Определение № 7445 от 31.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7445 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20261100503031 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046 срещу Определение № 51859/19.12.2025 г. по гр.д. № 29174/2024 г. на Софийски районен съд, ГО 24 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 17450/29.09.2025 г. по делото в частта за разноските, поради неоснователно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците.

Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил процесуалното поведение на представителя на ищците и не е взел предвид направеното възражение за прекомерност за адвокатското му възнаграждение.

Позовава се на практиката на СЕС по дело С-438/22 във връзка с прилагането на 1л. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС и националната уредба в Наредба № 1/09.07.2004 г.

Насрещната страна в срок е представила отговор, с който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че упълномощеният адвокат по делото е бил ангажиран с подготовка и проучване на материали по изпълнително дело, проверка на приложимата съдебна практика, включително и задължителната такава и съобразяване на института на погасителната давност в изпълнителния процес. Сочи, че делото има фактическа и правна сложност, а адвокатското възнаграждение не е прекомерно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 1

ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран от М.Д. и И.Д. с установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията с ответника „Топлофикация София“ ЕАД, че не дължат суми по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5307/2010 г. на СРС. С решение 17450/29.09.2025 г. исковата претенция е уважена в цялост и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответникът е натоварен с отговорността за разноски в производството общо в размер на 712, 15 лв., от които: 142, 15 лв. за държавна такса и 570 лв. за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците. Недоволен от постановеното решение в частта за разноските ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е поискал изменение чрез намаляването им предвид въведено в хода на процеса възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Така се е стигнало до постановяване на обжалваното в настоящото производство определение № 51859/19.12.2025 г., с което съдът е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна.

Настоящият съд приема, че адвокатското възнаграждение на представителя на ищците, определено от СРС в справедлив размер на 570 лв., не е прекомерно. Искането за изменение на решението в частта за разноските на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде оставено без уважение, тъй като определението първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК е правилно.

В практиката многократно е поставян въпросът за критериите за прекомерност на адвокатското възнаграждение и възможността за неговото намаляване вземайки предвид правната и фактическа сложност на делото.

ВКС последователно приема, че адвокатското възнаграждение няма да бъде прекомерно, когато е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с обема и съдържанието на предоставената правна защита и съдействие, както и с обичайния и разумен размер на възнагражденията за дела със сходен предмет и сложност. Преценката се извършва към момента на сключване на договора между адвоката и клиента, като съдът прилага опитните правила и отчита пазара на труда за адвокатски услуги. Съдът е длъжен да изложи мотиви относно правната и фактическа сложност на делото, да съобрази доказателствените факти, броя и съдържанието на процесуалните действия, защитавания материален интерес и други релевантни обстоятелства. При тази преценка, ако се установи, че е налице съществено несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, съдът може да намали адвокатското възнаграждение до обичайния и разумен размер, като не е обвързан от ориентировъчните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Доколкото жалбоподателят е релевирал, че при отправено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил поведението и извършените действия в хода на делото, следва да се съобрази и следното. По въпроса може ли адвокатско възнаграждение да бъде намалявано поради прекомерност, тъй като производството не се е развило 2 напълно и не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Определение № 1441/23.03.2026 г. по ч.гр.д. № 988/2026 г. на ВКС, I г.о., Определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 253/29.05.2017 г. по ч.т.д. № 2614/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 498/19.07.2019 г. по ч.т.д. № 1586/2019 г. на ВКС, II т.о. и др. Приема се, че само когато спорът сам по себе си предпоставя фактическа и правна сложност, обосноваваща договорения размер, последващо неосъществилите се, присъщи за разрешаването му и в този смисъл обичайни процесуални действия, чието неосъществяване е резултат от процесуалното поведение на противната страна, не предпоставя частично възмездяване на вече договореното адвокатско възнаграждение. В хипотеза, при която в договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му са договорени общо за всички действия, които ще бъдат извършени от упълномощения адвокат, тези действия включват и първоначално проучване на делото, подготовка на защитата на упълномощителя, изготвянето на отговора, както и последващите действия по уведомяване на упълномощителя за развитието на производството.

За определяне на правната сложност на делото следва да се съобразят броят и правното основание на предявените искове, видът и обхватът на релевираните от ответника възражения, съдържанието и обемът на въведените от страните факти и обстоятелства, приложимите правни институти, както и относимата съдебна практика, включително задължителната такава.

В конкретния случай предявяването на установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК предполага извършването на предварително задълбочено и цялостно проучване на материалите по изпълнителното дело, по което са били предприемани действия по принудително изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5307/2010 г. на СРС. С оглед значителния период от образуването на изпълнителното производство, обосновано може да се приеме, че същото се характеризира с голяма по обем документация, изискваща детайлен преглед, извършване на справки и правен анализ от страна на процесуалния представител. Посочените действия предхождат изготвянето на исковата молба, която сама по себе си предполага допълнително правно проучване, съобразяване на относимата съдебна практика и тълкувателните актове на ВКС по въпросите за погасителната давност в изпълнителното производство, както и аргументирано изграждане на защитната теза за недължимост на вземането. В хода на производството процесуалният представител на ищците е проявил активност, изразяваща се в депозиране на молби и становища, с което е допринесъл за изясняване на спора от фактическа и правна страна.

Фактическата сложност на делото се обуславя от необходимостта от установяване и анализ на релевантни обстоятелства, свързани с развитието на изпълнителното производство, както и от извършването на процесуални действия, насочени както към доказване на твърденията на ищците, така и към преодоляване възраженията на ответника, като следва да се отчете и продължителността на производството.

3

При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства настоящият съд приема, че определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от 570 лв. е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото и не се явява прекомерен, поради което възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 срещу Определение № 51859/19.12.2025 г. по гр.д. № 29174/2024 г. на Софийски районен съд, ГО 24 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 17450/29.09.2025 г., постановено по делото в частта за разноските, поради неоснователно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4