Решение № 671 от 07.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Плевен, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430107920 по описа за 2025 година кредит №208042/22.05.2023 г., а при неоснователност на иска, в условията на евентуалност, да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 3485 лв., остатък от усвоената чиста стойност на кредита, която не е погасена, ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че на 22.05.2023 г. с ответницата е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР ***, по който ищецът предал заемна сума от 4500 лв. още на същия ден чрез преводно нареждане към ***. Ответницата усвоила сумата на 22.05.2023 г. в 12:05ч срещу документ за самоличност на каса в ***. Поради това ищецът счита, че са спазени изискванията за сключване на договори от разстояние, като ответницата фактически усвоила заемната сума. Ищецът формулира довод, че е налице частично неизпълнение на договора, тъй като ответницата не е погасила дължимите суми по кредита, чийто падеж съгласно чл. 2 и погасителния план е 22.05.2025 г. По договора била заплатена сумата от 1015 лв., от която 600 лв. на 24.07.2023 г., 15 лв. на 24.07.2023 г. и 400 лв. на 12.07.2023 г. Според ищеца непогасената част от главницата е в размер на 3485 лв., като нейната изискуемост е настъпила и същата била дължима.

Моли предявеният иск за неизпълнение на договорно задължение да бъде уважен, а при условията на евентуалност да бъде уважен осъдителния иск за връщане на даденото по договора без правно основание. По евентуалния иск се сочи, че ищцата е усвоила заемната сума, но е погасила само част от чистата стойност на кредита – 1015 лв. от 4500 лв., като дължима съответно била сумата от 3485 лв. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Л. С. чрез ***, с която се оспорва исковата молба като неоснователна. Счита, че договорът за кредит бил нищожен на осн. чл. 26,ал.1,пред. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и поради противоречие със закона – нормите на чл. 11,т.9 и т.10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица неосъществими за тях изисквания и санкция за неизпълнението на техните изисквания, а именно начисляване на неустойка за неосигуряване на обезпечение. По 1 този начин и в случая била заобиколена разпоредбата на чл. 19,ал.4 ЗПК. Така кредиторът получавал печалба, която му била известна изначално. Ответницата твърди, че кредиторът е получил неправомерно такси по договора за кредит в размер на 254,56 лв., възнаградителна лихва в размер на 1254,99 лв. и неустойка в размер на 2324,85 лв., като счита, че са получени без правно основание. Ответницата релевира възражение за прихващане с размера на претендираната главница от 3485,00 лв. с получената без правно основание сума – 3834,40 лв.

В с. з. ищецът не се явява, но с писмено становище поддържа исковата молба, счита, че искането за прихващане е неоснователно, тъй като не ставало ясно сумата от 3834,30 лв. от какви суми се състои, на какво основание, кога са станали изискуеми.

Твърди, че единствено е получена сумата от 1015 лв., а посочените от ответника суми не били заплатени. Сумата от 1015 лв. вече била взета предвид при определяне на размера на иска – 3485 лв. от която платената сумата не била част. Претендират се разноски, въвежда се възражение за недължимост или прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника. Представя списък за разноски.

В с. з. ответникът не се явява и представлява, но с писмено становище моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски за адв. възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателствени средства и заключение на вещо лице, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

С Решение №1677/06.12.2024 г., по гр.д.№2862/2024 г. по описа на РС Плевен е прогласена за нищожна клаузата, обективирана в чл. 10 от договора, сключен между страните по делото на 22.05.2023 г.

Между страните не е спорно, че е постигнато съгласие за сключване на договор за кредит 22.05.2023 г., по който ищецът като кредитор е предал паричен заем от 4500 лв. на ответника, и същият като кредитополучател е получил паричната сума.

От заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че общата сума по процесния договор за кредит е формирана от главница, договорна и мораторна лихва, както и неустойка, при ГЛП 36,99 %, ГПР 49,65%, като по него постъпили плащания от кредитополучателя в общ размер на 1015 лв., с които е погасена 262,92 лв. главница, 273,43 договорна лихва, 477,09 неустойка, както и законна лихва от 1,56 лв. След постановяване на Решение по гр.д.№2862/2024 г., платените по договора суми, били съотнесени изцяло за погасяване на главница, поради което непогасена част от паричен заем в размер на 4500 лв., е само сумата от 3485 лв. При включване на стойността по клаузата за неустойка към годишния процент на разходите по договора, стойността му възлизала в размер на 212,11 %.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра.

Съдът дава пълна вяра на заключението на ССЕ, което е пълно, обективно и обосновано, респ. същото е изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 79,ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД, както и насрещно възражение за прихващане чл.103,ал.1 ЗЗД.

Няма съмнение, че страните по делото са постигнали съгласие, респ. са обвързани от заемно правоотношение по силата на което ответницата е усвоила предоставения от ищеца паричен заем в размер на 4500 лв. Не съществува съмнение, че между страните освен сумите за главница и договорна лихва, е начислена съгласно неустойка, поради 2 непредставяне на обезпечение в уговорения срок. Макар клаузата за неустойка да е нищожна, при преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни доводите на ответника за недействителност на договора на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, по който ответника, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, и се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглежданата хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като начислената неустойка по нищожна клауза, обективирана в чл. 10 от договора, неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Начислената неустойка е скрито възнаграждение за кредитора, което му е предварително известно, тъй като то се начислява при непредоставено обезпечение в тридневен срок от сключване на договора. Този извод следва от индициите, че неустойката е изначално начислена наред с всяка месечна вноска, а предоставянето на обезпечение според уговорките в договора не е изпълнимо в толкова кратък срок. Житейски нелогично е, че потребителят да може в кратък срок да представи безусловна банкова гаранция или поръчителя, отговарящи на многобройните изисквания на кредитора. Следователно начислената неустойка се явява разход по кредита, който е следвало да бъде посочен в ГПР и общата дължима във връзка с кредита сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи.

Този пропуск същевременно е и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченото се потвърждава и от факта, че е налице разминаване между общата дължима сума по договора и тази посочена в погасителния план, който е приложения към договора.

Няма съмнение, че добавянето на неустойката ще надхвърли уговорения ГПР- 212,11% и допустимия съобразно чл. 19,ал.5 от ЗПК. В заключение следва да се посочи, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, и следва да се окачестви като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост.

Поради гореизложените съображения отнасящи се до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, предявеният осъдителен иск с правно 3 основание чл. 79,ал.1, изр.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като не се установява страните да са обвързани от действителен договор за паричен заем.

Неоснователността на главния осъдителен иск, обуславя процесуалното условие за разглеждане на предявения осъдителен иск с правно осн. чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД, който съдът намира за основателен. Това е така, защото Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Безспорно от заключението на вещото лице се установява, че потребителят е заплатил 1015 лв. по нищожния договор за кредит, с които е погасил част от предоставения паричен заем (главница) в размер на 4500 лв., като непогасена е останала сумата от 3485 лв.(чистата стойност на кредита), която с оглед нищожността на договора, следва да бъде върната на заемодателя. Възражението за прихващане с правно осн. чл.

103,ал.1 ЗЗД е неоснователно, тъй като не се установява насрещно ликвидно парично вземане. Съгласно заключението на вещото лице, по договора е платена единствено сумата от 1015 лв., а не по-голяма, както твърди ответникът, като същият не е провел пълно и главно доказване на предпоставките на въведеното от него възражение. Ето защо, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД е доказан по основание и размер изцяло и следва да бъде уважен.

При този изход на спора, ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски, а именно 331,57 евро адв. възнаграждение, 71,27 евро държавна такса и 200 евро възнаграждение за вещо лице, които са доказани по основание и размер.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ***, срещу Л. В. С., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1, пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 3485 лв. главница по договор за потребителски кредит сключен на 22.05.2023 г.

ОСЪЖДА Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***, ***, с адрес: