Решение № 583 от 18.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120106301 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по искова молба на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ НА КОМПЛЕКС „Ш.” , находящ се в к. к.

„С.б. - З.”, община Н., област Б., кв. "Ч.", представлявана от Председателя на УС - С.И.К., против Н. Я. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ***, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2079, 68 лева, от която: 1665, 30 лева – сборна главница, представляваща неплатени вноски за поддръжка на общите части на сградата, в която се намира собственият на ответника апартамент № ** за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.; 414, 38 лева – сборна мораторна лихва върху всяка главница за периода от 16.09.2021 г. до 15.09.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 16.09.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект, с площ 46.51 кв.м., заедно с 9.49 кв.м. идеални части от общите части на сградата, находящ се в сграда № * в режим на етажна собственост по смисъла на ЗУЕС с адрес „К.Ш.”, к. к. „С.б. - З.”, община Н., област Б., кв. "Ч.". Твърди се, че на 25.08.2024г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение да се упълномощи адвокат, който да заведе дело против 1 ответника за неплатени такси за поддръжка на апартамента му за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. На 23.05.2018г. било проведено ОС на ЕС, на което било прието решение вноските за поддръжка на комплекса да бъдат в размер на 10 /десет/ лева на квадратен метър площ за календарна година, като срокът за плащането е до 15 септември на текущата година, като към момента тази такса не е променена. Поддържа се, че ответникът дължи за поддръжка на общите части на сградата следните суми: за 2021г. - 555.10 лв. с падеж 15.09.2021г.; за 2022г.

- 555.10 лв. с падеж 15.09.2022г.; за 2023г. - 555.10 лв. с падеж 15.09.2023г.

Въпреки отправените покани ответникът и до момента не е заплатил дължимите суми. Поради допусната забава ответникът дължи и законна лихва върху всяка една главница, както следва: За неплатената вноска за 2021г., считано от 16.09.2021 г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 196, 96 лв.; За неплатената вноска за 2022 г., считано от 16.09.2022 г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 140, 68 лв.; За неплатената вноска за 2023 г., считано от 16.09.2023г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 76,74 лв.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който моли предявените искове да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, евентуално да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Счита исковете за недопустими поради това, че пълномощник на ищцовата страна е адвокат Г. Т., който е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, участвал е в построяването и управлението й, поради което е недопустимо и в противоречие с чл. 40, ал. 5 ЗА да я представлява по делото.

По същество намира исковете за неоснователни, тъй като приложеният към исковата молба протокол от ОС на ЕС от 23.05.2018 г. обективира решение за размера на вноските само за 2019 г. и 2020 г., но не и за процесните 2021 г., 2022 г. и 2023 г., в който период не са вземани решения за определяне размера на вноските. Поддържа се, че определеният размер на вноските за поддръжка в размер на 10 лв. на кв. метър застроена площ за календарната година противоречи на императивната правна норма на член 51, ал 1 от ЗУЕС съгласно редакцията на ДВ бр. 26 от 2016 г., която предвижда, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и 2 обитателите и членовете на техните домакинства. Твърди се, че за процесния период ответникът неколкократно е отказвал да заплаща суми за поддръжка и управление на ЕС в брой, тъй като няма открита специална сметка на ЕС и му било отказано представянето на годни разходооправдателни документи.

Отбелязва, че сградата е ваканционна и се ползва от всички собственици през летния туристически сезон, а никой не живее зимата. Прави евентуално възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на таксата за 2021 г., като твърди, че е изтекла на 15.09.2024 г. Оспорва исковете и по размер с доводи, че съгласно решението по точка 3 от протокола от 2018 г. се дължи 10 лева на квадратен метър „застроена площ“, а застроената площ от притежавания от ответника недвижим имот е 46, 51 кв. м., тоест би следвало таксата да бъде 465, 10 лева за календарна година, а не претендираните 555, 10 лева. Оспорва дължимостта на акцесорните претенции за лихви поради недължимост на главните претенции за такси, както и размерите им. Прави възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на лихвата върху вноската за 2021 г. с падеж 15.09.2021 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Заявява, че таксите за 2021, 2022 и 2023 г. са дължими въз основа на решение, което касае изрично 2019 г. и 2020 г., както и че не е вземано решение за определяне на размера на таксата за процесните години.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Навежда допълнителни възражения относно допустимостта на производството, а именно, че е недопустимо управителят на ЕС да упълномощи адвокат, който да я представлява и същевременно да е етажен собственик, тъй като това би било в противоречие с чл. 23, ал. 4 вр. чл. 41 ЗУЕС. Счита още, че за събиране на процесните суми следва да се подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС. Оспорва основателността на исковете с доводи за незаконосъобразност на проведеното на 25.08.2024 г.

