Решение № 1131 от 20.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100500825 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21144/21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 4582/2023 г. по описа на СРС В.

Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********, бл. 3, ап. 34, да заплати на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, ЕИК 130697848, с адрес: гр. София, ул.

„********, на основание чл. 59,ал. 1 ЗЗД следните суми, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 5 296.32 лв. – обезщетение за ползване без основание за периода от 1.05.2019г. до м. 12.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на ИД на АГКК, представляващ офис, с площ от 16.12 кв. м., находящ се в гр. София, ул.

„********, ведно със законната лихва за периода от 27.01.2023 г. до окончателното плащане;

97.90 лв. – стойност на консумирана електрическа енергия в неоснователно ползвания имот за периода от 10.04.2019 г. до 23.10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 27.01.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 711.85 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника В. Т. В.. В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно техническата експертиза, което е погрешно, поради неправилно ползвани пазарни аналози. Счита, че определеният от съда пазарен наем е 1 крайно завишен, и че следва да бъде в доста по-нисък размер , в случай че съдът приема иска за основателен. Посочва, че районният съд не е разгледал възражението му, че не е канен да освободи имота, от което следва, че не дължи търсеното от него обезщетение. С оглед изложеното прави искане решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил от ищеца, сега въззиваема страна, „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД. В отговора се излагат доводи в подкрепа на правилността на обжалваното решение. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението на първоинстнационния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Пред районният съд са били предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на чужд имот и за заплащане на консумираната в имота електроенергия.

Ищецът „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД твърди, че е собственик на имот, който бил ползван по договор за наем от „Зеолит Трейд“ ДЗЗД, но след прекратяване на гражданското дружество, договорът за наем бил прекратен. Независимо от това, ответникът, управител на едно от търговските дружества съдружници в гражданското дружество, продължил да ползва имота, без основание в периода 11.05.2019г. – 31.12.2022г.

Посочва, че дружеството е предявило искове срещу ответника по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на имота без основание касаещо периода 1.06.2018г. – 10.05.2019г. Независимо от това, ответникът продължил да ползва имота без да заплаща на ищеца обезщетение за това , както и не заплащал стойността на консумираната от него електрическа енергия. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за ползвания имот за процесния период в размер на 5296,32лв., формирано като сбор от месечната наемна цена, която е била заплащана от гражданското дружество по договора за наем. Претендира и сумата от 97,90лв. , стойността на консумираната електроенергия за периода 10.04.2019г . – 23.10.2022г. ведно със законната лихва.

2

Ответникът В. Т. В. е оспорил исковете и твърдението на ищеца, че ползва имота.

Посочил е, че е поискал от ищеца да сключи договор за наем на имота или да освободи имота, но последният не предприел правни или фактически действия за връщане на имота Оспорва да е налице забава от негова страна. Повдига възражение за изтекла 3г. погасителна давност по отношение на предявените претенции . Поискал е от съда да отхвърли предявените срещу него искове.

По делото е установено, че 25.05.2015 г. между ищцовото дружество и „Зеолит Трейд“ ДЗЗД е сключен договор за отдаване под наем на имот, представляващ помещение с площ от 16,12 кв.м. на ет. 1 в сградата в гр. София, район „Изгрев“, ул. ********, с предназначение за офис. Договорът е сключен за срок от три години – от 01.06.2015 г. до 01.06.2018 г., като с клаузата на чл. 23 ал. 2 от него е предвидена възможност за прекратяването му с едномесечно писмено уведомление от всяка от страните. Уговорена е месечна наемна цена в размер на 50 € без ДДС.

Наемателят „Зеолит Трейд“ ДЗЗД е гражданско дружество по смисъла на чл.357 и сл. от ЗЗД - обединение на две или повече лица за извършване на обща дейност и за постигане на една обща стопанска цел. Тъй като това дружество не е юридическо лице и не може да бъде носител на права и задължения, страна по възникналото наемно правоотношение са съдружниците в гражданското дружество – две търговски дружества - „Сварка БГ“ ЕООД и „Зеолит Трейд“ ООД , които са представлявани по наемния договор от управителя на гражданското дружество, ответника В. Т. В.. Считано от 07.01.2020 г. В. В. е заличен като управител на „Зеолит Трейд“ ООД и на негово място няма вписан нов управител.

Управителят и едноличен собственик на капитала на „Сварка БГ“ ЕООД З.Н.Ф. (майка на ответника В.) е починала на 01.04.2017 г., наследниците й са загубили правото да приемат наследството, останало от нея /съобразно влязло в сила съдебно решение от 7.06.2018г. по гр.д.№ 3540/2017г. по описа на Видински РС/, и в Търговския регистър не е вписан нов управител и едноличен собственик на дружеството. Независимо от това, „Сварка БГ“ ЕООД не е прекратено. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК то следва да се прекрати по съдебен ред и заличаването му да бъде вписано в Търговския регистър. Такова производство не е предприето.

Видно от протоколен опис , на 29.05.2015 г. ответникът В., в качеството си на управител на „Зеолит Трейд“ ДЗЗД, е приел наетия имот.

С влязло в сила на 9.07.2024г. съдебно решение № 20077996/6.02.2023г. постановено по гр.д.№ 35382/2019г. по описа на СРС, е признато за установено по отношение на В. Т. В., че ищецът „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение „офис“, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ********, с идентификатор *** и площ от 16,12 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – с идентификатори *** и ***, под обекта –няма, над обекта – с идентификатор ***, като В. Т. В. е осъден да предаде фактическата власт 3 върху описания имот на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, както и да заплати на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД по предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД сумата от 1337,77лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на имота в периода от 01.06.2018 г. до 10.05.2019 г., както и сумата от 21,52 лв., представляваща незаплатена цена за потребена в имота електрическа енергия в периода от 10.05.2018 г. до 10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 19.06.2019 г. до окончателното им изплащане. В мотивите на решението е прието, че договорът за наем от 25.05.2015г. е прекратен, като държането на имота е продължило да се осъществява от ответника в лично качество, а не като представител на „Зеолит Трейд“ ДЗЗД. Съдът е установил, че наемен договор не е подписан между страните по делото, поради което е приел, че в полза на ответника В. не съществува годно правно основание да осъществява фактическа власт върху помещението и следва да го предаде обратно на неговия собственик.

Със същото решение е присъдено в полза на собственика на имота и обезщетение за ползването му без основание, както и заплащане на дължимите консумативни разходи за електрическа енергия.

Ответникът В. В. е предал владението върху имота на ищеца АДИС на 17.06.2024г. , видно от приемо-предавателен протокол от същата дата, подписан от страните, и неоспорен в настоящото производство.

Съгласно приетата съдебно-техническа експертиза, процесният имот представлява една стая от 16,12 кв.м. намираща се на първи етаж от 19-етажна масивна стоманенобетонна жилищна сграда. Достъпът до помещението е от общото фоайе на сградата, където има портиер. Подовата настилка е с ламинат, стените и тавана са с латекс. Осветлението е луминесцентно, с две пури. Чугуненият радиатор е откачен от отоплителната система.

Входната врата е масивна дървена. Към помещението няма санитарен възел. Като прилага Метода на сравнителния анализ, вещото лице определя пазарната стойност на имота за 2019г. на 120,54лв. месечно, за 2020г. – 120,54лв. месечно, за 2021г. – 139,73лв. месечно, за 2022г. - 162,45лв. месечно. За периода 11.05.2019г . -31.12.2022г. пазарната наемна цена за имота е в размер на общо 5636,34лв.

На въззивната инстанция не са събрани допълнителни доказателства.

При извършената от въззивния съд самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира предявените искове за основателни, а обжалваният съдебен акт - за правилен и законосъобразен.

Със сила на пресъдено нещо между страните е решено, че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът го държи без основание считано от 1.06.2018г. , от който момент съдът е присъдил в полза на ищеца обезщетение за ползване на имота без основание по гр.д.№ 35382/2019г. по описа на СРС. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в държавата. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право / така в Решение № 115 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2010 г., I т. о., ТК/. По гр.д.№ 35382/2019г. по описа на СРС съдът вече е 4 решил съществуването на вземане на ищеца от ответника по чл.59 от ЗЗД в периода 1.06.2018г. – 10.05.2019г., като, за да стигне до този извод, съдът е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, че сключения между ищеца и гражданското дружество договор за наем на този имот е прекратен едностранно от ищеца и че ответникът в лично качество без основание държи имота. Настоящото съдебно производство касае същите претенции на ищеца по чл.59 от ЗЗД но за последващ период от 11.05.2019г. до 31.12.2022г.

Съдът не следва да изследва отново дали ищецът е собственик на процесния имот, в случай че нови основания , възникнали след приключване на устните състезания по гр.д.№ 35382/2019г. по описа на СРС не се сочат, а дали са налице останалите предпоставки на чл.59 от ЗЗД – дали ответникът ползва имота на ищеца за исковия период и, в случай че го ползва, дали е налице основание за това. По настоящото производство ответникът не е представил нови факти във връзка със собствеността на имота, продължил е да го ползва в лично качество до 17.06.2024г. и за ползването на имота липсва правно основание.