Решение № 640 от 30.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Велико Търново, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500871 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. вр. чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба от „Поделение за товарни превози - Горна Оряховица“, чрез Гл. ЮК Янислав Лефтеров, против Постановление за приемане на разноски на ЧСИ, инкорпорирано в ПДИ по ИД №20238960400490/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС. Твърди се, че с ПДИ, получена от длъжника на 25.09.2023г., последният е уведомен за образувано срещу него ИД №490/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС. Сочи се, че в ПДИ, освен присъдените суми по гр.д.

№140/2022г. по описа на ВТОС, е посочено и задължение по ИД в размер на 1300лв., представляващо адвокатско възнаграждение, което очевидно е изчислено съгласно разпоредбата на чл.10 т.2 вр. чл.7 ал.2 т.3 от НМРАВ. Твърди се, че в тази си част ПДИ има характер на постановление за разноски, което длъжникът моли съдът да отмени, поради недължимост на поисканото възнаграждение в изпълнителния процес. Сочи се, че, с оглед доброволното плащане на дължимите суми в двуседмичния срок, даден с ПДИ, вкл. и на поисканото адвокатско възнаграждение по ИД, удостоверено с приложено към жалбата платежно нареждане, е очевидно, че по ИД не се налага да бъдат извършвани за в бъдеще действия по принудително изпълнение, което ограничава процесуалното представителство в изпълнителния процес само до подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.

Сочи се, че в случая принципът за справедливост и обоснованост на определеното адвокатско възнаграждение /чл.36 ал.2 ЗА/ не е спазен, предвид несъществената правна и фактическа сложност на делото. Счита, че по изложените в жалбата съображения, е 1 справедливо представителя на взискателя по ИД да получи възнаграждение в минималния размер от 200лв. за образуване на ИД, определен в чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по ИД №490/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с рег.№896 с район на действие ВТОС в частта й, в която е определено възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер на 1300лв. и да бъде присъдено на взискателя адвокатско възнаграждение в минималния размер от 200лв. по чл.10 т.1 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“. Претендира направените в настоящото производство съдебни разноски за заплатена ДТ в размер на 25лв.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК е постъпило становище с характер на писмени възражения от взискателя А. П. М., чрез пълномощника му адв.Л. П. – ВТАК, с които оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, по развити съображения.

С изложени съгласно чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Ивелина Цанкова заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на жалбата, по развити съображения.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, доводите в писмените възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ИД №490/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС е образувано по молба от 21.09.2023г. от взискателя А. П. М., чрез пълномощника му адв.Л.П.

– ВТАК, против длъжника „Поделение за товарни превози – Горна Оряховица“ към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД гр.София, въз основа на ИЛ №101/20.09.2023г., изд. по ВГрД №140/2022г. по описа на ОС – Велико Търново, за сумата от 18 000лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2540лв. – лихва за забава върху главницата от 18 000лв., за периода от датата на увреждането – 22.11.2019г. до 12.04.2021г. С молбата по чл.426 ал.1 ГПК е представен сключен между взискателя А. П. М. и адв.Л. П. – ВТАК Договор за правна защита и съдействие от 21.09.2023г. с договорено възнаграждение от 1300лв. с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в образуване и представителство по изп. дело на ЧСИ Ивелина Цанкова срещу „БДЖ Товарни преводи“ ЕООД, ПТП – Г.Оряховица, която сума от 1300лв., с оглед удостоверяването в договора за правна помощ, е платена в брой.

С Разпореждане от 21.09.2023г. е образувано ИД №490/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС, разпоредено е изпращане на ПДИ и са приети разноски в размер на 1300лв. – адвокатско възнаграждение.

ПДИ е получена от длъжника на 25.09.2023г., като в ПДИ е посочено от ЧСИ, че задължението по ИД, освен сумите по ИЛ и начислените такси и разноски към ЗЧСИ, включва и адвокатско възнаграждение – 1300лв.

2

В рамките на двуседмичния срок от връчване на ПДИ – на 05.10.2023г. длъжникът по ИД доброволно заплаща, превеждайки по сметката на ЧСИ сумата от 28790,15лв., с която погасява присъдените в полза на взискателя суми по ИЛ, начислените такси по ЗЧСИ и 1300лв. – направени от взискателя разноски по ИД за заплатено адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК е подадена от активно – процесуално легитимирана страна – длъжник по ИД, в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 ГПК, с който същият се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, посочени в поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ /т.2 от ТР №3/10.07.2017г. по тълк. д.№3/2015г., ОСГТК на ВКС/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

На основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, какъвто е и предмета на настоящата жалба. На основание разпоредбата на чл.79 ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен, ако са налице изключенията, предвидени в чл.79 ал.1 т.1,2,3 от ГПК. В настоящият случай, не са налице изключенията по чл.79 ал.1 т.1,2,3 ГПК, поради което и разноските по изпълнението, при осъществено от длъжника плащане след започване на изпълнителното производство, са за сметка на длъжника и оплакванията в жалбата за недължимост на поисканото като разноски от взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, са неоснователни.

Безспорно, съгласно чл.36 ал.2 ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Възражението на длъжника, че договореното между взискателя и пълномощника му адв.Л. П. – ВТАК по ИД в сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 21.09.2023г. адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. за правна защита и съдействие, изразяващо се в образуване и представителство в изпълнителното производство, не е справедливо и обосновано, поради извършено от длъжника изцяло погасяване на дълга по ИЛ и на разноските на взискателя в срока за доброволно изпълнение, а оттам и поради несъществена правна и фактическа сложност на ИД, е неоснователно. Това е така, доколкото дължимостта на направените от взискателя разходи за адвокат като разноски по изпълнението не е в зависимост от извършената работа от процесуалния му представител по изпълнителното дело. Последното е от значение за вътрешните отношения „клиент – адвокат“ в рамките на учреденото мандатно правоотношение по договора за правна защита. Решаващо за отговорността за разноски по изпълнението е, че разходите за адвокатско възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес. Фактически въпрос – по какъв начин ще протече изпълнителното производство и как ще приключи – е дали представителната власт на 3 адвоката ще се наложи да бъде реализирана или не, а също и по какъв начин. Възлагането от взискателя на ЧСИ на правомощията по чл.18 ал.1 ЗЧСИ и погасяването на дълга след образуване на ИД в срока за доброволно изпълнение, не са основание за недължимост на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по ИД.

Не може да бъде споделено и възражението на длъжника, че осъщественото процесуално представителство от пълномощника на взискателя по ИД се свежда само до подаване на молба за образуване на ИД, с оглед извършеното от длъжника погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение, а от там, че му се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10 т.1 от НМРАВ – за образуване на изпълнително дело – 200лв.

Процесуалният представител на взискателя осъществява процесуално представителство и защита на взискателя и във връзка с депозираните писмени възражения по реда на чл.436 ал.3 ГПК във връзка с настоящата жалба на длъжника. От друга страна, възражението на длъжника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, съобразно действителната фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство, е неоснователно и недоказано. Материалният интерес, съобразно възложените на ЧСИ от взискателя за събиране суми по ИД въз основа на издадения ИЛ по ВГД №140/2022г. по описа на ВТОС, възлиза на 25247,99лв., като минималният размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по ИД и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, изчислено по приложимото правило на чл.10 т.2 НМРАВ – като 1/2 от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ в приложимата й редакция /изм. и доп. ДВ бр.88/04.11.2022г./ към датата на сключване от взискателя на Договор за правна защита и съдействие от 21.09.2023г., възлиза на 1334,92лв., като заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв. е под минимума и в този смисъл, противно на оплакванията в жалбата, не е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. За пълнота съдът излага, че при договорена в сключения между взискателя и пълномощника му правна защита и съдействие, изразена в образуване и представителство по ИД, какъвто е процесният случай, е дължимо само възнаграждение по чл.10 т.2 НМРАВ, но не и по чл.10 т.1 от НМРАВ, т.к. в тази хипотеза възнаграждението по чл.10 т.2 НМРАВ поглъща това по чл.10 т.1 от същата наредба.

По изложените съображения, жалбата на длъжника с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Претенцията на жалбоподателя за разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, не само с оглед изхода по жалбата, а доколкото предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността на постановление на ЧСИ, поради което и не са налице основания за ангажиране отговорността на взискателя за разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновски окръжен съд

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК от „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - ГОРНА ОРЯХОВИЦА“ , със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ №97, с ЕИК по БУЛСТАТ 1754038560088, чрез Гл. ЮК Янислав Лефтеров, против Покана за доброволно изпълнение по ИД №490/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с рег.№896 с район на действие ВТОС, в частта й, в която съдържа произнасяне от ЧСИ по размера на приетите разноски, направени от взискателя по изпълнително дело №20238960400490/2023г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова, с рег.

№896, в размер на 1300лв. – адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.