Решение № 92 от 09.10.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велики Преслав, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200062 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Е. З. А. против /НП/ № 0323-0002/11.02.2026г. издадено от гл.инспектор Т. М. Е. - Началник на РУ гр.Велики Преслав, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 102,26 евро за нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, касаещо допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неяснота на предявеното нарушение, по-конкретно различно отразени дати на извършване, сочени в АУАН и НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез писмени бележки излага доводи за законосъобразност на издаденото НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН е посочено, че се издава за следното:

„Че на 5.01.2026година, в с. Бял бряг, жалбоподателката Е. З. А. използва ЕЕН – 112 не по предназначение. А. иска полиция да отиде в дома й, и да накара съседа й да изхвърли останки от обща керпична ограда, паднала в нейната градина.“ 1 и НП е посочено, че се издава за следното:

„На 8.01.2026година, около 13:04 часа в с. Бял бряг, ул.“Ален мак“21 жалбоподателката Е. З. А. използва ЕЕН – 112 не по предназначение. А. иска полиция да отиде в дома й, и да накара съседа й да изхвърли останки от обща керпична ограда, паднала в нейната градина. „

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП:

От цитирания текст на НП и на АУАН е видно, че в тях е посочена различна дата на извършване на нарушението.

От текста на сочената като нарушена норма на чл. 28, ал. 1, пр. 3 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 следва, че самото нарушение се състои в подаване на неверен или заблуждаващ сигнал.

Респективно датата на извършване на нарушението е съществена и ще бъде не времето, когато органите на реда са установили, че сигнала е неверен, а датата и часа, когато наказаният субект е подал самия сигнал, тоест релевантен за преценка за времето на извършване на деянието е моментът, когато лицето е извършило обаждането на ЕЕН 112.

Както в АУАН, така и в НП, обаче се сочи различна дата на извършване на нарушението. В АУАН се сочи дата 5.01.2026година, докато в НП е посочена дата 8.01.2026година.

Същевременно е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал. 1).

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени, доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в административно-наказателния процес, аналог на обвинителния акт, с който се повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от 2 правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Датата /времето/ на извършване на деянието по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН е съществен реквизит, както на АУАН, така и на НП, доколкото спрямо него се отмерват редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН), относими към отговорността на дееца.

На следващо място в трайната съдебна практика е прието, че деянието представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение- така изрично Решение № 93 от 24. II. 1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н. о., на ВКС, Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 г. по н. д № 290/2015 г. на ВКС.

От цитираното следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.

При различия на посочване на дата на извършване на деянието съдът се поставя в невъзможност да провери:

-налице ли е идентитет между деянието, за което е повдигнато административно обвинение и това, което евентуално се установява от доказателствата по делото;

-не е ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и също нещо;

-верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както е известно по аргумент от чл. 303, ал. 1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно наказателната отговорност не може да почива върху предположения.

В този смисъл различията при посочването на дата /време/ на извършаване на нарушението в АУАН и НП:

- не само ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото същото е принудено да гадае за деяние с какви точно фактически параметри е подведено под отговорност,

- но и съществено затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата отмяна.

Различията на посочване на времето на извършване на деянието в АУАН и НП е процесуален порок, който няма как да бъде саниран на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при положение, че те изобщо не са посочени или са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би навлязал в непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност с НП да се санират пороци, допуснати в административно наказателното производство, стига да са 3 установени по несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай, пороците при индивидуализация на датата на извършване на нарушението са относими, както в АУАН, така и в НП, то този ред е неприложим.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че времето на извършване на нарушението и датата на неговото установяване са две напълно различни и несъотносими величини. Датата на извършване на деянието се свързва с осъществяване в обективната действителност от дееца на всички елементи от обективна и субективна страна, обуславящи съставомерността на административния състав. От друга страна датата на установяване на нарушението е относима към дейността на контролните органи и момента, в който те в резултат от извършените проверки са разбрали за извършеното противоправно деяние.

От посоченото по-горе, че датите на извършване на деянието и на установяване на нарушението са относими към дейността на два напълно различни субектна на административно-наказателния процес (наказващ орган и наказано лице) следва, че те по-никакъв начин не са взаимнозаменяеми и пропуска при индивидуализацията на времето на извършване на нарушението не се санира от посочване на датата на неговото установяване.

Гореизложеното се явява безусловно основание за отмяна на НП.

ПО НЕПРАВИЛНОТО УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ:

Гореизложените пороци при описание на времето на извършване на нарушението се отразяват непоправимо и върху възможността да се установи релевантната по делото фактическа обстановка.

С липсата на посочване на точна и конкретна дата на извършване на деянието, жалбоподателят реално се лишава от възможността с ангажираните от него доказателства да обори фактическите констатации на наказващия орган, което флагрантно нарушава правото му на защита и е безусловно основание за отмяна на НП.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода от спора на процесуалния представител на жалбоподателя се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна защита в размер на 127, 82 евро /250 лв. / - под минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение за защита по НАХД, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения з а адвокатска работа. При определянето на размера съдът се съобрази с действително положенията от адв. П. Н. труд по делото – процесуално представителство в две съдебни заседания, пледоария и писмена защита и съобрази невисоката сложност на делото, като прие за основателно възражението на въззиваемия за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП/ № 0323-0002/11.02.2026г. издадено от гл.инспектор Т. М. Е. - Началник на РУ гр.Велики Преслав, с което на Е. З. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 102,26 евро за нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.