Решение № 7 от 13.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500343 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 505/25.06.2025 година, постановено по гражд. дело № 879/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е:

1) осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, със седалище град София, п.к. 1407 и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от директорите Кр. Д. Кр. и Ст. Ст. Пр., начин на представляване - заедно, на основание чл. 432 от КЗ да заплати на М. Р. К. и С. Х. И., и двамата с адрес в с. З., община Гл., област Силистра, чрез адв. Н. Д., адв. Ж. Т. и адв. Б. Ак., и тримата с адрес за връчване: град София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, ет. № 3, следните суми: по 72 000 лева на всеки един от двамата, представляващи обезщетения за неимуществени вреди болки и страдания, от смъртта на техния син Р. С. И., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 17.05.2018 година, виновно причинено от водача Б. Б., управлявал мотоциклет, застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от 24.04.2023 година - датата на уведомяването на ответника с извънсъдебната претенция до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени исковете за присъждане на обезщетения над уважените размери от по 72 000 лева за всеки един от тях до претендираните размери от по 200 000 лева за всеки един от тях;

2) осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на Окръжен съд - Бургас държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 5 760 лева върху уважената част от исковете;

1

3) осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, да заплати на адв. Н. Д. - ШАК, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 10 800 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на М. Р. К. и С. Х. И. в първоинстанционното производство;

4) осъдени М. Р. К. и С. Х. И. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, сумата от 10 009.60 лева, представляваща направени разноски за първоинстанционното производство съразмерно отхвърлената част от исковете;

5) осъден Б. В. Б. от с. М., община Пазарджик, област Пазарджик да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1-во и ал. 2 от КЗ следните суми: 1. сума в размер 100 000 лева, представляваща сбор от части от по 50 000 лева от присъдени обезщетения в размери от по 72 000 лева за претърпените от М. Р. К. и С.

Х. И. болки и страдания от смъртта на техния син Р. С. И., настъпила от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 17.05.2018 година по вина на Б. Б., заедно с лихва за забава върху сумата от 100 000 лева, считано от 24.04.2023 година до окончателното й плащане при условие, че посочените суми бъдат заплатени от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, на М. Р.

К. и С. Х. И.; 2. сума в размер на 5 760 лева, представляваща дължима от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, държавна такса за първоинстанционното производство, присъдена с настоящото решение в тежест на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, при условие, че посочената сума бъде заплатена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на Окръжен съд - Бургас и 3. сума в размер от 10 800 лева с ДДС, представляваща дължимо от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, на адв.

Н. Д. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на М. Р. К. и С.

Х. И. в първоинстанционното производство, присъдена с настоящото решение при условие, че посочената сума бъде заплатена от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, на адв. Н. Д.;

6) осъден Б. В. Б. от с. М., община Пазарджик, област Пазарджик да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 000 лева, представляваща направени разноски за държавна такса за първоинстанционното производство по обратния иск.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - Б. В. Б. от с. М., община Пазарджик, област Пазарджик.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, чрез адв. Г. Д. - АК Ямбол, с адрес за връчване: град Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет. 3, офис 16, против горепосоченото решение в частта, в която искът на М. Р. К. е уважен над сумата от 40 000 лева до сумата от 72 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2023 година и е уважен иска на С. Х. И. над сумата от 40 000 лева до сумата от 72 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2023 година. Въвеждат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Изтъква се, че е налице влязла в законна сила осъдителна присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици относно извършването на деянието, неговата противоправност и 2 виновността на дееца, включително относно обстоятелствата относно неговата правоспособност и дали е извършил деянието в пияно състояние. Инвокира се необоснованост на приетата от съда степен на съпричиняване и се претендира, че същата следва да се определи на 60%. Поддържа се, че пострадалият сам се е поставил в риск от евентуално ПТП, след употреба на алкохол заедно с неправоспособния водач на мотоциклета и без поставена защитна каска. Твърди се, че според СМЕ липсата на каска е станала причина при падането Р. С. И. да получи директен удар в незащитената част от главата, който е довел до смъртта му. Навеждат се доводи за нарушаване на принципа на справедливост с оглед обществено-икономическата конюнктура в страната и постигането на баланс между настъпилите вреди и тяхното парично измерение, без да се постигне обогатяване и изкуствено повишаване стандарта на живот на увреденото лице.

Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно резултата от обжалването.

Не се ангажират доказателствени средства.

Жалбата е надлежно връчена на насрещната страна и третото лице - помагач на страната на застрахователното дружество.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Р. К. и С. Х.

И., в качеството им на родители на Р. С. И., чрез адв. Н. Д. - ШАК и адв. Б. Ак. - САК, с който същата се оспорва като неоснователна. Навеждат се доводи за разграничаване между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП като правно-значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приносът му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се, че процентът на съпричиняване следва да възлиза на 25%. Твърди се, че допуснатите от водача на процесното МПС нарушения са единствената причина за настъпване на ПТП. Изтъква се, че каската е следвало да бъде осигурена от водача, който въпреки знанието за необезопасеността на пасажера, е извършил фаталната маневра с изправяне на мотора на задната му гума. Инвокира се отсъствие на събрани доказателства по делото за употребата на алкохол и липса на правоспособност. Оспорват се претенциите на въззивника за завишеност на присъдените обезщетения. Реферира се към наведените в първоинстанционното производство доводи за психологическото състояние на въззиваемите след внезапната смърт на сина им, техните негативни вътрешни усещания за тъга, отчаяние и безнадеждност.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски, в т.ч. отделно адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, за защита по въззивната жалба на застрахователя.

Постъпила е и въззивна жалба от М. Р. К. и С. Х. И., в качеството им на родители на Р. С. И., чрез адв. Н. Д. - ШАК и адв. Б. Ак. - САК, против горепосоченото решение в частта, в която са отхвърлени исковите им претенции за разликата над присъдените им суми от по 3

72 000 лева до по 150 000 лева за всеки, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на сина им Р. С. И., настъпила от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 17.05.2018 година по вина на Б. Б., при управление на мотор марка „Хонда“, модел „ЦБР“, с ДК № *******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 24.04.2023 година до окончателното му изплащане. Аргументира се нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД. Претендира се нарушение на съдопроизводствените правила поради несъобразяване от страна на съда на всички обективни и субективни обстоятелства.

Твърди се, че не е отчетен доказателствения материал в неговата съвкупност с оглед интензитета на търпените болки и страдания предвид внезапната, нелепа и изключително жестока смърт на техния син. Набляга се върху осъзнатостта от въззивниците за нарушена цялост на преди това щастливото семейство и силната духовна връзка между пострадалия и родителите му. Изтъква се мястото, което синът е заемал и е щял да заема в живота им като физическа и психическа подкрепа. Сочат се застрахователните лимити в страната, тяхната актуализация и нарастващата инфлация като фактор по отношение на размера на присъдените обезщетения. Твърди се допуснато нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Акцентира се върху противоправното поведение на водача, който не е осигурил защитна каска на пасажера си и е извършил каскадна маневра при знанието за наличието на уязвим пътник зад себе си. Претендира се, че вредоносния резултат е настъпил единствено от нарушенията на делинквента, а съдът не е съпоставил тежестта на неговите нарушения с нарушението на пострадалия. Поставя се въпросът за момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване претенциите на въззивниците за присъждане на разликата над присъдените обезщетения от по 72 000 лева до суми от по 150 000 лева за всеки, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 24.04.2023 година до окончателното изплащане.

Претендират се разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

Въззивната жалба е надлежно администрирана и връчена на страните по делото. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********, чрез адв. Г.

Д. - АК - Ямбол, в който същата се оспорва като неоснователна. Навеждат се доводи за обоснованост на съдебното решение с оглед принципа на справедливост и целта да се постигне баланс между настъпилите вреди и тяхното парично измерение. Сочи се, че средномесечният осигурителен доход на лице в България за 2018 година - годината на ПТП и смъртта на Р. С. И., е бил 889.90 лева или годишен такъв в размер на 10 678.80 лева.

Претендира се, че определените от съда обезщетения кореспондират със съдебната практика.

Сочи се, че обезщетението се определя от съда по справедливост, а не в зависимост от застрахователните лимити. Изтъква се също, че обезщетението е определено правилно към момента на настъпване на уврежданията, както е константната съдебна практика и искането 4 на самите ищци, като не е налице изменение на иска за определянето му към друг момент.

Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски във въззивното производство.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.