Общо събрание на ЕС, чиято законосъобразност не е била оспорена от него в законовия преклузивен срок.

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове е чл. 6, ал. 1, т. 8 вр. чл. 33, ал. 2, т. 8 вр. чл. 38, 3 ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

С определение от 09.01.2025 г. е оставено без уважение направеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за недопустимост на предявените искове поради това, че адвокат Г. Т. е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост и че е участвал в построяването и управлението й, тъй като тези обстоятелства не водят до опорочаване на представителната му власт по делото, която е надлежно учредена с приложеното пълномощно, издадено от представляващия етажните собственици С.И.К. – председател на УС, избран с решение на ОСЕС от 25.08.2024 г., приложено към исковата молба.

Неоснователни са и допълнително наведените от ответника в съдебно заседание възражения за недопустимост на предявените искове поради противоречие с чл. 23, ал. 4 вр. чл. 41 ЗУЕС. Правилото на чл. 41 ЗУЕС гласи, че собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4. Разпоредбата на чл. 23, ал.

4, изр. 1, пр. 2 ЗУЕС предвижда, че председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание. По делото е представен протокол от проведено 25.08.2024 г.

ОС на ЕС, на което са взети решения да се заведе дело против Н. Я. К. за неплатени такси за поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. след заседание на новоизбрания УС на ЕС за избор на адвокат, който да заведе делото.

Представен е и протокол от 26.08.2024 г. за заседание на УС на ЕС, с който С.И.К. е избран за председател и е задължен да упълномощи адв. Г. Т., който за заведе дело против Н. Я. К. за неплатени такси за поддръжка за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и да представлява етажните собственици по него. Оплакванията на ответника против законосъобразността на решението на ОС на ЕС от 25.08.2024 г. са неотносими и не подлежат на разглеждане, доколкото не е предявен иск за отмяна на това решение в законовия преклузивен срок по чл.

40 ЗУЕС. Следователно не са налице процесуални пречки за допустимост на настоящото производство, тъй като адвокат Т. разполага с надлежна представителна власт.

4

Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост на производството поради това, че събиране на процесните суми следва да се подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вр. чл.

38, ал. 2 ЗУЕС. На основание чл. 38, ал. 2

ЗУЕС когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Касае се за законова възможност за снабдяване с изпълнителен лист за принудително събиране на дължими и безспорни вземания по облекчения ред на заповедното производство, а не за процесуално задължение, което да обуславя допустимостта на настоящите осъдителни искове.

По основателността на исковете:

За уважаването на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 8 вр. чл. 33, ал. 2, т. 8 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните материални предпоставки: 1.

Че за процесния период ответникът е бил собственик на самостоятелен обект в етажната собственост; 2. Че е налице валидно решение на Общото събрание на Етажната собственост, по силата на което ответникът дължи процесните вземания за такси за поддръжка за процесния период – за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., чиято изискуемост е настъпила; 3. Изпадане на ответника в забава.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че за процесния период ответникът е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост на Комплекс „Ш.”, находящ се в к. к. „С.б. - З.”, община Н., област Б., кв. „Ч.“. Спорни по делото са обстоятелствата относно наличието на валидно решение на Общото събрание на Етажната собственост на Комплекс „Ш.”, находящ се в к. к. „С.б. - З.”, община Н., област Б., кв. „Ч.“, по силата на което ответникът да дължи процесните вземания за такси за поддръжка за процесния период – за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици собственици чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на 5 събранието, насочени за постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС (в редакцията, действащата към 23.05.2018 г.) Общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. На основание чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. Правилото на чл. 38, ал. 1, изр. 1 ЗУЕС гласи, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове.