Решение № 260082 от 12.04.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 260082

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 12.04.2021г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав М. ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица

Хаджииванова

2. мл. с. Соня Стефанова

При секретаря Татяна Т.а като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 64 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260057/

23.11.2020 год. по гр.д. № 107 по описа на Районен съд – Велики Преслав за 2018 год. е отхвърлен предявеният от „СТАВРОПУЛО” ЕООД срещу „МЕГС ФАРМ” ЕООД иск с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3000,00 лева, представляваща задължение за плащане на възнаграждение по договор за изработка на метална конструкция (покрив) на недвижим имот, находящ се в с.

Ловец, обл. Шумен, сключен между страните по делото, отразено във фактура № **********/07.02.2017 г. Със същото решение е отхвърлена и претенцията с правно основание чл. 309а, ал. 1, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 396,35 лева, представляваща обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 5000,00 лв., за периода от 08.02.2017 г. до 16.08.2017 г. и върху парично задължение в размер на 3000,00 лв. за периода от 17.08.2017 г. до 21.01.2018 г. Присъдени са разноски съобразно изхода на спора.

Недоволен от така постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното производство, който го обжалва изцяло. Изтъква, че не е доволен от съдебния акт. Счита го за неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че стойността на изпълнената работа била доказана от назначената по делото съдебнооценителна експертиза. Твърди, че е налице признание на факт от страна на пълномощника на ответното дружество – свид. Н., че последното дължи на ищеца 3000 лева. Релевира, че неправилно районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, коментирайки показанията на този свидетел. Счита направеното от ответника възражение за недостатъци по чл. 265 от ГПК за преклудирано, защото в случая не се касаело за строеж по смисъла на чл. 160 от ЗУТ. Освен това недостатъците са явни, а ответното дружество не е излагало забележки по работата. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Мегс фарм“ ЕООД, представлявана от М.С.– управител, действаща чрез процесуалния си представител адв. Б.Б.,***, е депозирала писмен отговор, в който взема становище по неоснователността на жалбата. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл.

269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото нотариален акт № ...2016 г. на нотариус Светлозар Н., рег. № 592 на НК се установява, че ответното дружество „Мегс Фарм“ ЕООД с. Ловец, обл. Шумен придобило правото на собственост върху следните недвижими имоти: сграда с друго предназначение с РЗП 41 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001101; сграда с друго предназначение с РЗП 25 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001105, девета категория; сграда с друго предназначение с РЗП 834 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001110; сграда с друго предназначение с РЗП 769 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001112; сграда с друго предназначение с РЗП 705 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001204; сграда с друго предназначение с РЗП 779 кв.м, построена в държавен поземлен имот № 001206, всички девета категория, в местността „Къшалджик“ по плана на землището на с. Ловец, обл. Шумен.

Представени са фактури №№ **********/12.07.2016 г., **********/16.08.2016 г., **********/02.12.2016 г., **********/07.02.2017 г., издадени от ищцовото дружество „Ставропуло“ ЕООД, гр. Шумен на обща стойност 19713,84 лв. Като получател е посочено ответното дружество, като в първите три от тях като основание се сочи – „авансово плащане”, а в последната – „извършено СМР по договор”.

Приложени са и ксерокопия на снимки на процесния покрив, на които на основание чл. 204 от ГПК е извършен оглед от първоинстанционния съд в съдебно заседание. Видно е от снимките, че покривът е неравен, на места са поставяни „кръпки” От назначената пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № **********/07.02.2017 г. на обща стойност от 5000 лева е осчетоводена по счетоводните регистри на ищеца, отразена е по дневник на продажбите и СД по ДДС на „Ставропуло“ ЕООД за данъчен период 01.02.-28.02.2017 год. Вещото лице е посочило, че процесната фактура не е отразена в счетоводството на ответника, включително в дневника на покупките по ЗДДС. Констатирало е, че по счетоводни данни от ищеца, по обсъжданата фактура е налице частично плащане в размер на 2000 лева на 17.08.2017 год., но наредителят на сумата не е „Мегс фарм” ЕООД, а „Агри Холдинг” ЕООД. Вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението за неизпълнение (законната лихва) по цитираната фактура възлиза на 395,56 лв., от което върху сума в размер на 5000,00 лв. за периода 08.02.2017 г. – 16.08.2017 г. – на 263,89 лв. и върху сума в размер на 3000,00 лв. за периода 17.08.2017 г. – 21.01.2018 г. – на 131,67 лв. Експертът е категоричен, че за проверявания период счетоводството на ищеца било водено редовно. Достигнал е до извод, че другите 3 фактури, приложени по делото, на обща стойност от 14713.84 лева, са осчетоводени в счетоводствата на двете страни по спора и са заплатени от ответното дружество.

По делото е изготвено и заключение по назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която сочи, че извършеното на 17.08.2017 г. плащане в размер на 2000,00 лв. по процесната фактура е осъществено от „Агри холдинг“ ЕООД без посочено основание за това. При извършената проверка в счетоводоството на ищеца и на „Агри холдинг“ ЕООД не са се устновили договор и/или други документи, доказващи наличие на договорни отношения между двете дружества.

Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза установява, че процесната сграда е с правоъгълна форма и с метална конструкция. Покривното покритие представлява ЛТ-ламарина тип ЛТ50-070-1250, дебелина 0,7 мм, ширина на листа 1250 мм, като ламарината е захваната към столиците със самонарезни винтове. Покривът е двускатен, в източния и западния край е монтирана метална конструкция от метални профили с твърда връзка към колони и напречни греди по късата страна на сградата. Вещото лице е достигнало до извод, че в източния край на сградата покривното покритие не е от цели листи ламарина, а от парчета, захванати едно към друго и към металните столици със самонарезни винтове, не са заварявани.

Установило е, че четирите ъгли на сградата имат минимални отклонения от прав ъгъл, но в западния и източния край на покривното покритие по цялата ширина завършващите листи на ЛТ ламарината не са равни, т.е. техните краища не образуват прави линии, а в западния край на покрива единият скат е монтиран на по-голямо разстояние от ограждащата стена на другия скат. Експертът е заключил, че процесният покрив е изпълнен съобразно добрите практики в строителството, но не отговаря на естетическите правила и форми частично, тъй като покривните линии по късите страни на сградата не са равни. Вещото лице е посочило, че по принцип е допустимо да има снаждане на листите ЛТ ламарина по подходящ начин, ако няма техническа възможност да се покрие целия покрив само от цели листи, но в конкретния случай такава техническа възможност е имало.

Вещото лице е установило, че има кръпки на ламарината по късата страна на сградата, засягащи местата на два цели листа ламарина. Допълнило е, че при правилен монтаж на съединяването не би следвало при дъжд да преминава вода през кръпките. Общата стойност на необходимите строително-ремонтни дейности за отстраняване на тези недостатъци възлиза на 1011,39 лева с ДДС. Вещото лице посочва, че изпълнените строително-монтажни работи на процесния обект към 30.06.2016 г. възлизат на 19829,55 лева с ДДС. Експертът е уточнил още, че неестетичното покривно покритие, описано по-горе не води до неизпълнение на същото да служи по предназначение – да отвежда валежите и да не допуска проникването на води вътре в сградата. Тоест, покривното покритие изпълнява своето предназначение и не е с влошено качество. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че при наличие на валеж, падащ под наклон и вятър, има възможност да попада вода вътре в сградата, тъй като между монтираната ЛТ ламарина, която е с неравен профил и стената, която е равна, не може да се направи добро уплътняване. В случая, това уплътнение е направено с полиуретанова пяна, която е залепнала по стените на ламарината, но с времето се окислява и старее.

По делото е изготвена и допълнителна СТЕ, вещото лице по която заключава, че стойността на необходимите СМР така, щото двете дълги метални стени да бъдат поставени извън зида, както са поставени по късите страни възлиза на 9097,92 лева сДДС. Посочва, че в момента между монтираната стенна ламарина и стоманобетоновата стена има 50 см. разстояние, запълнено с монтажна пяна, която трябва да бъде изолирана хидроизолационно с допълнителен материал. В конкретния случай, обаче, такава изолация не би могла да се направи. Счита, че икономически най-целесъобразното техническо решение за спиране на проникването на външни води в сградата е следното: изработване на метална козирка от ЛТ-ламарина, която да се монтира над разделителната линия монолитна-метална част на дългите стени. Пазарната стойност на предполагаемите строително-монтажни работи се определя от вещото лице на 2264.22 лева с ДДС.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на четирима свидетели – свид. К.К.и М.М., водени от ищеца и свид. Т.Н. и В.Й., водени от ответника. Свид. К. и М., служители на ищцовото дружество, заявяват, че са изпълнявали СМР на процесния обект в периода м.април-м.юни 2016 год. Излагат, че са направили метална конструкция, върху която са поставили ЛТ ламарина – покрив, като бетонният пояс на халето бил вече изграден. Разказват, че обектът бил на Т. (свид. Н.), който почти всеки ден го посещавал. Свид. К. сочи, че действително по покрива имало „кръпки”, тъй като сградата нямала прави ъгли, но след извършване на СМР обектът бил приет без забележки. Подобни твърдения за липса на прави ъгли на бетонния пояс излага и свид. М.. И двамата с категоричност заявяват, че материалите, с които са работили, са били на ищцовото дружество.

От показанията на свид. Н., пълномощник на „Мегс Фарм“ ЕООД, се установява, че последният редовно осъществявал контрол върху изпълнението на обекта и имал забележки по изпълнението на металната конструкция, които споделил както с работниците, така и с представителя на ищцовото дружество. Сочи, че поради несъобразена със строителните стандарти работа по северната страна на халето, при дъжд има течове, водата директно се стича в халето и в резултат на влагата част от продукцията мухлясва и се изхвърля. Излага, че задържали претендираната от ищеца сума в размер на 3000 лева, докато недостатъците бъдат отстранени, но действие от ищеца в тази насока не било предприето. Твърди, че и към момента покривът не е отремонтиран, тъй като между страните се водило дело.