Решение № 161 от 15.01.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110103314 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от С. Н. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. ..., № ..., ет. ..., срещу Е. И. К., ЕГН **********, и Ш. С. Ш., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ..., ет. ..., ап. ..., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците НЕ са собственици на ¾ ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АК, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. В., ж. к. ..., бл. ...., вх. ..., ет. ..., със застроена площ от 65,87 кв. м, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение № ** със застроена площ от 3,13 кв. м, както и 0,6078% ид. ч. от общите части на сграда с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, под обекта – няма, над обекта ***.

Ищцата излага, че е собственик на ¾ ид.ч. от гореописания имот по дарение от нейната майка Д. Н., обективирано в НА за дарение на недвижим имот № 185, том XXI, дело 7775/1994 г. на Нотариус при РС - Варна. Заявява, че към датата на дарението била малолетна, а майка й си запазила правото на пожизнено ползване върху дарения имот.

1

Заявява още, че след навършване на пълнолетие ищцата живее преимуществено в чужбина.

През 2019 г. срещу ищцата било образувано изп. дело, по което била наложена възбрана върху притежаваните от нея ¾. ид.ч. от процесното жилище. С. заплатила задълженията и наложената възбрана била заличена. През есента на 2022 г., при поредното си завръщане в България, установила, че в апартамента живеят непознати за нея лица, които ищцата помислила за наематели. След консултация с адвокат и извършване на необходимите справки разбрала, че имотът е вписан като собствен на ответниците Е. и Ш. К.

Твърди, че през 1995 г., година след направеното от майка й Д. Н. дарение, същата заедно с Х. В. М. – собственик на останалата ¼ ид. ч. от процесния имот, са продали апартамента на Т. Й. и П. Д.. Последните, от своя страна, през 1996 г. го продали на И. В.

И.. През 2002 г. И. И. продал жилището на С. К. М.. А през 2011 г. С. М. продала процесното жилище на ответниците по делото.

Излага, че до м. септември 2022 г. не е подозирала, че майка й се е разпоредила с процесните идеални части още през 1995 г. Твърди, че не поддържа никакви отношения с майка си и не е знаела за продажбата, напротив, била с убеждението, че майка й ползва имота.

Предвид изложеното счита, че е налице правен интерес от настоящата претенция и настоява за уважаването й. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. и Ш. К.и депозират отговор на исковата молба, като застъпват становище за неоснователност на исковата претенция. Твърдят, че са собственици на целия апартамент, вкл. на процесните ¾ ид.ч., по силата на покупкопродажба от 02.05.2011 г. Сочат, че от този момент, предвид публичния характер на имотния регистър, било сведено до знанието на всички, вкл. и на ищцата, че ответниците са закупили добросъвестно процесното жилище. Изрично заявяват, че не са знаели и не са подозирали за твърдените от ищцата факти и възможността тя да има евентуални права на собственост, тъй като преди продажбата били извършени проверки относно наличие на вещни тежести и права на трети лица върху имота.

Ответниците твърдят, че владеят имота от момента на закупуването му – 02.05.2011 г., добросъвестно, на годно правно основание, непрекъснато до настоящия момент.

Позовават се и на изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност. Настояват за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата С. Н. С. не се явява лично, представлява се от адв. Г. А. от АК - Варна. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Е. И. К. не се явява лично, представлява се от адв. Г.

И. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.

В съдебно заседание ответницата Ш. С. Ш. не се явява лично, представлява се от адв.

Г. И. от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск за собсвеност с правно основание чл. 124 от ГПК.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всички искове, включително на установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Съобразно ТР № 8/2012 г. на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Спецификата на предявения иск обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право, като ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответниците, то последните трябва да изчерпат в процеса всички основания, на които правото им би могло да се породи. В тежест на ищеца пък е да установи фактите, на които основава интереса си от предявения иск.

