Определение № 1263 от 13.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1263 гр. Стара Загора, 13.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500721 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.417, с чл.278, ал.1, 3 и 4, чл.271, ал.1, пр.1 и чл.273 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и 2, чл.19, ал.4, чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 34159/27.11.2024г. от “Б.Д.“ АД, гр.С. срещу постановеното в з.з.

Разпореждане № 8030/14.11.2024г. по ч.гр.д.№ 5055/2024г. по описа на РССт.Загора, с което е било отхвърлено частично заявлението й за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 13, 85 лв., представляваща парично обезщетение за забава за периода от 25.11.2022г. до 26.04.2023 г. и за сумата от 120 лв., представляваща парични разходи при изискуем кредит. Частният жалбоподател счита, че обжалваното Разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, твърди, че сумата от 13, 85 лв., представлява обезщетение за забава за периода от 25.11.2022г. до 26.04.2023г. е била изчислено въз основа на фиксиран лихвен процент от 10 пункта. Твърди също така, че видно от извлечението от счетоводните му книги /като банка/ от 25.11.2022г. длъжницата - пълнолетната българска З. Я. К. от с.Д., *** не била погасила 6 бр. поредни месечни вноски за лихва и/или главница по стоков кредит от 26.10.2022г. Заявява, че била наредила счетоводното записване на кредитното й задължение, като предсрочно изискуемо на 27.04.2023г., поради което за процесния период от 25.11.2022г. до 26.04.2023г. включително длъжницата К. й дължала парично обезщетение/лихвена надбавка за забава/, представляваща олихвяване с надбавка в размер на 10 процентни пункта само на непогасената част от дължимата главница, но не и договорна възнаградителна лихва. Твърди, че сумата от 13, 85 лв. представлявала обезщетение за забава, дължимо върху неизплатената част от главницата за периода от 25.11.2022г. до 26.04.2023г. и била в размер на договорената наказателна надбавка от 10 %, което било и 1 допустимият размер от закона. Заявява, че не била начислил парично обезщетение по недействителна уговорка, а само до размера, гарантиран от законово правило, което било видно от представеното от нея извлечение.

Счита, че не били нарушени императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК и заповедният РС неправилно бил възприел фактите, като погрешно бил сумирал договорения лихвен процент с наказателната надбавка от 10 % и в резултата на това бил заключил, че тя /като кредитор/ била начислила незаконосъобразно парично обезщетение за забава. Наред с това ч.жалбоподател твърди, че извлечението от счетоводните му книги било пълно и съдържанието му отговаря изцяло на изискванията по чл.60, ал.2 от ЗКИ. В т.12 от Заявлението тя /като заявител/ била посочила конкретен размер на паричното обезщетение за забава и съответния период, за който то било начислено. Счита, че ЗКИ не изисквал посочване на размера на приложимия лихвен процент. Моли настоящия въззивен съд да се отмени обжалваното от нея Разпореждане и да се постанови издаване на исканата от нея Заповед за изпълнение и съответния изпълнителен лист за всички процесни дължими суми.

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Ч.жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт първоинстанционен съдебен акт, в законовоизискуемата писмена форма, внесена е дължимата Държавна такса за въззивното производство, и въззивния съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване, с което е бил надлежно сезиран.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, поради следните фактически и правни съображения :

Производството пред първоинстанционния съд е бил образувано по заявление на „Б.Д.“ за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - въз основа на документ, срещу З. Я. К. от с.Д., *** за сумата от 703, 42 лв. за главница; 136, 79 лв. за възнаградителна лихва за периода от 25.11.2022г. до 26.04.2023г.; 13, 85 лв. за обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за същия период от време; 146, 41 лв. за законна лихва за периода от 27.04.2023г. до 12.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението, както и направените по делото разноски. Посочено е, че вземането е за задължение по договор за кредит за текущо потребление от 23.04.2019г. Вземането е предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е настъпила на основание чл.18.2 от ОУ към Договора за кредит, за което длъжницата била надлежно уведомена. Посочено е и това, че претендираното обезщетение за забава в извлечението, дължимо за периода след настъпване на изискуемостта, е формирано въз основа на лихвен процент, равен на законната лихва за периода.

Първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за наказателна лихва за забава противоречи на императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК, тъй като договорът по своя характер бил за 2 потребителски кредит. Приел е, че според чл.12 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на месечната вноска по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Приел е също така и, че сборът от общия процент на обезщетението за забава е повисок от законната лихва, което е несъответствие с разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗПК. Стигнал е до извода, че от представеното от банката- заявител извлечение от сметките й не ставало ясно как е изчислен размерът на претендираната лихва за забава за периода преди настъпването на предсрочната изискуемост. По отношение на разноските за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита РС е приел, че искането противоречало на закона и на добрите нрави, като се е позовал на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. В резултат на това първоинстанционният съд е издал Заповед за изпълнение за сумата от 703, 42 лв. за главница; 136, 79 лв. за възнаградителна лихва за периода от 25.11.2022г. до 26.04.2023г.; 146, 41 лв. за законна лихва за периода от 27.04.2023г. до 12.11.2024г., както и за законната лихва от датата на заявлението и направените по делото разноски.

Разпореждането на РС- Ст.Загора се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно. Видно от представения от заявителя писмен Договор за стоков кредит от 26.10.2022г., банката е предоставила в кредит на З. Я. К. в размер на общо 703, 42 лв., която сума тя се е задължила да върне за 6 месеца на месечни вноски. Видно е от извлечението от счетоводните книги на банката, претендираната от банката сума съставлява дължимата главница и договорната (възнаградителна) лихва. Според чл.12 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Следователно обезщетението за забава е уговорено, като надбавка към лихвата и е в размер на повече от допустимия в нормата на чл.33, ал.2 от ЗПК лихвен процент. Това е очевидно както от буквалния текст на чл.12, както и от мястото, където той се намира в общите условия /ОУ/ - в частта „Отговорности и санкции“.

Изрично е посочено също така и, че при забава длъжникът дължи лихва и надбавка. За лихвена надбавка за забава става дума и в извлечението от счетоводните книги на банката. От друга страна, задължението за обезщетение за забава за след датата на настъпване на изискуемостта е посочено именно като обезщетение за забава. И тъй като в извлечението не е посочен размерът на т. нар. лихвена надбавка, при така редактирания текст от ОУ РС няма как да приеме, че сумата от 13, 85 лв. е обезщетение за забава в размер на законната лихва. Начисленото в документа по чл.417, т.2 от ГПК парично обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва. Неоснователно е оплакването в 3 ч.жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва- 10 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин. Съдът не може да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл.417 от ГПК, а следва да се води единствено и само от неговото недвусмислено съдържание. Поради тези съображения въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя /ч.жалбоподател/ е изцяло неоснователна и недоказана, че се явява противоречаща на закона и не следва да се уважава, както правилно е приел и РС в атакуваната част на неговото Разпореждане.

По отношение на сумата от 120 лв., представляваща парични разходи при изискуем кредит- за да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва и да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл.417 от ГПК - извлечението от счетоводните книги на банката- заявител /ч.жалбоподател/. В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводни книги, както в конкретния случай в извлечението, приложено към заявлението, е посочено, че се претендират разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., която сума обаче не е индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава възможност на заповедния РС да провери за какво са претендираните начислени разходи и дали са съобразени с разпоредбите на приложимите по казуса ЗПК и ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. Безспорно, разходи по кредита, свързани с допуснатото неизпълнение, са разходи за действия по управление на кредита, а от друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Ето защо въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и в тази си част е неоснователно и недоказано, както и че е в противоречие със закона, поради което мотивирано, законосъобразно и правилно е било отхвърлено от РС, със законните последици.

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че процесната ч.жалба на заявителя /кредитор/ е неоснователна и недоказана, че атакуваната с нея отхвърлителна част от Разпореждането на РС, с което е било отхвърлено Заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и съответния изпълнителен лист в обжалваната част, се явява мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде изцяло потвърдено в атакуваната му част, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по4 нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от гореизложеното и на осн. . чл.417, с чл.278, ал.1, 3 и 4, чл.271, ал.1, пр.1 и чл.273 от ГПК във вр. с чл.10а, ал.1 и 2, чл.19, ал.4, чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част Разпореждане № 8030/14.11.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 5055/2024г. по описа на РССт.Загора.