Решение № 285 от 09.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1303/2025
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 24.04.2026
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл.7, ал.2, т.4 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501303 по описа за 2025 година ээ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6025 от 05.11.2024г. постановено по гр.д.№ 4874/2022г. по описа на СГС, ГО, 15 състав, са уважени частично субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, е осъден да заплати на М.
Т. Т., сумата от 14250 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени при ПТП, настъпило на 30.11.2021г. по вина на водача на л.а. “БМВ” рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 287,38 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 14 250 лв. до пълния предявен размер в размер на 30 000лв., както и претенцията за законна лихва за периода 11.01.2022г. – 11.04.2022г.; като неоснователен.
Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, е осъден да заплати на СГС сумата от 470 лв. държавна такса, а в полза на адв.
Х. А. З. от САК, сумата от 1 567,50 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
На основание чл.78 ал.3 вр.ал. 8 ГПК М. Т. Т., е осъдена да заплати на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, сумата от 438,38 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение по 1 компенсация.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от двете страни по делото.
Жалбоподателката-ищца М. Т. Т. оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявения иск. Посочва, че съдът не е извършил подробен анализ на медицинската документация; на заключението на СМЕ и свидетелските показания и е формирал необосновани фактически и правни изводи, касаещи вида и характер на причинените, контузии, травми и наранявания, емоционалните болки и страдания и причинените неудобствата, лечебния и общ възстановителен период. В резултат на процесното ПТП са й били причинени множество контузии, травми и наранявания, а именно :Фрактури на 6, 7, 8, и 9 - то ребро в ляво с малък пневмоторакс и с малък плеврален излив в ляво е състояние временно опасно за живота, причинило силни болки и страдания, което е довело до трайно затруднение в движението на снагата и дихателния процес с оздравителен период над три месеца. Контузията на гръден кош и корем е състояние, причинило силни болки и страдания, довело до продължително затруднение в движението на снагата, дихателния процес и храненето с период на възстановяване над два месеца.
Контузията на дясна длан е състояние причинило интензивни болки и страдания, довело до временно затруднение на движението на горен десен крайник с оздравителен период от около един месец. Контузията на десен глезен е състояние причинило силни болки и страдащи, довело до временно затруднение на движението на долен крайник с оздравителен период от около един месец. Процесът на болнично лечение е продължил около 7 дни, при който ищцата е била подложена на консервативно лечение с вливания и спазмолитици, след което домашното лечение е продължило около 37 дни. Общият възстановителен период е около 3-4 месеца. От заключението на СМЕ се установява, че в бъдещ период ищцата може да има оплаквания от болки и дискомфорт в местата на увреждане при интензивно натоварване и промени във времето.
На второ място твърди, че настъпилото ПТП е оказало силно въздействие върху психиката на въззиваемата, което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента. Претърпяното ПТП се явява значим фактор в живота на Т., същото е оказало влияние в житейския й ритъм, довело до повтаряне на спомена за нежеланото събитие и осмисляне на риска от настъпването на фатални последици, с оглед факта, че сама отглежда своето дете и не може да разчита на чужда помощ и именно това е довело до обстоятелството, че М. Т. след произшествието не управлява превозни средства. Оспорва определената от СГС дата, от която следва да се начислява законна лихва за забава, а именно от 12.04.2022 г. По делото е установено, че е предявила писмена застрахователна претенция, заведена с вх. № 138/11.01.2022г. по описа на ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве” АД. Следователно началната дата от която следва да се начислява законна лихва за забава е 11.01.2022г.
Оспорва насрещната жалба, като посочва, че няма съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като тя е управлявала л.а. със скорост от 40 км/ч при разрешена скорост от 2
70 км/ч, но поради заледени участъци от пътя /които не е имала възможност да предвиди и възприеме/ не е успяла да контролира движението на автомобила и изгубила напречна устойчивост, довело до удар и последващо приплъзване в дясната мантинела. След самокатастрофирането, л.а., управляван от Т. се е оказал безпомощен, в пасивно неподвижно състояние по средата на пътя, без да има възможност да премести автомобила си. При така създалата се обстановка другият участник в процесното ПТП, от своя страна е имал възможност да възприеме катастрофиралия и неподвижен автомобил и е имал възможност да избегне настъпването на ПТП. Тези обстоятелства се установяват от Протокола за оглед на местопроизшествието, от свидетелските показания на Х. В. Ч. /който е успял да избегне удар с л.а. управляван от въззиваемата/ и от заключението на САТЕ. Претендира допълнително разлика до 28 500 лева, представляваща обезщетение за причинените на М. Т.