Ищцата се позовава на извършено в нейна полза дарение на процесния имот - ¾ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АК, представляващ апартамент № **, находящ се в гр. В., ж. к. ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., с принадлежащото му избено помещение № **, заедно с 0,6078% ид. ч. от общите части на сградата, от страна на нейната майка Д. С. Н., ЕГН **********, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том XXI, дело 7775/1994 г. и вписано в СВ – гр. Варна, с вх. рег. № 17399/17.05.1994 г., дв. вх. рег. № 5348, персонална партида 32876, том 21, акт 185.

Съдът намира за основателно твърдението на ищцовата страна, че с оглед на горното дарение и последващите разпореждания с имота, извършени с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175, том XLIV, дело 13412/1995 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175, том XV, нотар. дело № 4251/1996 г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том I, рег. № 943, дело № 68 от 2002 г., и Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 136, том I, рег. № 1363, дело № 53 от 2011 г., за ответниците не е възникнало право на собственост върху процесния имот по силата на вещнопрехвърлителна сделка.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 73, ал. 2 на релевантния за процесния период Семеен кодекс (ДВ, бр. 41 от 28 май 1985 г.), отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. С цитирания по-горе Нотариален акт за дарение от 1994 г. малолетната тогава ищца е придобила собствеността върху процесния имот. Видно обаче от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 175, том XLIV, дело 13412/1995 г., съгласно същия, Д. С. Н. и Х. В. М., ЕГН **********, чрез законния си представител – майка, К. Х. Г., и с разрешение на Варненския районен съд, продават на Т. Г. Й. и П. С. Д. собствения си недвижим имот, придобит по наследство, а именно: апартамент № **, находящ се в гр. В., к-с ...., бл. ..., вх.

...., ет. ..., с прилежащото избено помещение № **, както и 0,6078% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 70,40 кв. м. Обективираното в този НА разпореждане с имота не е извършено от името на ищцата чрез нейната майка и законен представител, каквото е изискването на закона и както това е изрично отбелязано за 3 собственика на останалата ¼ ид. ч. от апартамента – също малолетния Х. М., а от името на самата Д. Н., която към датата на сделката вече не е била собственик на имота. Съответно, при съставянето на нотариалния акт, видно от стр. 2 на същия, за продажбата е представено само едно удостоверение на Варненския районен съд – за Х. М., без което частта от имота, негова собственост, не би могла да бъде продадена. Изложеното налага обоснован извод за незаконосъобразност на извършената сделка по отношение на притежаваните от ищцата ¾ ид. ч. от апартамента; съответно в тази част сделката не е произвела вещно-транслативен ефект и не се явява правно основание, годно да направи купувачите собственици на частта на ищцата. Съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, не са произвели вещно-транслативен ефект и последващите прехвърлителни сделки за процесния имот, включително и обективираната такава в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том I , рег. № 1363, дело № 53 от 2011 г., с която ответниците твърдят да са придобили същия.

Само за допълнение, вписаната в СВ по партидата на имота през 2018 г. възбрана по изп. д. № 20178930400486 с длъжник ищцата, както и издаването на актуална данъчна оценка за собственик С. С. са закономерно следствие именно от липсата на разпоредителна сделка с имота от името на същата.

С оглед на така установеното, съдът дължи разглеждане и на второто релевирано с отговора на исковата молба основание за собственост върху процесния имот – придобивна давност.

Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност по отношение на недвижим имот, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС, и допълнително добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС (ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по ТД № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена; достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

В случая, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том I, рег. № 1363, дело № 53 от 2011 г., съгласно същия, на 02.05.2011 г. С. К. М. продава н а Е. И. К. и съпругата му Ш. С. Ш., собствения си недвижим имот, придобит в лична собственост, а именно: апартамент № **, находящ се в гр. В., к-с ....., бл. ....., вх. ...., ет. ...., ведно с прилежащото му избено помещение № **, заедно с припадащите се 0,6078% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на А ГКК.

Юридическото основание от фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС е налице.