Решение № 141 от 06.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Монтана, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500122 по описа за 2022 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на адвокат Д.С. в качеството й на особен представител на Н. А. срещу решението на РС Монтана от 14.01.2022г. , постановено по гр. дело № 458/2021г. по описа му, с което е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземания на Б. ДСК АД, за които е издадена заповед за изпълнение.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила с подробно изложени съображения относно неоснователност на предявените установителни искове. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове , ведно със законните последици.

Въззиваемата Б.ДСК АД чрез пълномощник юрисконсулт Д. П. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна . Претендира разноски.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

Установено е по делото, че на 11.12.2019 г. е подадено заявление от Е. АД за 1 издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Н.А. от гр. * за сумата 1348.56 лева главница, договорна лихва в размер на 121.84 лева за периода от 30.09.2017г. до 30.10.2019г. вкл., обезщетение за забава в размер на 197.42 лева за периода от 30.09.2017г. до 30.10.2019г., обезщетение за забава в размер на 15.36 лева за периода от 30.10.2019г. до 10.12.2019г. с основание договор за кредит Е. от 21.10.2016г. , сключен между длъжника и заявителя с настъпил краен падеж на 30.10.2019г..

В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 2970/ 2019 г. на РС Монтана е издадена на 13.12.2019г. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/ сумите по заявлението , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019г., както и разноски от 33.66 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, като е постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47,ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415,ал.1,т. 2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение . Исковата молба от Б.ДСК АД като универсален правоприемник на заявителя , заличен на 30.04.2020г. , видно от вписванията в Търговския регистър , е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК , като за ищеца е налице правен интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземанията си по издадената срещу ответниците заповед за изпълнение, поради което и предявените искове са допустими за разглеждане.

С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на вземанията му към ответника , за които е издадена заповедта за изпълнение, произтичащи от неизпълнение на договора за паричен заем от 21.10.2016г. .

С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна , че на 21.10.2016 година между ответника и С. Ж. Е. АД е сключен договор за кредит Е.К., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 1800 лева, с които било извършено погасяване на 5 други кредитни задължения. Крайният срок за погасяване на кредита е определен на 30.10.2019 година, като ответникът се задължил да върне заетата сума на месечни анюитетни вноски, всяка от които по 57.42 лева. Лихвеният процент по кредита е договорен на 7.77%, а ГПР – 16.19%. Общата дължима от ответника сума е установена на 2225.85 лева и е ясно детайлизирана в приложения към договора погасителен план.

Последната погасителна вноска, направена от ответника е 30.08.2017 година. От преустановяване на плащането – 30.09.2017 година до крайния срок на действие на договора – 30.10.2019 година ответникът останал задължен със сумата от 1 348.56 лева главница и 121.84 лева възнаградителна лихва. За този период е начислена и лихва за забава в размер на 197.42 лева, която към датата на подаване на заявлението в съда е увеличена с 15.73 лева.

По делото не са представени доказателства ответникът да е заплатил дължимите суми, поради което и е уважил предявените искове. Намерени са за неоснователни направените от особения представител на ответника възражения.

Така постановеното решение е валидно и допустимо , постановено по искове с 2 правно основание чл. 79,ал. 1 и чл. 86,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ във връзка със Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 422 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.10.2016г. е сключен договор за потребителски кредит Е. между С.Ж. Е. АД, ЕИК *и Н. А. с договорен размер на кредита 1800 лева с краен срок на погасяване 30.10.2019г. , с номинален фиксиран лихвен процент от 7.77 % годишно за целия срок на договора със задължение за връщането на кредита съгласно погасителен план с месечни анюитетните вноски в размер на 57.42 лева. Договорена е наказателна надбавка 6% над номиналния лихвен процент при забава плащанията на вноските, както и върху цялата главница при предсрочна изискуемост с посочен ГПР 16.19%. Падежът на кредита като крайна дата е настъпил на 30.10.2019г..

От прието по делото заключение по назначената съдебно - икономическа експертиза, обективно и компетентно дадено , неоспорено от страните , се установява , че по сключения договор за кредит банката е превела по сметка на кредитополучателят на 21.10.2016г. сумата 1800 лева , като за периода 30.10.2016г.-30.09.2017г. са погасени общо 10 броя погасителни вноски в общ размер 573.59 лева , като след 30.09.2017г. плащането на вноските е преустановено.

Към 11.12.2019г. неиздължената главница е в размер на 1348.56 лева, неиздължената договорна лихва за периода от 30.09.2017 г. до 30.10.2019г.е в размер на 121.84 лева, обезщетението за забава съгласно договора за периода от 30.09.2017г.30.10.2019г. е в размер на 197.42 лева, като за за периода от 30.10.2019г. до 11.12.2019 г. обезщетението за забава в размера, договорен между страните е 15.73 лева.

Доказателства за плащане на така установените дължими по договора за кредит суми не са представени по делото.

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното:

Предмет на установяване по делото предвид предявените положителни установителни искове е съществуването на вземанията на ищеца срещу ответницата , за които е издадена заповед за изпълнение .

Основанието на претендираните вземания е наличие на договор за банков кредит , сключен между банка и физическо лице , потребител , като самият кредит е уговорен между страните като потребителски .

При извършената от съда на основание чл. 23,ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ справка по партидата на кредитодателя С.Ж. Е.АД с ЕИК *се установява, че на 30.04.2020г. търговецът е заличен, като негов универсален правоприемник е Б. ДСК АД гр. *.

Договора за банков кредит е вид търговска сделка с оглед разпоредбите на чл. 286 от ТЗ , уредена в чл. 430-432 от ТЗ , като за неуредените в ТЗ положения относно търговските 3 сделки за приложими общите разпоредби на гражданското законодателство . Последиците от неизпълнение на договора за банков кредит са уредени в чл. 79 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.

79,ал.1 от ЗЗД , ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, а съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата , ако не е договорено друго.

По делото не е спорно , че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора за банков кредит и е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1800 лева, усвоен изцяло на 21.01.2016г. с краен срок на погасяване 30.10.2019г. , настъпил преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, като твърдения за предсрочна изискуемост не са наведени нито в заявлението, нито в исковата молба , поради което и всички поддържаните в тази насока доводи на жалбоподателя са неотносими към спора .

Безспорно е установено , че ответникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване кредита, ведно с договорената възнаградителна лихва в посочения в договора краен падеж, като плащанията са преустановени на 30.09.2017г.. При забава на плащанията страните са договорили наказателна лихва в размер на 13.77% , като по делото е установено от събраните доказателства неизпълнено задължение за плащане главница по договора за кредит в размер на исковите суми .

Не се установяват поддържаните от страна на особения представител на ответника възражения относно действителността на договора с оглед разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Сключеният между страните договор е в писмена форма, като всички негови елементи са посочени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, подписан е в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, с което са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1 ЗПК. По ясен и разбираем начин са уредени правата и задълженията на страните, като съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 11,ал. 1 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва от 7.77% за целия срок на договора не надвишава трикратния размер на законната лихва, като при фиксиран размер на лихвата не е необходимо посочване на методика за изчисляването му. Посоченият в договора ГПР от 16.19% е съобразен с чл.

19,ал.4 ЗПК. Посочен е общият дължим размер от 2225.85 лева , като размерът на дължимата възнаградителна лихва е 425.85 лева при отпуснат кредит от 1800 лева и не се установява същата да нарушава добрите нрави. Предвидената наказателна лихва от 13.77% при забава плащанията на вноските надвишава в минимална степен размера на законната лихва за забава и не се явява договорена в нарушение добрите нрави. Всички клаузи в договора са индивидуално договорени, като не се установява същите да са неравноправни по смисъла на чл. 143,ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Предвид гореизложеното съдът приема за установени по делото претендираните от страна на ищеца вземания с основание договор за паричен заем от 21.10.2016г..

Изводите на въззивния съд относно основателността на исковете съвпадат с направените такива от първостепенния съд, поради което и обжалваното решение като правилно следва да се потвърди .

4

С оглед изхода на въззивното производство въззиваемото дружество има право на разноски, искане, за което е направено с отговора на въззивната жалба , установени в размер в размер на 200 лева депозит за възнаграждение на особения представител и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78,ал. 8 във връзка с чл.

37 от Закона за правната помощ .

Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Монтана 14.01.2022г. постановено по гр. дело № 458 / 2021г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.*, ул.*№ * да заплати на ,,Б. ДСК''АД, гр.

*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул.,,*'' № *сумата 350 лева разноски за въззивното производство .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.

280,ал.3,т.1 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5