по чл. 124 от ДОПК за ревизия по особен ред. Освен това на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК процесният РА има обвързваща доказателствена сила относно фактическите констатации на органите по приходите. По отношение на твърдяния и отчетен брак на стоки от м. януари, 2017 г. по делото не са събрани доказателства, че такъв реално е бил осъществен, поради което основателно ревизиращите органи са приели, че стоките са фиктивно бракувани и на практика са вложени в производството и търговската реализация на ЕТ, като от тях е извлечена и печалба.

Съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния ИАА.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съпоставката им с приложимата нормативна уредба и изложените от страните доводи, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Разпечатката съдържа 33 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d20d3509-7012-4f04-aa3d-97b5c5172d5e