Т. неимуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.01.2022г.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква факта, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване извършено противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, от страна на застрахования в дружеството водач, което да е в причинно - следствена връзка с настъпването на процесното ПТП и нанасянето на някакви вреди на ищцата. Твърди, че първопричина за създаване на опасната ситуация, довела до настъпване на процесния транспортен инцидент е неопесъченият и заледен участък на естакада, където поради въздушните течения температурата на платното за движение спада бързо. Налице е бил елемент на изненада относно заледяването, оказала влияние на времето за реакция при предприемане на контриращи действия за стабилизиране движението на автомобилистите.
Порази тази причина счита, че е налице случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, което изцяло изключва вината на С. Г. Н.. в качеството му на водач на застрахования при ответното дружество л.а.марка БМВ" с peг. № ***. Отделно, счита че не е отчетен в достатъчна степен приносът на ищцата, в качеството й на водач на л.а. „Фолксваген” с per.
№ *** за настъпване на транспортния инцидент. Видимо от изслушаните по делото свидетелски показания, както и от изготвената и приета от страните автотехническа експертиза, управляваният от ищцата л.а. е бил вече самокатастрофирал към момента на удара с л.а. марка БМВ” с per.№ ***, т.е. може да се направи категоричен извод, че удар между двете превозни средства при така изяснената фактическа обстановка изобщо не би настъпил, ако управляваният от ищцата автомобил не се е установил по средата на пътя преди това.
На трето място посочва, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие причинените й телесни увреждания, в справедлив размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ е завишено, с оглед принципа за справедливост и поС.ната съдебна и застрахователна практика. Не са 3 отчетени в достатъчна степен характерът и интензитетът на уврежданията, както и краткостта на възстановителния период. Счита, че обезщетение в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, за неимуществени вреди би съответствало на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД, при редуциране на обезщетението с коефициент за принос. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата М. Т. твърди, че на 30.11.2021 г., около 17:15 ч., в гр. София, на бул.„Брюксел“, управлявала л.а. „Фолксваген“ рег. № ***, пътувала с поставен предпазен колан. При движение по булеварда управляваният от нея автомобил бил блъснат от л.а. „БМВ“ рег. № ***, управляван с несъобразена скорост от С. Г. Н.. Ищцата е транспортирана от екип на ЦСМП до УМБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София, където й е поставена диагноза: фрактура на ребра вляво, контузия на дясна длан, контузия на десен глезен, контузия на гръден кош с парциален пневмоторакс и плеврален излив вляво. Хоспитализирана е до 06.12.2012 г. с препоръка за продължаване на лечението в домашно- амбулаторни условия за период от 37 дни. През първите месеци от лечението трудно ставала от леглото, не можела да се обслужва сама, да спи нормално, изпитвала болки в гърдите и ребрата с голям интензитет. Твърди и настъпило психическо въздействие от настъпилото ПТП оказало негативно влияние върху нормалния начин на живот и упражняването на любимите й занимания, преживяла остра стресова реакция с изразена тревожност и към момента изпитвала силен страх и неувереност при управление и пътуване с МПС. Към датата на процесния инцидент гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“ рег.№ *** била застрахована от ответното дружество.
На 11.01.2022г. отправила покана до ответника по реда на чл.380 КЗ за изплащане на обезщетение, но в срока за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ такова не било определено и изплатено. Предендира сумата от 30000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва от 11.01.2022 г. до окончателното изплащане на претенцията.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че липсва причинна връзка между описаните събития. Оспорва механизма на ПТП като твърди то да е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Фолксваген“, евентуално твърди съпричиняване поради противоправни действия на ищцата: внезапно спиране/намаляване скоростта на автомобила, както и непоставяне на предпазен колан. Оспорва получените травми, твърдения интензитет и продължителност на претърпени болки и страдания . Оспорва началния момент на дължима лихва. При евентуалност сочи начален момент, свързан с отговора на ответника ищцата да представи ищцата допълнителни документи, а непроизнасянето по претенцията е в резултат на бездействието на ищцата да съдейства на застрахователя.
От фактическа страна се установява, че на 30.11.2021 г. е настъпило ПТП между л.а.
4
„БМВ“ рег. № ***, управляван от Г. С. Г. и л.а. „Фолксваген“, рег.№ ***, управляван от М. Т.
Т.. Отразено е, че л.а. „БМВ“ се е движел по бул. „Брюксел“ с посока на движение от Терминал 2 към бул. „Цариградско шосе“ и на около 900 м. след ул.„Продан Таракчиев“ е реализирал ПТП с предходно намиращия се л.а. „Фолксваген“.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.161/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че на 30.11.2021 г., около 17.15 в гр. София, по бул. „Брюксел“ в посока от Терминал-2 към бул.„Цариградско шосе“ в участъка след кръстовището с ул. „Продан Таракчиев“ се е движил л.а. „Фолксваген", peг. № ***, управляван от М. Т. Т. със скорост около 40 км/ч. в зоната след около 900 м. по естакадата, в ляв завой и низходящ наклон. Времето е било зимно след снеговалеж и отрицателна температура, която е блогоприятствала за образуване на заледен участък.